„Чак пък Змей… Най-вероятно кълбовидна мълния…”, мислеше си пренебрежително доц. д-р Валентина Киселкова, докато се разгримираше пред огледалото на вехтата тоалетка, в стаята, която беше наела в с. Згурово, където се провеждаше тридневният фестивал за автентичен фолклор „Гергьовска раздумка”.
Беше дошла, за да направи снимки и записи на изпълнителите, които щяха да представят песни, легенди, приказки и всякакви народни умотворения от периода на Великденско-гергьовските празници, и най-вече да си набави още материал за статията на тема „Многоликият образ на змея в народния фолклор”, която пишеше. От няколко години проучваше темата и се беше сблъсквала с всевъзможни описания на митичното същество, беше чула безброй истории (коя от коя по-фантасмагорични) и скептицизмът ѝ нарастваше от ден на ден, заплашвайки да съсипе научната непредубеденост, която се изискваше от нея.
Най-често змеят беше дракон, подобен на динозавър, който се превръщаше в левент мъж с невероятна сила и издръжливост, а тук, в с. Згурово, според местните жители беше огнено кълбо, което се търкаля по пътеката, подскача и дори влиза през прозорците на високи етажи…
Тази вечер хазайката ѝ я беше предупредила: „И не се разкрасявай по вечерно време, не се реши, не се мажи пред огледалото, че нашият, згуровският змей, дето живее при кладенеца в Манюви ливади, види през водата и ше дойде да та пребори…”. Наталия изви устни в презрителна гримаса – какъв израз само: „Ше дойде да та пребори...”, сякаш няма достатъчно синоними на думата „секс” в езика ни…
Доц. д-р Киселкова размаза внимателно нощния крем, разпусна и разреса дългата си руса коса и преди да си облече нощницата се огледа критично – беше все още стройна и приятна на вид, макар да беше 43-годишна, никога необвързвала се госпожица или казано по простонародному „стара мома”… В огледалото нещо проблясна и тя с изумление се вгледа в отражението на красивия, едър мъж, от чиито червени коса и брада излизаха искри, докато спокойно и дори небрежно седеше на перваза на прозореца ѝ на втория етаж на къщата.
По взаимно съгласие последва вълшебна нощ – такава, каквато тя дори не си беше представяла и в най-оптимистичните си мечти. А на другата година доц. д-р Киселкова дойде на фестивала, заедно с 3-месечния Огнянчо, въпреки че беше в отпуск по майчинство.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
