Даниел Стийл е сред най-продаваните писатели в историята на съвременната литература и една от малкото авторки, чието име се е превърнало в световна литературна марка. Днес зад името ѝ стоят над 210 книги, от които 182 романа, а произведенията ѝ са издавани в 69 държави и на 43 езика. Общият тираж на книгите ѝ по света надхвърля един милиард екземпляра.
През 2002 г. френското правителство я удостоява със званието „Офицер на Ордена на изкуствата и литературата“, а през 2014 г. получава и едно от най-престижните френски държавни отличия – „Кавалер на Почетния легион“. През 2009 г. името ѝ е включено и в „California Hall of Fame“, с което е официално признат приносът ѝ към културата и обществения живот на Калифорния.
През годините пише художествена и нехудожествена литература, поезия, детски книги и дори текстове за песни. Нейните романи многократно оглавяват международни класации, а повече от две десетилетия от творчеството ѝ са свързани и с киното и телевизията. В следващите редове ще откриете 10 любопитни факта за живота на писателката.
1. Родителите
Бащата – Джон Шуелайн-Стийл, е от германско-еврейски произход и принадлежи към много заможно семейство от Мюнхен, свързано с пивоварната „Löwenbräu“. Родът му е част от заможния еврейски икономически елит на Мюнхен, свързван още и с банкови интереси. Майката – Норма да Камара Стоун дос Рейс, е португалка и дъщеря на португалски дипломат.
2. Раждането
Даниел Фернандес Доминик Шуелайн-Стийл е родена на 14 август 1947 г. в Ню Йорк. Тя е единственото дете в семейството. Ранното ѝ детство преминава във Франция. Расте в няколко държави, учи няколко езика, запознава се с различни култури и е в много висока социална среда. Още като дете присъства на вечерите и събиранията на родителите си, където има възможност да наблюдава заможни и известни хора.
3. Разводът
Бракът между Джон и Норма обаче не се оказва стабилен и те се развеждат, когато момичето е приблизително на седем или осем години. Точната причина за развода не се знае. Според по-късните разкази на Даниел Джон водел доста светски живот, бил типичен плейбой и предпочитал операта и вечерите пред бащинството. В семейството постоянно имало напрежение и шумни конфликти.
Според разказите ѝ решението при кого да остане след раздялата било взето по изключително необичаен начин – чрез хвърляне на монета. Късметът се пада на баща ѝ. След развода Норма се връща в Европа. Даниел остава в Съединените щати под грижите на баща си, а връзката с майка ѝ постепенно избледнява.
4. Писането
Още от детството си Даниел Стийл е запален читател, защото е самотна. Писането постепенно се превръща в естествен начин да прекарва времето си и да изразява себе си. Именно четенето и измислянето на истории са сред най-ранните ѝ литературни занимания, а като тийнейджърка започва да пише и поезия.
Завършва френския „Lycée Français de New York“. Първоначално обаче литературата не е единствената ѝ професионална мечта. Тя има силен интерес към модата и дизайна и известно време смята, че именно там може да бъде бъдещето ѝ. Затова учи и литературен дизайн и моден дизайн, първо в „Parsons School of Design“, а след това в „New York University“.
5. Началото
На 19 години вече е написала първия си ръкопис. Но началото на професионалната ѝ писателска кариера всъщност идва почти случайно. След като завършва образованието си, работи в областта на връзките с обществеността и рекламата. През 1968 г. започва работа в нюйоркската PR агенция „Supergirls“. Там пише рекламни и промоционални материали и постепенно получава възможност да покаже, че може да пише професионално.
Сред клиентите на агенцията е Джон Мак Картър, по това време редактор на „Ladies’ Home Journal“. Той забелязва писателските ѝ способности и я насърчава да опита да напише книга. Даниел Стийл приема съвета му и започва да работи по роман. Резултатът е „Going Home“, който е публикуван през 1973 г. Така на 25-годишна възраст тя официално дебютира като романист. Докато се опитва да изгради литературна кариера, тя не може просто да разчита на приходите от книгите си. В един период работи на три места едновременно и пише през нощта.
6. Връзките
През 1965 г., само на 18 години, се омъжва за френско-американския банкер Клод-Ерик Лазард. Той произхожда от заможно банково семейство. Двамата прекарват време между Париж и Сан Франциско. Бракът им продължава около девет години и от него се ражда дъщеря ѝ Беатрикс. Даниел Стийл обаче постепенно започва да се чувства неудовлетворена от живота на заможна млада съпруга.
През 1972 г. се запознава със затворника Дани Зугелдър. Тя посещава затвора във връзка с материал, по който работи, и така се среща с него. Той се мести да живее със Стийл, когато е освободен условно през юни 1973 г., но се връща в затвора в началото на 1974 г. по обвинения в грабеж и изнасилване. След като получава развода си с Лазард през 1975 г., тя се омъжва за Зугелдър в затворническата столова. По време на връзката им Даниел Стийл претърпява множество спонтанни аборти. Развеждат се през 1978 г.
Третият ѝ съпруг е Уилям Джордж „Бил“ Тот. Той е консултант, свързан с проблеми с наркотиците и алкохола. Двамата се женят през 1978 г., а по това време тя вече е бременна с тяхното дете. От този брак се ражда синът ѝ Ник. Бракът обаче не продължава дълго. Основният проблем се оказва тежката зависимост на Тот към хероина.
През 1981 г. започва най-дългият ѝ брак. Четвъртият ѝ съпруг е Джон Трейна – бизнесмен, свързан с корабоплаването и круизния бизнес, а по-късно и с винарството и колекционирането на изкуство. Трейна принадлежи към богатия и влиятелен обществен кръг на Сан Франциско. Двамата остават женени приблизително 17 години. По време на брака си имат пет деца – Саманта, Виктория, Ванеса, Макс и Зара. Трейна също така осиновява сина ѝ от третия ѝ брак – Ник.
