Флората и фауната на нашата Земя са най-важните неща, които трябва да пазим, ако искаме да оцелеем като цивилизация. В крайна сметка, планетата ни може без нас хората, но ние не можем без нея. Затова нека се замислим какво оставяме на поколенията след нас като „подаръци“.
Не случайно включвам застрашаващо изчезващите животни – за да има повод за размисъл над това с какви хубави и редки животни ще се сбогуваме, ако не сме по-внимателни към природата през следващите години.
Един любопитен факт по темата е, че около и в самия град Чернобил вече се е образувала гора, чиято растителност явно не се влияе от радиацията и е гостоприемна за завръщането на някои изчезнали за местността видове животни. Но нека не позволяваме на нашите градове да стигат чак дотам…
1. Гигантската фоса
Едно наистина голямо и много очарователно месоядно животно, което е обитавало Мадагаскар. От семейството на Мадагаскарските мангустоподобни, което е най-тясно свързано с мангустите и включва всички мадагаскарски месоядни животни. За първи път е открита и описана през 1902 г., а няколко десетилетия по-късно е призната за отделен вид от най-близкия си роднина, живата фоса.
Двете са изключително подобни, с изключение на големината си, затова дълги години не са били приемани като отделни видове. Все още не се знае кога и как изчезва по-голямата фоса. Подават се сигнали, че е видяна на места, но нищо не е било доказано.
2. Каспийският тигър
Може би най-известното изчезнало животно, за което се говори и до днес. Можело е да се открие в Турция, Иран, Месопотамия, Кавказ, Централна Азия, Афганистан и Китай. Този вид тигър е обитавал по-редки гори и речни коридори в споменатия регион до 70-те години на миналия век.
Последният свободен персийски (другото му име) тигър е регистриран през 1970 г. През 2003 година официално е обявен за изчезнал вид. Най-близкият му родственик, сибирският тигър, е силно застрашен вид, чиято съдба може би ще е същата, ако хората не спрат да го преследват за кожата му.
3. Китайският речен делфин (байдзъ/байджи)
Не се води напълно изчезнал вид, но е крайно застрашен заради човешката дейност, ловът и замърсяването на водите. Тъй като Baiji означава „бяла перка“ на китайски, този вид речен делфин може да се преведе буквално „делфин с бяла перка“. Малко по-пълничък е от повечето видове делфини, има по-издължена уста и логично, бяла перка.
Броят на байджи намалява драстично през десетилетията, тъй като Китай се индустриализира и започва широко да използва река Яндзъ, домът на това животно, за риболов, транспорт и хидроелектричество. Според проучвания байджи може да бъде първият вид делфини в историята, който хората са довели до изчезване. Смята се за функционално изчезнал вид, въпреки някои сведения за забелязани индивиди. Казват, че възстановяването на популацията му е почти невъзможно.
4. Стелеровата морска крава
Някога са били най-едрите бозайници, освен китовете, които са обитавали Земята. Според фосилите, открити от холоцена, тези животни са били разпространени в цялата северна част на Тихия океан. Официално са открити през 1741 година (от човека, на когото са кръстени – Георг Вилхелм Стелер), когато вече са били унищожени като вид от хората навсякъде, освен на Командорските острови, които са били необитаеми.
През 1768 г. видът окончателно изчезва. Имали са по-дебел слой от кожа и козина от другите им родственици и са се адаптирали отлично към студените води на средата, в която са живели. Опашките им са били разклонени, като тези на китовете или дюгоните. Хранили са се главно с водорасли и са общували с въздишки и хъркащи звуци. Изследвания сочат, че са били моногамни и социални животни, живеещи в малки семейни групи.
5. Пещерната коза от Балеарските острови
От подсемейство Кухороги бозайници е, което обединява козите, овцете, овцебика и други. Живялза е на островите Майорка и Менорка до изчезването му преди около 5000 години. Било е описвано като „странна коза“, но след генетични анализи, направени в Барселона, изглежда, че животното е по-тясно свързано с овцете, отколкото с козите.
Очите ѝ са били насочени към предната част на главата му, като на почти всички примати и месоядни животни (въпреки че точно този вид не е бил месояден). Носът е бил къс, подобен на носовете на зайци. И женските, и мъжките са имали много къси рога в горната част на главата.
