В миналото думите „мома” и „момък” са значели поотраснало момиче, съответно момче, които още не са имали интимен допир с противоположния пол. Иванчо – най-малкият внук на бай Иван Грозев, също не бил имал такъв допир, но по причина, че просто не харесвал противоположния пол, а своя собствен.
Въпреки че момъкът бил интелигентен и добре възпитан, живеел с родителите си в София, където тази година щял да завърши Художествената академия и хващал окото, на сравнително деликатния въпрос на дядо си „Имаш ли си вече приятелка?”, той година след година отговарял „Не.”. Това накарало стария човек да размисли и да стигне до неприятния за него извод, че с момчето нещо не е наред, а какво не е наред, той, колкото и да не искал, вече се досещал.
За Ивановден софиянци щели да си дойдат на село, за да отпразнуват заедно имения ден на дядо и внук. Председателят на читалището Грозев свикал на репетиция групата за автентичен фолклор (донесла 3 златни медала от последния Национален събор на народното творчество в Копривщица) и накарал членовете ѝ да възстановят обичая „влачугане” (влачене, теглене на сила на човек, който да бъде „покръстен” – ритуално изкъпан на кладенеца).
На 7 януари на китното площадче пред сградата на читалището имало доста хора, които гледали хубавата фолклорна програма за празника, а там, разбира се, бил и председателят с цялата си рода. Предварително инструктираните хора от групата за автентичен фолклор налетели, сграбчили внука му Иванчо за дългата руса коса и го повлекли към близкия кладенец, където, докато двама от тях здраво го държали, другите, произнасяйки стародавни наричания, започнали да го обливат с ледена вода, от което той припаднал и те почти го удавили. Навреме намесилите се негови родители го отървали и с преплитащи се крака той бил отведен вкъщи, където бързо да бъде преоблечен и стоплен.
След това дядото се оправдал, че влачугането се правело на моми и ергени за здраве и берекет и за да им се напомни, че идва и техният ред да се задомят, но семейството изобщо спряло да ходи на село, а с Иванчо вече шест месеца провеждаме терапия, за да преодолее паническите атаки, които го мъчат оттогава.
„10 изречения = история“ e проект на 10-те най® и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
