10 от най-полезните за стомаха билки

Стомахът е много чувствителен орган, който бързо може да излезе от равновесие и от най-дребните дразнители. Това най-често са неправилното хранене, алкохолът, цигарите, стресът. Стомашните проблеми обхващат голяма гама от симптоми, които могат да се появят в различни етапи и ситуации в ежедневието, затова винаги се консултирайте с вашия лекар.

Едни от най-честите стомашни оплаквания са болка, тежест, подуване, киселини. Тъй като човешкият стомах реагира различно на храните, за добрата му кондиция спазването на хранителен режим от поне 4 хранения дневно по едно и също време, е от съществено значение.

С оглед на всички празници, които нямат край през зимните месеци, имайте предвид, че дразнещите стомаха храни са подправките: горчица, оцет, червен и черен пипер, праз, чесън, хрян; сладките неща, пържено, кафето и алкохола. Но от тях по празниците количествата са големи. Така че, ако може ограничавайте се.

За да бъде човек здрав, на първо място трябва да разчита на себе си. На второ място отчитаме досега с Природата и даровете, които тя предлага. Привържениците на лечение с билки твърдят, че те са много по-добри от лекарствата. Причината – имат много по-благотворно влияние от лекарствата, защото почти всички лекарства са създадени за облекчаване на симптомите, а не за лекуване. Ароматните билки се използват от хората за храна, както и за лечение на различни заболявания вече хиляди години. Ето и 10 от най-полезните за стомаха билки.

1. Кориандър

Кориандърът е едногодишно тревисто растение, което се използва широко като подправка в средиземноморската, индийската, латиноамериканската и близко- и далекоизточната кухня. Всички части на растението могат да се ядат, но пресните листа и сушените семена се използват най-често в кухнята. За употребата му се споменава още в древни санскритски писмени източници.

Българската народна медицина препоръчва кориандъра при болки в стомаха и червата, диария, кашлица, задух, повръщане, бронхит. Плодовете и етеричното масло на кориандъра стимулират отделянето на секреция в стомаха, червата, жлъчката и белите дробове.

2. Лавандула

Лавандулата (Lavandula) е растение от семейство Устноцветни. Най-често лавандулата се отглежда с цел извличане на лавандулово масло, а от лавандуловите съцветия се произвеждат продукти срещу молци, чайове, подправки в кулинарията, ароматизиращи продукти, за аранжировка и други.

През Първата световна война лавандуловото масло се е ползвало широко в болниците с цел дезинфекция на подовете и стените. В народната медицина чай направен от лавандулови цветове помага при киселини, успокоява стомаха при диария и подпомага храносмилането. Освен това се ползва срещу дрезгавина в гласа и зъбобол. Лавандулата намира голямо приложение и в ароматерапията.

3. Лайка

Лайката или „лайкучката“ e едногодишно тревисто растение с разклонено стъбло. За лечебни цели се употребяват цветовете и – Flores Chamomillae. Събират се през периода на цъфтежа, от май до юли като се откъсват целите цветни кошнички заедно с малка част от дръжките и се подреждат в плитки кошници или рамки за сушене на билки. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35ºС.

Етеричното масло на лайката има противовъзпалително и омекчително действие при заболявания на храносмилателния път – колики в стомаха и червата, гастрити, колити и метеоризъм, стоматит, гингивит, и при възпалителни процеси на дихателните пътища, където се употребява за инхалации и промивки под формата на гаргара. Има благоприятен ефект при възпалителни процеси и камъни в бъбреците и пикочния мехур.

4. Джинджифил

Джинджифилът е културно растение, което не вирее в диво състояние. Родината му е някъде в Източна Азия, от Индия до Китай или Югоизточна Азия. Най-ранните документи за него са китайски. Конфуций го споменава в своите „Аналекти“ и е известен с това, че не е сядал на масата без него. Според по-късни документи джинджифилът е внасян в Китай от Югоизточна Азия.

Чрез арабите джинджифилът достига Древна Гърция и Римската империя. В Европа се разпространява през 13 век благодарение на Марко Поло. В китайската медицина джинджифилът се използва за лечението на различни стомашни проблеми. В западните култури се използва за облекчаване симптомите на гадене и повръщане при бременност.

Проучване, публикувано в Cancer Prevention Research, открива, че джиндифилът редуцира риска от рак на дебелото черво, тъй като потиска възпалителните процеси в червата. Той може да се намери под формата на прах, капсули, таблетки или пресен корен.

5. Копър

Копърът е бил известен още на древния египтянин и е употребявали от тях като средство против къркорене на червата и хълцане. В древен Рим пък са го давали на гладиаторите, за да бъдат издръжливи и силни. За древните гърци изгарянето на ароматни масла от копър било белег за благосъстояние.

