„Ако си мислите, че транспортът към Оня свят е катафалката, която откарва мъртвеца към гробището, жестоко грешите. До границата между световете – Черната река, не е далече и пеша се стига лесно, но преминаването на другия бряг е проблемно“, убеждаваше дядо Драгомир приятелите си, насядали около съседната на моята маса в кафенето.
„В плитчините на реката киснат едри бели биволи и плуват големи черни лебеди, и чакат пътници – да ги пренесат до другия бряг. Белите биволи са страшни (с червени очи, огромни рога и страховит рев), те могат да те пренесат до Рая, ако си достатъчно праведен или да те прогонят с рогата си, ако си твърде грешен.
Черните лебеди са транспортът до Ада – те са красиви, нежни и пеят изкусително, но ако си недостатъчно грешен, съскат и щипят с яките си клюнове. Не можеш да им платиш с пари – те от пари не разбират, но искат да им подадеш залък пътнина*.
Аз обаче умрях в болницата, оттам ме взеха служителите на погребалното бюро и след като ме спретнаха и поставиха в ковчега, забравиха да ми сложат питката (или я икономисаха) и когато застанах на брега на реката се оказа, че хляб няма нито за биволите, нито за лебедите, нито за мен. Стоях там с часове, докато разбрах, че няма как да премина, обърнах се и поех обратно.
Съживил съм се в Обредния дом, където са ме оставили да пренощувам преди погребението. Твърдят, че вероятно съм бил в дълбока кома, от която съм излязъл спонтанно, но аз най-добре си знам къде бях“, завърши дядото.
———————————
* Пътнина – малка питка, която се меси за починалия, веднага след като той издъхне и се слага в ковчега му, за да се храни с нея, докато пътува към Другия свят.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
