Спомням си, че на външната врата се звънна и звукът ме събуди (по онова време все още входните врати на жилищните блокове не се заключваха и сурвакарчетата редовно ни посещаваха в първата сутрин на годината). Беше 1 януари 2000 г., към 9 ч., и макар че бях си легнала късно, станах, отворих, изслушах звънките пожелания за здраве и дълголетие, почерпих зачервените от студа деца и след като ги изпратих, не се върнах в спалнята, а отидох в кухнята, вдигнах щората и погледнах снежния пейзаж (по онова време все още имаше сняг през зимата).
Заредих кафеварката и си отрязах парче от новогодишната торта (по онова време все още пиех кофеиново кафе, ядях недиетични сладкиши и не взимах два пъти на ден по пет различни хапчета за регулиране на кръвното налягане). Отидох в банята, измих се, сресах се (тогава косата ми още беше естествено кестенява, макар и разнообразена с медни и руси кичури), после се облякох и смених златните си пръстени със сребърни, защото годината щеше да е високосна. Налях си кафе, седнах край кухненската маса, слушайки разсеяно концерта на Виенската филхармония, който течеше по телевизията, и се замислих за новия век, който започваше от днес и за това какво ли щеше да ни донесе той.
Знаех, че в момента има грипна епидемия (по онова време все още грипът беше просто една по-сериозна настинка), но дори не можех да си представя, че бъдещето щеше да донесе птичи грип и всякакви епидемии по едрите и дребни чифтокопитни и нечифтокопитни домашни животни и хората щяха да избиват добитъка си.
Знаех, че пчелният мед е една от най-ценните храни, а чаят с мед – сред задължителните лекове за грип, но не предполагах, че ще дойде време пчелите масово да измират и учените да се опитват да ги заменят с миниатюрни роботи. Знаех, разбира се, че от Втората световна война (в която все още са се биели хора срещу хора) бяха изминали петдесет и пет години, но не знаех, че до следващата – Трета световна остават няма и двадесет години (а в нея вече щяха да се бият хора срещу вируси).
Знаех, че вече се говори за някаква смътна опасност от повишаване на температурите в световен мащаб, но дори не можех да допусна, че след две десетилетия щеше да се размрази тундрата, да се изпарят 2/3 от ледниците на планетата и че белите мечки ще останат без лед за обитаване…
Чак толкова буйно въображение нямах дори аз – писателката на фантастични разкази…
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
