В днешното съвремие шкембе чорбата все още е култово ястие за нашата трапеза, а баницата вече е преживяла истински кулинарен ренесанс. Отдавна обаче не приготвяме ястия като – триеница или бурания. Вероятно дори не сте чували тези имена, нали? Съществуват множество забравени български ястия, които вече не поднасяме на нашата трапеза, може би заради това, че са били прекалено простички за приготвяне и характерни за по-бедни времена или защото отдавна вече са се появили нови и модерни съвременни рецепти. Е, сега е времето да ви покажем 10 забравени български ястия с интересни имена, от които бихте си облизали пръстите.
1. Триеница
Любим и обичан вкус по време на Османското владичество е това интересно ястие, което всъщност замества любимата на всички баница с точени кори. Това е доста по-евтин нейн вариант, защото в съставките за приготвянето ѝ няма яйца. Продуктите са били доста простички – брашно, което се правело на малки топчета и се сварявало в мляко. Добавяло се малко сирене и захар и ставало чудесна закуска. Самото ястие престанало да бъде част от българската трапеза в годините, когато българите започват преселването си в големите градове в началото на 60-те и 70-те години на миналия век.
2. Касапска яхния
Това е още едно много вкусно, но забравено ястие с интересно име, което включва 1 килограм свинско месо, 3 – 4 глави кромид лук, 3 – 4 супени лъжици свинска мас, малко брашно, червен пипер, месен бульон, магданоз, сол и черен пипер на вкус. Яхнията се приготвяла, като месото се нарязвало на едри парчета и се задушавало в свинската мас, заедно с едро нарязания лук. След омекването на лука се прибавяло брашното, а после и червения пипер. Ястието се заливало с топъл бульон, посолявало се и се варяло на тих огън до пълната му готовност. Накрая де добавял и магданозът и се поръсвало със счукания черен пипер. Чудесна манджа за студените зимни дни, към която естествено вървяла и чаша червено вино!
3. Чомлек
Още една много вкусна, но забравена яхния от свински джолан, картофи, домати, моркови, чесън, кромид лук, червено вино, червен пипер и дафинови листа. Джоланът се измивал добре, доматите морковите, лукът и чесънът се почиствали, като морковите се нарязвали на едри парчета, а останалите зеленчуци се оставяли да се готвят цели, за да запазят и пренесат в ястието и характерния си вкус. Джоланът се поставял в голям глинен гювеч, като към него се добавяли зеленчуците и подправките. Слагала се една чаша вода и червеното вино. Гювечът се слагал в печка на дърва да къкри за около 3 – 4 часа. Накрая ставала манджа за чудо и приказ, от която цялото семейство си облизвало пръстите!
4. Бел муж
Това ястие било характерно и традиционно за турлашкия край на страната. Наричал се е още Кутмач и Белмъш. Турлаците били планинари, които обитавали районите – Белградчик, Чупрене, Чипровския край. По онова време Бел муж най-често се приготвяло на Петровден, заради поверията на местните, че Свети Петър някога е посетил техните земи, като го нагостили именно с това ястие.
Навремето е било задължително във всяка българска къща да има домашно приготвено прясно сирене, както и прясно мляко, като тези два продукта са били и основни съставки на самата рецепта. Сиренето се настъргвало, а брашното се разбивало в студеното прясно мляко. После кашата се смесвала със сиренето и се добавяла малко сол. Ястието се слагало на печката и се бъркало за 4 – 5 минути до пълно сгъстяване. Обикновено се сервирало с малко мед или домашно сладко. Нещо много любопитно е, че местните понякога го използвали и за мехлем за лекуването на изгаряния по кожата.
5. Просеник
Просеникът е едно от най-старите български ястия, известно още от времето, когато пшеницата не е била толкова разпространена, а по българските земи основна зърнена култура е бил просото. Това ястие се приготвяло главно в селските райони и често замествало хляба. За направата му се използвало брашно от просо, което се смесвало с малко вода, сол и в зависимост от сезона – натрошено сирене или малко прясно мляко. Тестото се изсипвало в намазана с мас или масло тава и се печало до получаването на златиста коричка. В някои краища на страната домакините поръсвали готовия просеник с мед или го мажѐли с масло, за да стане по-мек и ароматен. Простичък, но засищащ и хранителен, просеникът бил задължителна част от трапезата през студените месеци, когато брашното от просо било най-достъпно.
