Матриса беше кротка червеникава кобилка, с бяла неравна черта по носа, напръскана с кръгли петна, затова Александър я наричаше „Матриса с шарения нос“. Беше десетгодишна, със спокоен нрав и особено внимателно отношение към децата, което я правеше много подходяща за хипотерапия*.
Александър беше дванадесетгодишен, имаше синдром на Аспергер** и беше едно от децата, които идваха в специализираната конна база за терапевтични сеанси по езда. Бяха минали вече шест месеца от първото му посещение в конната база и той, по мнението на терапевта, вече беше изградил много специална връзка с кобилата, беше я дарил с доверие и любов, и контактът с нея го отпускаше и успокояваше успешно. Детето напредваше – родителите му отчитаха, че е станало по-социално, започнало да общува с други деца, дори да артикулира думите и изреченията много по-правилно.
За жалост, през една тъмна нощ конюшнята пламна и докато дежурният пазач успее да звънне на 112 и след това да се втурне да освобождава заключените и вързани коне, лявото крило на сградата вече беше обхванато от буйни пламъци и на практика невъзможно за доближаване. Пожарникарите овладяха огъня, но шест коня (сред които за жалост и Матриса) вече бяха загинали в пламъците.
Александър дълго преживяваше трагичната загуба на кончето си и категорично отказваше повече да ходи на хипотерапия. За да изрази мъката си, той започна да пише красиви и много емоционални стихове, които тревожеха родителите и терапевта му, защото показваха, че преживяването не е преработено от съзнанието на детето и продължава да го тормози.
Александър се успокояваше чак след като заспи, а понякога дори се усмихваше насън – когато Матриса, която в смъртта си се беше превърнала в Пегас***, идваше и го взимаше на гърба си, а после размахваше големите си, червени криле, направени от пламъци, и двамата политаха над света.
* Хипотерапия или терапевтична езда, се използва за подпомагане на деца и възрастни с различни здравословни и психологически проблеми. Тя има положителен ефект върху физическото, емоционалното и социалното развитие на децата от аутистичния спектър.
** Аспергер и Аутизъм са разстройства в категория, наречена всеобхватни нарушения в развитието, които включват нарушена вербална и невербална комуникация и други увреждания, хиперсъсредоточеност върху една или две специфични области на интерес, непохватност и повтарящи се модели на словото.
*** Пегас – в древногръцката митология е крилат кон, символ на поетическото вдъхновение.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
