В землището на село Хайредин има минерален извор, от който блика обилна топла вода (особено лековита за кожни заболявания) – там винаги има спрели коли и хора, които наливат големи съдове. Изворът е от скоро – появил се, когато през 80-те години на ХХ век в околността са правени сондажи за нефт, но легенди за благодатна вода, събрана в езеро под дъбовата гора, има отдавна.
Една от тях гласи, че някога, по турско време, малко преди освобождението на България, една родилка от село Хайредин била изкарана да жъне на бея (управникът имал много ниви, а житата тази година били преродили и класовете се кършели от тежко зърно, та жънели всички селяни и пощада нямало нито за болни, нито за сакати, нито за възрастни и немощни). Родилката се силела да жъне, наред с другите, но обилно кървяла и силите ѝ бързо я напускали, а по пладне паднала насред нивата и издъхнала.
Понеже наоколо нямало дървета, на които да окачи люлката, младата майка била оставила бебетата близначета върху шарена черга на синура, под сянката на келяв храст. Там ги заварила нощта и там ги намерила една скитаща кучка, която ги накърмила, но и ги заразила с краста.
По това време в дъбравата по хълмовете над река Огоста имало сбор на самодивите, на който били пристигнали всичките самодивски родове: Самовили от Дунавската равнина, Вили, Юди и Пери от Родопите и Юдафки от Горнотракийската низина.
Те разбрали за случилото се, много се разгневили и през нощта влезли в селото, намерили къщата на покойницата, възкресили я и я превърнали в своя сестра. Понеже младата майка много скърбяла за рожбите си, самодивите отишли да ѝ ги донесат, ала тях ги нямало там, където майка им ги била оставила, защото една милостива бездетна жена ги била взела, въпреки че били мръсни и болни.
Майката самодива всяка нощ, чак до късна есен, ходела в къщата на новата им майка и плачела над люлката им, сълзите ѝ ги излекували, но след като си заминала, мъката ѝ станала толкова голяма, че в подземния свят (там където самодивите зимуват) се събрало цяло езеро от горещи горчиви сълзи.
„10 изречения = история“ e проект на 10-те най® и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
