10 равносметки, които да си направим в края на годината

Настъпи този период в годината, когато неизбежно всеки се замисля (дори понякога несъзнателно) какво смислено е свършил през вече отминаващата година. Имал е планове за нея, но изпълнил ли ги е? И тук едносричен отговор не ти върши работа. Само „да“ или „не“ не са достатъчни.

Задаваме си малко повече на брой и доста по-задълбочени въпроси. Те са нещо като своеобразна равносметка за последните 365 дни. Какви точно да бъдат, това е индивидуален избор. Но все пак ние ще ти подскажем едни примерни 10, а ако те те подтикнат към още по-задълбочен анализ на годината ти – ще бъдем много доволни, че сме ти били от полза.

1. Какво ново научих?

Изначално човек има заложено в себе си определено количество потенциал в разнообразни насоки и има целия си живот на разположение, за да се развива във всяка една от тях. Затова е добре да се запиташ в края на годината какво ново научи през нея, кой свой скрит талант откри или кое умение разви у себе си. А може да не е само едно. Годината има 365 дни все пак.

Ще видиш, че отговориш ли си на този въпрос, ще се почувстваш доволен от себе си. Положил си усилия от себе си за себе си. А това е важно, защото никой освен самия ти, няма как да разгърне твоя личен потенциал. Браво, ако слагаш тик-че „свършено“ на тази равносметка.

2. Какво ново постигнах?

Важно е човек да си поставя цели. Но по-важно е да се стреми към постигането им. А ти колко от своите осъществи през изминалата година? От значение е също и как се справяш с времето, което е необходимо, за да станат желанията ти реалност. Думите „търпение“, „упоритост“ и „постоянство“ са неизменни спътници на всеки, който е тръгнал по пътя на реализацията. Трудно се учим на тях, така е, но това пък е част и от предната спомената от нас „равносметка“.

Постигането на една цел, води до поставянето на нова и стремежът към още една реализирана мечта. И така, и така, стигаш до извода, че фокусирането върху всяка отделна крачка, води до много по-добри резултати, отколкото вперването на погледа в крайната „голяма цел“. Защото всичко далечно изглежда трудно постижимо. А всъщност не винаги е така. Въпрос на мотивация е.

3. Какво ново видях?

Всички ние имаме няколко основни сетива за ориентация в пространството, като зрението е едно от най-силно въздействащите върху възприемането на околния свят. Добре е редовно „да храним“ очите си с новости, защото те спомагат за отваряне на съзнанието ни към нови светове.

Да гледаш нова театрална постановка, да се потопиш в измислена филмова реалност, да посетиш фотоизложба или художествена галери. Това е начин да погледнеш през очите на друг, както и самия автор, чрез творбите си, може до такава степен да ти въздейства, та дори леко да видоизмени твоите собствени разбирания за обкръжаващата те среда. Затова си подарявай по-често „хляб за очите“ – полезно е.

4. Кое ново място посетих?

Всяко ново място (държава, остров, дори окръг в твоята страна) е един нов свят, който няма как да ти бъде описан от друг, дори и да е бил вече там. Защото ти с твоите лични сетива, усещания и разбирания за света, може да се докоснеш по съвсем различен и индивидуален, строго специфичен само за теб, начин.

И тук дори не говорим да си родом от България и да си отишъл в Бангладеш. Не. Дори и да отскочиш просто до някое китно родопско село и да пообщуваш с месното население, да чуеш диалекта им, да опиташ от традиционните им гозби, да видиш типичната им архитектура, да чуеш тамошните легенди. Това са случки, които трябва да изпиташ. По този начин се дообогатяваш като личност. Броиш ли вече колко са тазгодишните ти нови дестинации?

5. Обръщах ли достатъчно внимание на близките си?