След края на брака си с Трейна Стийл започва връзка с Томас Дж. „Том“ Пъркинс – известен американски рисков инвеститор и една от значимите фигури в развитието на технологичната индустрия в Силициевата долина. Двамата се женят през март 1998 г. Но и този брак се оказва кратък – двамата се разделят приблизително 17 месеца след сватбата, а разводът е окончателно приключен през 2002 г.
7. Трагедията
Една от най-болезнените части от живота на писателката е свързана със смъртта на сина ѝ Ник Трейна. Той умира през септември 1997 г., едва на 19 години, след самоубийство. Ник е роден през 1978 г. и още като малък показва необичайни способности. Проговаря рано и има силен талант към писането и музиката. По-късно музиката се превръща в една от най-важните части от живота му, защото става вокалист на пънк рок групите Link 80 и Knowledge в района на Сан Франциско.
Но още когато Ник е на четири години, за нея става очевидно, че с него се случва нещо необичайно. Диагнозата „биполярно разстройство“ му е поставена едва когато той е на 16 години. През септември 1997 г. най-големият страх на Даниел Стийл се превръща в реалност. Ник умира на 19 години след самоубийство, след три неуспешни опита в рамките на 11 месеца.
Тя решава публично да разкаже историята му. Само година след смъртта му излиза книгата „His Bright Light: The Story of Nick Traina“. Това не е роман и не е измислена история, а лична документална книга за живота на Ник, неговото заболяване, борбата му и загубата му. Стийл използва свои спомени, а в книгата включва и материали от самия Ник, включително негови записки.
Само няколко месеца след смъртта на сина си тя създава „Nick Traina Foundation“. Фондацията има за цел да подкрепя организации, които помагат на хора с психични заболявания, с особен акцент върху младите хора, както и инициативи, свързани с превенцията на самоубийствата и подкрепата на семейства.
8. Машината
Въпреки десетилетията, прекарани в литературния свят, тя дълго време отказва да се раздели с нещо, което днес изглежда почти старомодно – пишещата машина. Докато повечето съвременни писатели отдавна преминават към компютри, Стийл предпочита да пише романите си на стара „Olympia“ от 1946 г.
Тя използва компютър основно за проверка на електронната си поща, но самото писане на книгите си предпочита да извършва на пишеща машина. Необичайна е и работната ѝ дисциплина. Известна е с това, че пише предимно през нощта. Това не е просто предпочитание към късните часове, а режим, който тя изгражда още когато децата ѝ са малки. През деня се занимава с тях и с домакинството, а когато всички заспят, започва да пише.
9. Страхът
Не е имала страх от летене през целия си живот. Напротив, в продължение на години е летяла спокойно и без особени притеснения. Страхът се появява след един от разводите ѝ, когато натрупаната тревожност от личната криза започва да се пренася и върху други области от живота ѝ. Страхът се оказва достатъчно силен, за да промени начина, по който живее, и в продължение на около година или две избягва да пътува със самолет.
Именно през този период обаче се случва една от най-забавните и най-показателни сцени в историята ѝ. Пътува със самолет и седи точно до кухненския бокс на самолета, където са стюардесите. Тя е ужасена. Стиска седалката и е убедена, че самолетът ще се разбие при кацането. В същото време обаче чува как стюардесите си говорят съвсем спокойно за ежедневните си планове. Едната споменава, че трябва да си вземе дрехите от химическото чистене. Друга казва, че ще купи пица за приятеля си. Трета планира да си направи маникюр.
И тогава Стийл изведнъж осъзнава колко различно преживява ситуацията от хората, които всеки ден работят в самолети. Докато тя седи и мисли, че вероятно ще умре, стюардесите мислят какво ще правят след работа. Тази сцена ѝ помага да погледне страха си отстрани и да разбере колко силно тревожността изкривява усещането ѝ за реалната опасност.
След около година решава да направи нещо по-сериозно и се записва на осемседмичен курс за страх от летене. Пред групата говорят пилоти, специалисти по безопасност и служители от контролната кула, а с участниците работи и психолог. Има и упражнения за дишане, които трябва да им помогнат да контролират тревожността си. Курсът включва и постепенно свикване със самата среда. Участниците разглеждат летището, прекарват време на земята и в самолета, така че постепенно да намалее усещането за неизвестност. Накрая има своеобразен изпит – полет от Сан Франциско до Лос Анджелис. От този момент нататък тя отново може да лети спокойно.
10. Екранизациите
Най-малко 23 нейни произведения са получили филмова или телевизионна адаптация. Първата голяма екранизация на нейна книга е „Обречена любов“ („The Promise“) от 1979 г. През 1983 г. следва екранизацията на „Сега и завинаги“ („Now and Forever“), а през 1986 г. идва една от най-известните адаптации – „Корабите на съдбата“ („Crossings“). Тя е направена като телевизионен минисериал за ABC и се превръща в значима телевизионна продукция. В главните роли са Кристофър Плъмър, Шерил Лад и Джейн Сиймур.
Истинският бум обаче настъпва през 90-те години. Именно тогава огромен брой романи на Стийл са превърнати в телевизионни филми или минисериали. Особено успешна е „Скъпоценности“ („Jewels“), която през 1992 г. е адаптирана като четиричасов телевизионен минисериал и получава номинация за „Златен глобус“. Друг пример е „Зоя“ („Zoya“), превърната в телевизионен минисериал през 1995 г. Последната адаптация, посочена в официалния списък на сайта ѝ, е „Белезите на времето“ („Safe Harbour“) от 2007 г.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