6. Кувурма
Макар и на пръв поглед да ни напомня за днешната кавърма по сходството на имената, кувурмата, която са приготвяли хората навремето, изобщо няма нищо общо с нея. Тя по-скоро представлявала вид сос, който домакините поднасяли най-вече към сварена кокошка. Самото приготвяне на рецептата било простичко, като в мас се запържвало брашно. Към него се наливал по един черпак от бульона на свареното пиле. Бъркало се непрекъснато до получаването на хомогенна смес. След това отново се доливало от бульона, поръсвало се обилно с червен пипер, като кувурмата се заливала отгоре като сос върху сварената кокошка.
7. Куркудена чорба
Рецептата е от Габровския район, като основните съставки са свинско месо, кисело зеле, зелева чорба, праз и ориз. Приготвяла се предимно през зимата и зимните празници при заколването на прасето. Била е много вкусна и сгряваща, а самото кисело зеле ѝ придавало особен аромат. Някои домакини добавяли и печена люта чушка към чорбата, като вярвали, че консумирайки тази супа, всяка болест ще избяга! Оризът се почиствал и измивал добре. Месото се нарязвало на дребно, а киселото зеле и лукът се накълцвали. Загрявала се мазнина и хубаво се запържвали мръвките. Към тях се добавял лукът и се разбърквало. Готвило се до златисто, след което се добавяло зелето и отново се разбърквало. За вкус се слагал дафинов лист, червен и черен пипер. Наливали се литър вода и литър зелев сок в равни количества. Чорбата се захлупвала и оставяла да къкри.
След завирането домакините оставяли ястието да се готви още двадесетина минути и след това се доливала около 0.5 литра вода. След повторното кипване се добавял и оризът, като към него се прибавяла чубрица на вкус. Накрая се приготвяла застройка, като се разбивал жълтък с кисело мляко и щипка сол. За да не се пресече застройката, домакините гребвали от бульона и изливали в купичката с яйцето, като през това време бъркали енергично. След свалянето на тенджерата от огъня се добавяла и застройката при непрекъснато бъркане. Дафиновият лист се премахвал от чорбата и се сервирала с обилно поръсен магданоз и смлян лют червен пипер.
8. Мантийка
Това ястие е било традиционно за Бургаска област, като на вкус било много подобно на италианската лазаня. Приготвяло се от домашно омесена и добре разточена кора за баница, която предварително била нарязвана на квадрати. Те се пълнели с плънка от кайма, приготвена и овкусена като за кюфтета. Сгъвали се във формата на торбички и се подреждали в тавичка едно до друго, като отгоре се поръсвали обилно с разтопено масло или мас. Накрая се добавяла и още една цяла кора, чрез която се покривали и се оставяли да се изпекат в пещта, до образуването на златиста коричка. За финал, домакините ги заливали с литър вряла вода, след което ги връщали да се доизпекат, докато течността не изври напълно.
9. Бурания
Това ястие с интересно име представлява разядка, която отдавна сме изместили от съвременната лютеница, айвар или кьопоолу. Приготвяла се е предимно в частите на Северна България. Най-основна съставка е бил лападът, който домакините нарязвали на ситно сварявали в малко вода. След това го намачквали в дървено хаванче, докато не стане на каша, към която добавяли домашно кисело мляко и също така счукан чесън. Най-отгоре заливали буранията със запръжка от сгорещена мазнина и лют червен пипер. Консумирала се с много хляб.
10. Млечаница
Това е бил традиционен български десерт от Плевенския край. Общо взето бил съвременен аналог между познатите ни десерти – чийзкейк и пудинг. Домакините го приготвяли, като пресявали брашно и към него добавяли щипка сол, малко топла вода, след което ръчно омесвали тестото, като непрекъснато го претривали, докато стане на трохи, които наричали „претричка“. Тази смес се добавяла малко по малко в литър мляко при непрекъснато разбъркване, за да не загори. Оставяло се да се вари за около 10 минути на тих огън, след което се прибавяла една чаена чаша захар и десертът се премахвал от печката. Поднасянето му обичайно било в купички.
Надяваме се всичките тези рецепти, както да са ви накарали да се усмихнете и развеселили със своите интересни и нестандартни имена, така и да са пробудили вашия апетит и защо не и желанието да си ги приготвите у дома и отново да възродите страхотните традиционни, но забравени български ястия!
Изкуството винаги е било част от живота на Вероника. Пише от дете, а поезията е голямата ѝ любов. Обича да рисува, да прави оригами и ръчно изработени подаръци. Другата ѝ страст е фотографията, която успешно съчетава с разходки сред природата. Родена е на брега на Дунав и носи Северозапада в сърцето си, но днес живее до морето.
