10 интересни факта за 10 литературни класики

Уви, повечето хора пазят неприятни спомени от летните ваканции, в които, вместо да играят до късно, са били длъжни да четат от книгите, които учителите са включили в списъка за задължителна литературна подготовка. Т. нар. литературни класики! И след това, с едно такова неприятно усещане, подхождаш вече към каквато и да е книга. А не бива така!

Това е толкова приятно занимание, развиващо прекрасно въображението на човека. А понякога и самите истории около написването на дадени книги са още по-увлекателни. Сещаш ли се за някоя такава? Ако отговорът е „не“, то ние сме тук, за да ти помогнем. Ще ти разкажем неочакваните истории, стоящи зад някои от най-популярните книги в света, превърнали се вече в класики.

1. „451 градуса по Фаренхайт“
Рей Бредбъри

Няма как да ти е убягнало заглавието на класиката на Рей Бредбъри „451 градуса по Фаренхайт“, дори и да не си заклет почитател на научнофантастичните романи. Каква е истината, която стои зад интригуващото заглавие? Ами… случайна грешка. Идеята на автора е да озаглави своя роман с градусите, при които гори хартията. Неволната грешка е на негов съветник – специалист по пожарна безопасност, който обърква мерните скали. Вместо да каже „по Целзий“, казва „по Фаренхайт“. Така, съвсем случайно, се ражда заглавие, което допълнително разпалва любопитството на читателите.

2. „Сивият кон“
Агата Кристи

Повелителката на криминалните романи, която твърди, че е започнала да измисля сюжетите си, докато вършела скучната домакинска работа – Агата Кристи, се оказва, че в такъв детайл описва случаите в романите си, че понякога те могат да бъдат използвани и на практика. Доказателство за това е историята около романа „Сивият кон“, една от големите литературни класики. През 1977 г. в лондонска болница приемат пациентка със симптоми, които объркват лекарите. Те смятат, че става въпрос за нова, неизвестна болест. Но една медицинска сестра (почитателка на Кристи и вече прочела „Сивият кон“) си спомня, че е чела за подобни симптоми. В романа става дума за отравяне с талий – точно това се е случило и с пациентката. Благодарение на начетената служителка лекарите успяват да спасят живота ѝ.

3. „Шерлок Холмс“
Артър Конан Дойл

След като споменахме царицата на криминалните романи, нека се спрем и на любимия детективски герой – Шерлок Холмс, създаден от Артър Конан Дойл. Подобно на Кристи, и Дойл не пести детайлите при описанията на разследванията. Толкова добре и последователно проследява действията на героя си и прилага метода на дедукцията, че след време тези похвати започват да се използват и от английската полиция. Оглеждането на улики с лупа, анализирането на фасове в пепелници и други техники навлизат в практиката именно чрез романите за Шерлок Холмс. Самият детектив става толкова обичан и популярен, че за него започват да пишат и други автори – включително Стивън Кинг и Марк Твен.

4. „Джеймс Бонд“
Ян Флеминг

Любимият на всички Агент 007 е плод на въображението на Ян Флеминг. Той започва да пише първата си книга – „Казино Роял“, в Ямайка. Там, разглеждайки книги по орнитология и по-конкретно „Птици от Западна Индия“, харесва името на автора – Джеймс Бонд. Звучало му мъжествено и стабилно. Така решава литературният му герой да носи това име. Но не само! Интересен факт е, че във филма „Не умирай днес!“ Джеймс Бонд разглежда именно тази книга и при запознанство с млада жена се представя за орнитолог.

5. „Хари Потър“
Дж. К. Роулинг

Училището за магия „Хогуортс“ и неговият най-известен ученик – Хари Потър, дълго време не са били харесвани от книгоиздателите. Дж. К. Роулинг написва първата книга през 1995 г., но дълго след това не може да намери издателство, което да повярва в историята ѝ. След 12 отказа, 13-тото издателство – „Блумсбъри“, решава да поеме риска. Книгата постига огромен успех и се превръща в една от световните литературни класики. И един от най-успешните брандове в света.

6. „Пипи Дългото чорапче“
Астрид Линдгрен

Като споменахме детски книги – и около Пипи има интересна история. Авторката ѝ, Астрид Линдгрен, в самото начало имала сериозни притеснения да не стигне до момент, в който социалните служби да я проверят. Всички помним пакостите, които Пипи, Том и Аника вършат. Особено животът на Пипи – самотно дете с баща пират… Ами ако някой реши, че Линдгрен черпи идеи от реалността? Как отглежда собствените си деца, които тогава са били малки? Това били сред страховете ѝ, когато изпращала ръкописа си. Ето защо тя завършва писмото си до издателството с думите: „Надявам се да не уведомите социалните служби.“

7. „Алиса в Страната на чудесата“
Луис Карол

Алиса е една от най-познатите приказни героини. На пръв поглед светът в книгата изглежда измислен, хаотичен и нереален – но за Луис Карол той бил напълно истински. Авторът страдал от неврологично заболяване, което го карало да халюцинира. Често виждал предмети с нереалистични размери. Макар много от нещата в книгата да са плод на въображението му, има едно, което със сигурност е било реално – супата от лигава костенурка. По време на Викторианската епоха това било популярно ястие.

8. „Малкият принц“
Антоан дьо Сент-Екзюпери

Макар да се възприема като детска приказка, „Малкият принц“ всъщност е книга за възрастни. Много малко хора знаят, че отношенията между Принца и неговата Роза са вдъхновени от личния живот на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Любимата му Консуело била красива, своенравна и взискателна. А той – романтик по душа, се опитвал всячески да я разбере и да ѝ угажда. Истинска любовна история, достойна да бъде разказана чрез книга. И със сигурност част от списъка на истинските литературни класики.

9. „Приключенията на Пинокио“
Карло Колоди

Първоначалната история на Пинокио била много по-различна от тази, която познаваме днес. Авторът ѝ – Карло Колоди, започва да публикува кратки истории за дървеното момче във вестник през 1881 г. Пинокио бил толкова палава кукла, че в един момент Колоди решава да го „накаже“ – и го убива. Но неочаквано читателите се привързват силно към героя. След бурната им реакция, Колоди променя финала и му дава положителен завършек. Така книгата започва да носи и едно важно послание – че всеки, който сгреши, заслужава прошка и шанс да се поправи.

10. „Ян Бибиян“
Елин Пелин

Първият български фантастичен роман за деца – „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ – е дело на великия роден писател Елин Пелин. Главният пакостник е кръстен от сина на автора – Боян. Като малък той не можел да произнася името си и се представял като Ян Бибиян. Толкова много харесвал това име, че го повтарял постоянно. И то се запечатало в съзнанието на баща му. Когато започнал да пише детския роман, Елин Пелин нямал никакво съмнение как ще се казва героят му – разбира се, Ян Бибиян.