Копърът съдържа важните за подобряване на имунитета цинк и йод, необходими за нормалното функциониране на щитовидната жлеза, незаменимите за укрепване на костите и зъбите калций и флуор. Използва се при лоша перисталтика и газове. Успокоява спазмите на гладката мускулатура на органите в коремната кухина.

Действа добре при деца с ленив стомах, запек и задръжка на газове, а чаят от копър е най-доброто познато средства за облекчаване на коликите при кърмачетата. Подобрява храносмилането и апетита. Семената от копър засилват секрецията на стомашните жлези и подстомашната жлеза, увеличават отделянето на жлъчка и отстраняват отоците на червата. Препоръчва се и при диария.

6. Глухарче

Глухарчето принадлежи към подсемейство Лактукови. Само в Европа са класифицирани над 1 200 вида и подвида на това растение. За децата то е средство за игра и забавление, а за възрастните намира приложение в кулинарията и лечението. Глухарчето съдържа горчиви вещества, които стимулират производството на жлъчен сок, ускоряват процеса на храносмилане и така спомагат за детоксикацията на организма.

То е полезно още при проблеми с черния дроб, бъбреците, жлъчката, храносмилателната система. А продължителната терапия с него одобрява обмяната на веществата. Глухарчето помага при анемия, авитаминоза, атеросклероза, диабет, липса на апетит и лекува още кожни проблеми, умора, ставни заболявания.

7. Мащерка

Мащерката е род от около 350 вида ароматни многогодишни тревисти растения и малки храсти, високи до 40 см, от семейство Устноцветни, растящо в Европа, Северна Америка и Азия. Днес растението се използва масово като подправка, а плодовете, цветовете и листата се прилагат под формата на лечебно средство за различни болестни състояния на организма.

Мащерката съдържа няколко вида антиоксиданти – флавоноиди, терпинен, бета каротин, които прочистват тялото от свободните радикали и ни помагат да се предпазим от вредите, които те могат да му нанесат. Чаят от мащерка отдавна се използва за лечение на диария и газове, за облекчаване на ревматоидни заболявания и при паразити като например анкилостома, който живее в дванадесетопръстника и тънкото черво.

8. Кардамон

За родина на кардамона или кардамома се счита тропическата джунгла в Югозападна Индия. Като подправката той е познат още от древността. В миналото се е използвал и за ароматизиране на кафе в Близкия Изток, а в Иран е бил добавян към чая. Днес се отглежда най-вече в Непал, Тайланд и Централна Америка. Като билка Кардамонът действа благоприятно върху храносмилателната система и ограничава появата на газове.

Полезен е при болки в стомаха. Препоръчва се и при лош дъх. Достатъчно е да сдъвчете само няколко зрънца, за да се освежите. Подпомага метаболизма и се използва за намаляване на теглото. Етеричните масла в него дават усещане за ситост и потискат апетита. А сред най-популярните рецепти за отслабване с него е в комбинация със зелен чай.

9. Розмарин

Розмаринът е многогодишно тревисто растение с дървенисто стъбло и миризливи вечнозелени игловидни листа. Расте в района на Средиземноморието, а пресните му или сушени листа се използват в традиционната средиземноморска кухня като зелена подправка. От тях се прави и билков чай. Сред българското и славянско население в Османската империя розмаринът се е използвал като основна билка в специална билкова смес, наричана от българските знахари с името „гюлбул“ и „гюлбул бюлюк“.

В традиционната медицина се прилага при нарушен менструационен цикъл, за успокояване на болки в стомаха, против образуването на газове в стомаха и червата, за подобряване на апетита. Етеричното масло и листата му предизвикват отделяне на секреции в стомаха и червата и засилват жлъчната секреция. Те действат и противомикробно, диуретично и тонизиращо. Не се препоръчва при бъбречни и чернодробни заболявания.

10. Мента

Ментата е представител на род многогодишни растения от семейство Устоцветни. Тя е една от най-използваните билки поради многото си полезни въздействия. Древните римляни ароматизирали с нея залите за тържества и пирове, защото смятали, че мирисът на мента усилва мозъчните функции и подобрява паметта. Днес от нея се използват листата, в които се съдържат етерични масла с главна съставна част ментол. Той е причината за ароматните и освежаващи свойства на билката.

Етеричното масло се извлича чрез парна дестилация. От мента се прави ментов лист, предназначен за употреба като трапезен чай. Ментоловото масло помага срещу гадене, болки в стомаха, газове. Ментата успокоява спазмите в храносмилателните пътища и възвръща апетита. Важно е да се приема в малки дози, в чай например. Тя е и подходяща билка за лечение при заболявания на жлъчните пътища, жлъчнокаменна болест, хроничен панкреатит, разстройство.