Времето е единственото нещо на този свят, което не можем да върнем обратно. Няма как да поправим неща в миналото, нали? Не можем да видим за втори първи път първия учебен ден на детето си? Нито да посрещнем „по-нататък“ юбилея на баща си? А да нацепим дърва за печката на дядо, ама да не е „точно сега, в ноември, че имам работа“, а зимата вече е дошла…

Да пренебрегваше близките си, защото знаем, че те ще ни простят от любов, е нещо толкова човешко, че надали има друго същество на земята, което да го прави. Но колкото по-рано разберем, че това не е правилно и не бива да е така, толкова по-щастлив живот ще си гарантираме. Защото няма нищо по-хубаво от споделените моменти. А когато те са с любимите ни хора, се превръщат в безценни.

6. Кой все още е част от живота ми?

Тук отново основен фактор е времето. Не случайно се използва изразът, че „времето отсява качеството сред количеството“. Именно за това е тази равносметка – кой беше с теб във важните ти моменти? Кой те подкрепи, когато имаше нужда? Кой ти подаде ръка, за да се изправиш? Кой застана до теб и заедно преодоляхте трудното?

Тези хора са стойностните. Те са били с теб не „заради“, а „въпреки“. И те заслужават вниманието, жестовете и времето ти. Помисли кои са и им показвай уважение, любов и подкрепа винаги, когато можеш, но по-важното – винаги, когато имат нужда. Защото верните приятели трудно се намират и трябва ревностно да се пазят.

7. Какво преодолях?

Сблъсъкът с житейските перипетии е неизбежен. Но не той е важен, а начинът, по който си минал през трудностите. Затова е добре да си дадем сметка какво ни е предложила съдбата като изпитание, как сме го преодолели и какви сме самите ние след него. Трансформацията на духа и светогледа също е неизбежна част от живота и израстването на човешката личност.

Справил ли си се напълно с проблема? Научил ли си си урока? Отговаряш с „да“ – готов си за следващо ниво на развитие. Отговаряш с „не“ – тогава продължавай да осмисляш защо точно с това предизвикателство те е срещнала съдбата. Не забравяй, че няма случайни неща.

8. С какво се преборих?

Колкото повече страхове преодоляваш, толкова по-независим се чувстваш. А тази свобода изгражда по-голяма трудност за манипулиране от страна на другите. Защото колкото по-малко слаби страни имаме на брой, толкова по-малко шанс има някой да има „коз“ срещу нас, нали? А никой не обича да е уязвим. Затова е добре сами да се изправяме срещу страховете си, да ги погледнем в очите и да ги преборим.

Не е лесно, но кой е казал, че в живота нещата се постигат с лека ръка? Та нали той е една постоянна борба – борба със самите нас. А страховете ни са част от същността ни и трябва да ги укротим и да се справим с тях. Може би не от веднъж, но малко по малко. Ще видиш колко е полезно – просто направи първата си крачка извън зоната на комфорт.

9. Кой нов влезе в живота ми?

Да, вярно е, че трябва умело да пазим дългогодишните си стари познанства, но винаги трябва да бъдем открити и към нови контакти. Особено, когато успеем да усетим чистотата и топлината у отсрещния човек, как да не поискаш да отвориш вратата на своя живот и да не го поканиш да влезе?

Всеки нов положителен и интересен човек, вкарва различен цвят в нашия живот. А и знаем, че отделният човек си е съвсем друга Вселена. Нерядко успяваш да откриеш у себе си нови интереси, способности, качества, благодарение на някой, който скоро се е появил в живота ти. А всичко това е толкова хубаво, особено когато този обмен на енергия е взаимно полезен.

10. Доволен ли съм от изминалата година?

За финал – най-важното. Личните ти обобщени впечатления за теб преди и след изминалата година. Като заключение – каква е тя за теб? Успешна или не чак дотам? Изпълни ли поставените си в края на миналата година стремежи и цели? Крачка по-напред ли си по пътя, водещ до сбъдването на поне една твоя мечта? Дано е така.

Ако ли пък не, не се отказвай – имаш още една цяла нова година пред себе си. Работи усърдно, концентрирай енергията си върху постигане на резултати, а не я разпилявай за маловажни неща и със сигурност съвсем скоро ще получиш знак, че се доближаваш до желаните от теб постижения. А ние ти желаем късмет!