“Ако всичко на света е безсмислено,
какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?”
Това са думи на Луис Карол – човекът, който дава съвсем нов смисъл на книгите за деца. Някои го наричат „кралят на безсмислицата“ или „създател на литературата на парадокса“. Но истината е, че той е поредният неразбран гений. Успявал да напише 20 думи в минута, 150 думи за седем минути и половина и 12 страници за два часа и половина.
Обожавал да пише писма, кореспондирал над 2000 пъти за една година, дори и с хора, които никога не е виждал. Като левичар понякога пишел наобратно, принуждавайки читателя да държи писмото до огледало, за да го дешифрира. Успява да запомни числото „пи“ до седемдесет и първия му знак.
През януари 1994 г. астероид е открит и кръстен на него – „6984 Lewiscarroll“. Той става причината за създаване на английската литературна награда „Луис Карол“ за фантастично и хумористично творчество. Още по-любопитни факти за него ще откриете в статията.
1. Раждането
Чарлс Лаутидж Доджсън е роден на 27 януари 1832 г. в църквата “Вси светии” в Дарсбъри, графство Чешир. Той е най-голямото момче от 11 деца в семейството. Предците му служат или в армията или в църквата. Бащата – също Чарлс Доджсън, е надарен математик с изгледи за блестяща научна кариера. Вместо това, през 1830 г., се жени за първата си братовчедка – Франсис Джейн Латуидж и става провинциален пастор. При кръщенето му дават две имена: първото – Чарлс – в чест на баща му и второто – Латуидж – в чест на майка му.
2. Детството
Чарлс е будно дете с висок интелект и богато въображение. Разказва измислени истории, създава най-различни игри и пише в семейното списание “Миш-маш”, за да забавлява братята и сестрите си. Обучава се у дома. За невероятния му интелект свидетелстват неговите “списъци за четене”. На седемгодишна възраст той чете дълбоко философски книги, като “Пътешественикът – от този свят до онзи”.
3. Болестите
Като много малък, страда от треска, която го оставя глух с едното ухо. След това започва да заеква и този проблем остава през целия му живот, но като по чудо изчезва, когато общува с деца. Твърди се, че птицата Додо в “Алиса в страната на чудесата” е вдъхновена от самия него заради начина, по който произнася фамилното си име: “До-До-Доджсън”.
Описват го като асиметричен и трудноподвижен, което е в резултат на нараняване на коляното. На 17-годишна възраст получава тежък пристъп на магарешка кашлица, което става причина за честите му боледувания. Освен това, страда от тежка мигрена и частична епилепсия, които му причиняват така наречените “микропсия” и “макропсия”.
Тези мозъчни заболявания карат болния в моменти на пристъп да губи реална представа за размерите на заобикалящите го предмети. Безсънието, мигрената и халюцинациите са причина да му се привиждат всякакви странни същества. Днес в медицината този синдром носи името “Алиса в страната на чудесата”.
4. Математиката
Учи математика в Оксфордския университет. Поради изключителните си способности, през 1855 г. е назначен за професор по математика там, където преподава през целия си живот. Работи основно в областта на геометрията, линейната и матричната алгебра, математическата логика и развлекателната математика. Също така развива нови идеи в линейната алгебра, като първото печатно доказателство на теоремата на Руше-Капели, вероятността и изследването на изборите и комисиите.
Създава методи за проверка делението на 17 и 19, мнемонични методи за запомняне на поредица от цифри и много други, които и днес се преподават на млади математици. На него са кръстени диаграмата “Карол”, както и квадратът “Луис Карол”.
5. Фотографията
През 1856 г. се заема с фотография под влиянието първо на чичо си Скефингтън Лаутидж, а по-късно и на своя приятел Реджиналд Саути. Около 60% от оригиналното му фотографско портфолио е умишлено унищожено. Прави много снимки на мъже, жени, момчета и пейзажи, скелети, кукли, кучета, статуи, картини и дървета. Но малко над половината от оцелелите му творби изобразяват млади момичета. Често променя снимките си чрез техники за замъгляване или като рисува върху тях. Внезапно преустановява фотографията, след като е създал собствено студио и е направил около 3000 изображения.