Краката им са били по-къси от тези на други подобни видове, което е правило пещерната коза доста по-бавна. Но това не е било особен проблем на островите, защото там няма хищници, освен някои хищни птици. Хранили са се с всякаква храстова растителност и ниски клони на дърветата. Движили са се сами или в много малки групи.
6. Mesocapromys nanus
Използвам латинското му наименование, защото няма точен превод на български. От семейство Хутиеви е и, ако другото му име „Dwarf hutia“ се преведе буквално от английски, би било удачно да се нарече Джудже хутия/Хутия джудже на нашия език.
Хутията джудже е известна само в Куба, като за последно е видяна през 1937 г. Хутиите са гризачи, наподобяващи морски свинчета, с широки заоблени глави. Имат сравнително малки очи и къси заоблени уши. Някои имат опашки, което означава, че са в състояние да ги използват за захващане и изкачване по повърхности.
За разлика от по-големите си родственици, хутията-джудже ражда само едно потомство. Става критично застрашена поради загубата на местообитание и появяването на мангусти и черни плъхове, които я ловят. Откриването на следи в блатото Сапата дава надежди, че този вид е оцелял, но още нищо е потвърдено.
7. Кенгуров плъх „Сан Кинтин“ (San Quintin kangaroo rat)
Кенгуровият плъх Сан Кинтин е вид гризач от семейство Кенгурови мишки. Срещан е само в Мексико, предимно в Баха Калифорния. Естественото му местообитание са сухите низини с оскъдна растителност. Първото описание на този вид е направено през 1925 г. По това време са били известни две големи колонии от този вид, но оттогава площта, която заемат, е превърната в земеделска земя.
От 1986 г. до 2017 г. не са открити никакви живи индивиди от вида и ги обявяват като „критично застрашени“ и вероятно изчезнали. Но след това видът е преоткрит в природните резервати Вале Транкило и Монте Цениза от изследователи. Така този сладък вид гризач ще има възможност да живее още дълги години, отглеждан от хора, които да се грижат за поколенията му.
8. Nesoclopeus poecilopterus
На английски (и на почти всеки друг език) името на тази птица е Bar-winged rail. От семейство Rallidae. Срещала се е само във Фиджи и последно е видяна колективно през около 1890 г. във Вити Леву (най-големият остров на Република Фиджи). Видът е идентифициран от дванадесет екземпляра от XIX век, за някои от които е известно, че са в Бостън, Лондон и Ню Йорк. Последното непотвърдено наблюдение на тази птица самостоятелно е през 1973 г. Видът не е летял, бил е само островен, наземно гнездящ и обитател на сладководни блата. Смята се, че е изчезнал след появата на мангусти и котки на островите, които са ловели тези птици.
9. Sephanoides fernandensis
На български може да се нарече просто колибри „Хуан Фернандес“. Днес може да се открие единствено на остров Робинзон Крузо, най-големият остров от архипелага Хуан Фернандес, който е под управлението на Чили. Този вид колибри не е мигриращ вид и споделя острова с по-малкия си роднина – зеленогръбото огненочело колибри. Критично застрашени са.
Според някои проучвания съществуването му показва в най-голяма степен сексуалния диморфизъм, открит сред колибритата. За разлика от повечето колибри, където женските просто нямат цветното оперение, което имат мъжките, при Хуан Фернандес женските също са с блестяща окраска, но се различават толкова много от мъжките, че през XIX век се е смятало, че са различни видове, докато не се е открило гнездо с по един представител от всеки пол.
Допринасящи фактори за намаляването на популацията включват унищожаване на местната флора от човека, предимно чрез намаляване на дърветата лума, които колибрито е използвало за гнездене; хищничество от домашни и диви котки; и ерозия при появата на зайци и кози.
10. Атлантическата есетра
Атлантическата есетра е проходна риба от семейство Есетрови. В световен мащаб видът е много рядък и застрашен от напълно изчезване. Среща се в Атлантическия океан, по бреговете на Европа, Средиземно и Черно море, като навлиза и в прилежащите им големи реки.
В България местообитанието ѝ е черноморското крайбрежие и река Дунав, но вероятно вече е изчезнала напълно в нашата държава. В миналото се е срещала във водите на Марица и Струма. Част е от Червената книга на България, в която е определена като „Застрашена“.
Мечтателка по душа, с голямо въображение и винаги пълна с различни и необичайни идеи. Владеe пет езика. Страст са ѝ писането, природата, звездите, пътешествията и латиноамериканската култура.
