На брега на река Искър, в местността Шупловица, простираща се на южните склонове на хълмовете Средния камик и Говедарника при с. Царевец, в скален масив с около 30 плитки малки пещери, се намира една много интересна галерия с постоянна експозиция, продължаваща хилядолетия наред.
„Изложбата” съдържа над 700 вдълбани с остър предмет в камъка праисторически рисунки, както и средновековни изображения и надписи от времето на Второто българско царство (датирани според изследователите проф. Михаил Мичев, Петър Трантеев и др. към периода VІІІ-ХVІ век).
Природата ревниво пази пътя към галерията, а и растителността скрива входовете на залите, но когато най-сетне застанете пред гравюрите ще бъдете удивени от голямото разнообразие на реалистични изображения – растения, птици, животни (включително най-голямата скална рисунка на елен, открита в България, висока 90 см, широка 40 см), човешки фигури, тотемни маски и т.н., създадени преди 7-8000 години. А за удивление на тези, които считат абстрактното изкуство за рожба на модерната епоха, са множеството абстрактни рисунки, слънчеви символи, свастики и др., също датирани към Праисторическата епоха.
От Средновековието са надписите и гравюрите, разказващи за татарските нашествия по българските земи, а най-важните изображения и надписи са от времето на Шишмановите битки с прииждащите османски завоеватели, като за най-ценна се счита сцената, в която е изобразен Цар Иван Шишман сред неговите войници. На няколко места по стените може да се види и така наречения Царски монограм – знак, в който са преплетени инициалите на царя.
Още в далечната 1979 г. скалните гравюри от местността Шупловица са оценени като много важни за българската историческа наука и обявени за Паметник на културата от национално значение. В Световната класификация на скалното изкуство от територията на България са включени само рисунките от пещерата Магурата и гравюрите от с. Царевец.
И моля ви, не се изкушавайте да прибавите и собственото си творчество към произведенията на далечните ни предци! Надали ще допринесете за обогатяване на галерията, но със сигурност ще унищожите или компрометирате оцелелите през хилядолетията свидетелства за едни други човешки общества и техните култури.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
