Какво ви идва наум, чувайки „Студено куче“ или „Беден рицар“? Едва ли ще се сетите, че това са ястия, на които немският език е дал чудати имена. И не са само те. Представяме ви вкусно „меню“ от десет типични германски ястия със смешни имена.
1. „Студено куче“
За разлика от някои азиатски страни, в Германия никой не би помислил да хапне кучешко месо. Но „Студено куче“ обичат всички, особено децата. Детски рожден ден без „Студено куче“ не е никакъв рожден ден. А и приготовлението е лесно: ред маслени бисквити, ред шоколадов крем, напластени в правоъгълна форма. После „Студеното куче“ хубаво премръзва в хладилника – и е готово. Добър апетит!
2. „Фалшив заек“
Всяка българска домакиня, да не говорим за телевизионните „шефове“, отлично познават това блюдо, но под друго име: „Руло Стефани“. Твърди се, че рецептата идва още от Древен Рим. И навсякъде по света го харесват, защото с малко ресурс нахранва много хора. Рулото от кайма с лук и подправки, шпиковано с варено яйце, пък и с моркови, се оформя в тавичка и на вид наистина малко прилича на печен заек.
3. „Пчелно ужилване“
Или „Да те ужили пчела“ – класика сред германските десертни печива. Прави се от тесто, с пълнеж от крем и запечени настъргани бадеми отгоре. Но защо с това име? Твърди се, че двама сладкарски чираци от Андернах мятали пчелни кошове по нападатели от съседен Линц. Онези избягали, изпонажилени от пчелите, а чираците отпразнували победата с новия сладкиш.
4. „Половин пиле“
На немски, особено край Рейн, думите „Halver Hahn“ звучат като „половин пиле“, но името на това мезе навярно се дължи на недоразумение. Защото пилешко в него изобщо няма. Радост за вегетарианците: ръжено хлебче, дебело парче кашкавал „Гауда“, няколко филийки лук, а може да се добавят и кисели краставички, хрян и горчица. Във всяка бирария в Рейнска област ще ви го сервират като мезе към пивото.
5. „Небе и земя“
Тези две думи, но произнесени задължително на кьолнски диалект, обозначават друго любимо блюдо в бирариите край Рейн. „Небето“ отгоре се състои от ябълков мус и картофено пюре, а земята долу – от кървавица и запържен лук. Така практичните кьолнчани поне в чинията си обединяват „високото“ и „ниското“.
6. „Плесница“ или „Муцунено джобче“
За това име нищо не е сигурно. През 16 век „Maultasche“ означавало плесница – и може би тези тестени джобчета с плънка наистина напомнят на буза, подута от плесница. Според друга версия, по време на постите монасите се изхитряли да добавят и месо към плънката от спанак, лук и подправки. Рецептата е от южна Германия и дори е със защитен географски произход в ЕС.
7. „Чиновническа топеница“
Известна е още като „Даскалска“ или „Шивашка топеница“. Този сос, в който има бульон, лук, кайма, остатъци от други храни, понякога брашно и сланина, плюс подправки, се сервира с картофи или картофено пюре. Общо взето – бедняшка храна, която отразява факта, че навремето чиновниците, учителите и шивачите са били по-скоро бедни хора. Блюдото беше много популярно в бившата ГДР.
8. „Беден рицар“
В България ги наричат просто „пържени филийки“. В Германия се използват поизсъхнали хлебчета, които се киснат в мляко с разбити яйца, пържат се в масло и после се поръсват със захар. Може би през Средновековието бедните рицари наистина са се засищали по този начин. Защото подобен израз има и в английския.
9. „Сладоледени спагети“
На пръв поглед този десерт си прилича като две капки вода със „Спагети болонезе“. Ваниловият сладолед се източва през преса във формата на спагети, полива се с ягодов сос и се наръсва с настърган бял шоколад. Приликата е наистина удивителна! Ще ви го сервират във всяка уважаваща себе си сладоледаджийница в Германия. А децата са направо луди по този десерт.
10. „Мукефук“
По-възрастните хора в България сигурно помнят кафето от леблебия. „Мукефук“ е нещо подобно: фалшиво кафе, което се вари от печена ръж или овес, може и от цветовете на някои растения. Днес обаче всички вече пият безкофеиново кафе. Смешното име „Мукефук“ навярно идва от френския израз „фалшива мока“ – „mocca faux“.
Коментари