Природата на България е богата и красива като Райска градина (дори в химна ни се пее: „Мила Родино, ти се земен Рай…“), затова на международно ниво беше решено големият европейски проект по опазване и възстановяване на популацията на силно застрашената от изчезване Балканска светлокафява мечка да бъде позициониран в България.
Рядката Балканска светлокафява мечка е подвид на Обикновената балканска кафява мечка, козината на която има едва забележимо по-светъл нюанс на кафявия цвят, но той е наистина толкова трудно различим, че дори и специалистите силно се затрудняват.
След спечелване на проекта, Ловното стопанство „Пусията“, под връх Мечи чал в Родопите, набързо се префасонира в Институт по опазване и размножаване на Балканската светлокафява мечка „Райска градина“. Колективът на института се формира от изтъкнати учени с международна известност – един румънец (експерт по Клепоухата карпатска мечка), двама професори ескимоси (капацитети по Бялата мечка с черни нокти), тринадесет китаеца (водеща група по размножаване на Гигантските панди) и двадесет и един души администрация.
Всички бяха охолно настанени в Чепеларе, задоволени с абсолютно всичко необходимо и вече нетърпеливо се очакваха блестящи постижения, но последните две Балкански светлокафяви мечки Адам и Ева така и не пожелаха да дадат мечтания резултат във вид на поне едно малко светлокафяво меченце.
Горският Бай Данчо три години наблюдава през оградата от бодлива тел високонаучните експерименти, които усърдно се извършваха в института и един ден в края на миналия юни не издържа, отиде и набра една раница дребни ябълки Петровки.
Тайно от научните работници, той нареди по ябълка през един метър по пътеката, която учените бяха отъпкали от бърлогата на Адам до бърлогата на Ева. Адам тръгна по тази пътека, хрупайки с удоволствие леко киселките, но много ароматни ябълки и не след дълго стигна до полянка с още разпилени ябълки, където се запозна с Ева и дори ѝ обърна интимно внимание.
Тази пролет, след продължителен и сладък зимен сън Ева изведе от бърлогата си две хубави и здрави меченца, а колективът на института се поздрави с бурния научен успех, постигнат с много самоотвержен труд и скъпи съвременни технологии. Бай Данчо също видя мечото семейство, зарадва се чисто по човeшки и вечерта пи една ракия (няколко пъти) за здравето на малките, а след кратък размисъл – и за здравето на учените.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