6. Алиса
На 13 ноември 1862 г. отбелязва в своя дневник: “Започнах да пиша приказката за Алиса и се надявам да я завърша до Коледа.” Обещанието е дадено пред 4-годишната Алиса Лидъл – едно от петте деца на Хенри Лидъл, декан на математическия факултет на Оксфордския университет, където преподава Чарлс. Малката Алиса е прототип на главната героиня. Математикът обича да излиза на разходка с нея и двете ѝ сестри – Лорийн и Едит.
На 4 юли 1862 г. всички заедно плават с лодка по река Темза, а момиченцата го молят да им разкаже измислена от него история. Чарлс започва да разказва за малката Алиса, която попада в подземния свят, докато гони един бял заек и с нея се случват чудати приключения. Историята допада на момичето толкова, че тя моли Чарлс да я запише.
След няколко месеца той наистина подготвя ръкопис със заглавие – “Приключенията на Алиса под земята”, рисува собствени илюстрации, подвързва първото копие и го подарява на героинята си, като коледен подарък. Ръкописът попада в ръцете на детския писател Джордж Макдоналд, който е във възторг, наема илюстратор и убеждава Чарлс да издаде книгата. Кралица Виктория е толкова впечатлена от творбата, че иска писателят да ѝ посвети следващата си творба. Така и прави. Изпраща ѝ с посвещение следващия му труд – “Елементарен трактат за детерминантите”.
7. Псевдонимът
Докато книгата му се подготвя за печат, вече като “Алиса в страната на чудесата”, Чарлс решава да си измисли псевдоним. Започва да го използва за всичките си бъдещи литературни писания, докато за математическите си трудове използва истинското си име. Псевдонимът е игра на истинското му име, преведено на латински език – “Carolus Ludovicus” и обратно на английски в няколко варианта. Издателят му Едмънд Йейтс избира “Lewis Carroll”.
8. Изобретенията
Разочарован от загубата на отличните идеи, които му идват посред нощ, изобретява никтографа. Устройството е карта с 16 квадратни дупки на два реда по осем, която предлага въвеждане на стенографски код с точки и тирета. Изобретява шахмат за пътешественици, в който фигурите влизат в улеи в дъската и се закрепват с малки щифтчета.
Негова е и ранната версия на играта “Скрабъл”. Изобретява и интересна лингвистична игра. В нея на играчите се дават две съвсем различни думи, но с еднакъв брой букви. Целта е всеки играч, чрез използването на фонетични дублети, да направи преход от едната дума към другата, като всяка следваща промяна винаги води до истинска дума.
9. Смъртта
През 1897 г., като всеки път на Коледа, отива при сестрите си за празника. И както винаги, настива. В първите дни от следващата година състоянието му се влошава. Умира от пневмония на 14 януари 1898 г. в дома на сестрите си в Гилдфорд, графство Съри. Тялото му е погребано в гробището в Гилдфорд. През 1935 г. е изобразен на витражите в църквата “Вси светии” в Деърсбъри, заедно с герои от “Алиса в страната на чудесата”.
10. Мистериите
Най-малко четири пълни тома и около седем страници текст липсват от 13-те дневника на твореца. Загубата им остава необяснима. Страниците са премахнати от неизвестна ръка. Повечето учени предполагат, че материалите са премахнати от членове на семейството в интерес на запазването на фамилното име, но това не е доказано. С изключение на една страница, липсва материал от дневниците му за периода между 1853 и 1863 г. Смята се, че той липсва, за да се прикрие предложението му за брак към 11-годишната Алис.
Освен всичко, се смята, че той е Джак Изкормвача. Авторът Ричард Уолъс мисли, че заради строгото си религиозно възпитание и тормоз по време на училище, Чарлс се е превърнал в сериен убиец след успешната си учителска и писателска кариера. Той основава теорията си на дешифрирането на определени анаграми, открити в някои от произведенията му. Според Уолъс, той може да извършва убийствата с помощта на своя приятел Томас Вере Бейн.
По време на убийствата Карол се намира в Източен Есекс. Майка му често му казвала, че има голям червен нос, а самият Джак Изкормвача е известен с това, че изрязва носовете на две от жертвите си. В библиотеката на писателя могат да бъдат открити около 120 книги по анатомия, медицина и здраве, които да доставят необходимите умения за рязане на човешки тела.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
