В покрайнините на град Мездра се намира Археологически комплекс „Калето“, в който могат да се видят консервирани, реставрирани и социализирани крепостни структури от Античността и Средновековието, няколко изложбени зали, парк със стенобитни машини и съвременен амфитеатър, всичко това разположено сред цветя и декоративна зеленина.
Денем по алеите му се разхождат туристи, играят деца, почиват си възрастни хора, насядали по пейките под дебелата сянка на старите дървета. Нощем е приятно хладно, комарите тънко жужат, жаби крякат по бреговете на течащата наблизо река Искър, лампите осветяват алеите и стълбището, а крепостта е окъпана в декоративни светлини.
Нощният охранител обикаля комплекса – минава бавно покрай ЖП линията, опасваща в полукръг Калето, отминава подлеза, наглежда паркинга и тръгва по стария мост, там се спира, обляга се на перилата, пали цигара и пуши загледан в накъдрената от вълничките лунна пътека.
Почти 24 часа е и той има половинчасова почивка, толкова е и почивката на русалката, която пази подводния вход на пещерата, намираща се в скалния рид, под крепостта. Там от над 600 години се намира съкровището на цар Иван Шишман (златни монети, бижута, скиптър, корона и други скъпоценности), което той е скрил по време на отстъплението си от Велико Търново по Искърското дефиле към София и Самоков.
Охранителят внимава (за пияни младежи, наркомани, вандали, любовни двойки, решили да се усамотят в крепостта), русалката също (за иманяри и любители на силните усещания, решили да се гмуркат в търсене на входа към пещерата с имането). Охранителят е вече възрастен и си мечтае за пенсиониране, русалката – също.
Но сега е полунощ (нощната смяна дори не е преполовена), така че той маха за поздрав към все още красивата жена, с прекомерно дълга бяла коса и лъскава рибешка опашка, изважда цигара от пакета си и я хвърля към седналата на брега колежка, тя я хваща, улавя една светулка, пали цигарата си с нея и с наслада вдишва дима. Пушат мълчаливо и слушат мелодичния напев на щурците.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
