Рибата е един от символите на ранното християнство, нейното изображение е рисувано при входовете на помещенията, където първите вярващи се събирали на богослужение – в катакомби, пещери и частни домове.
В Асеновград има една църква – „Св. Богородица – Благовещение”, наречена от местното население Балъкли (от турски език – „Рибната”), защото в аязмото ѝ живеят малки рибки, покривът ѝ е люспест, а няколкото чешми с лековита вода около нея имат бронзови чучури с формата на риби.
Болни хора от близо и далече идват заради целебната вода, мият лицата си и пият за здраве, а ако успеят да зърнат някоя от микроскопичните рибки, смятат себе си за благословени.
Храмът е дом и на прочутата чудотворна икона „Св. Богородица Скоропослушница”, която, след искрена и пламенна молитва, изречена с дълбока вяра, помага на бездетни жени да заченат и износят здраво дете. Бъдещите майки се събират от цяла България срещу празника Благовещение, за да прекарат нощта в храма, та дано им помогне Света Богородица да забременеят.
По традиция иконата на Божията майка се украсява с венец от червени ябълки, които след литургията се раздават на бездетните жени, които, без да разрязват плодовете, ги изяждат заедно със съпрузите си.
Когато новодошлата видя, че храмът е празен, а около лика на Божията майка не е останала нито една ябълка, разбра, че е фатално закъсняла, коленичи, отпусна глава на пода, и заплака от разочарование и мъка.
Тогава съзря, под драперията на аналоя* една малка алена ябълчица, търкулнала се в суматохата и протегна трепереща ръка към нея. Щом се изправи, се прекръсти, целуна иконата, поклони ѝ се и ѝ благодари, че е запазила благословения плод за нея.
А когато се наведе над коритото на чешмата в църковния двор, за да наплиска лицето си, видя ято рибки, които любопитно гледаха към нея и сякаш ѝ се усмихваха.
* Аналой – масичка с наклонена повърхност, върху която се слагат икони или богослужебни книги, от които се чете при служба или около която се извършват църковни обреди.
„10 изречения = история“ e проект на 10-те най® и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
Ако искате да се разочаровате идете.Жените, които уж служат там са просто непоносими със остри и обидни езици, заповеднически и комерсиални, невъзпитани и неуважителни към никого,дори и към „колежките“ си. Изгасиха ми лампата под носа докато бях в аязмото без обяснения, въпреки ,че въобще не беше време за затваряне, измъкна изпод носа ми панерчето със дарените евромонети за да ги обере ,след което се завайка че остава още много дълго време до затварянето. Заповядват ти къде точно да си поставиш запалената свещ ,та да не се изкриви да накапе , защото трябва да чистят. На всеки посетител гледат като торба с пари и това е единственият им смисъл да са там. Направо е отвратително кощунство.Съжалявам ,че ми се наложи всичко това да го видя и изтърпя. Срамота и грях е това.