Това се случи през месец юни, миналата година, на площада на един малък български град от Северозападна България по време на традиционния фолклорен фестивал. Направи ми впечатление един мъж, облечен много странно (с бяла кърпа, вързана на главата, дълга до под коленете, права кенарена риза със ситна бродерия и тесни бели кенарени панталони, завършващи с два пръста дебела ръчно плетена дантела и извезани около глезените с черни кръстове и стилизирани червени цветя) – облеклото му се открояваше сред морето от народни носии като бяла лястовица сред синигери.
Той беше един от записалите се общо седем човека за индивидуалното (всеки срещу всеки) надиграване на ръченица, предвидено от организаторите като кулминация на събитието.
Преди да започне надиграването, когато участниците вече бяха заели позиции, а публиката, сключила широк кръг около тях, странният мъж предизвика високо и ясно една от жените: „Ако ме надиграеш – идвам с теб, но ако те надиграя, аз ще те отведа!“
Надиграването на Шопска ръченица е много трудно и изтощително, особено за несвикналия съвременен човек – изисква много добра физическа форма, танцови умения за бързи подскоци и приклякания, и издръжливост, но въпреки всичко рядко някой продължава да играе след петнадесетата минута.
Първият участник отпадна на петата минута, други двама се отказаха след осмата, на деветата спря още един мъж, а на единадесетата – една от жените и останаха само странно облеченият мъж и една красива и сякаш неуморима жена. Победи мъжът – на двадесет и четвъртата минута жената, останала без сили, дишаща тежко и с мокри от пот дрехи, се предаде. Мъжът я хвана за ръка и тя покорно тръгна след него, поеха по една от улиците, излизащи от площада, и се изгубиха.
Зад мен някой въздъхна облекчено и каза: „Разгеле, отървахме се, ако русалията* не беше я надиграл, тя щеше да остане още кой знае колко време и да пакости на града, отмъщавайки за рекичката си, течаща наблизо, която новата фирма замърсява с отпадните води от производството си.“.
Обърнах се – думите бяха на кмета на градчето, а във възрастната жена, застанала до него, познах известна българска фолклористка, която със съжаление в гласа му отвърна: „Няма победител и победен, загубиха и двамата – когато се влюбят и оженят русалка и русалия, те завинаги губят магическите си способности и се превръщат в най-обикновени хора като теб и мен.“
* Русалии или калушари се назовават мъже, които лекуват от „русалски болести“ и имат силата да прогонват русалките и самодивите. В народните представи русалките са митични женски създания, свързани с растителността и водите, подобни на древногръцките нимфи.
„10 изречения = история“ e проект на 10-те най® и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
