Вероятно и вие сте от хората, които имат приятели от близкото минало, на които сте изгубили дирите. Вероятно и вие си задавате въпроса какво се случва с тях, какъв е животът им? Как се случи така, че от неразделни приятели преди, днес сте напълно непознати?
Истината е, че някои от приятелствата ни просто не издържаха теста на времето, други се стопиха тихо и неусетно, трети се изгубиха в рутината на всекидневието ни.
Но, защо с времето ни е все по-трудно да създаваме нови приятелства, а старите намаляват? Потърсихме отговорите на този въпрос и открихме 10 основни причини. Признаваме, възможно е малко да ви натъжим. Да ви върнем в безоблачните времена на детството, когато приятелствата бяха искрени, чисти и най-вече лесни.
Да, днес вече сме пораснали момичета и момчета. Новите приятелствата не са така лесни, но не са и невъзможни. А старите приятелства, те са най-ценният подарък, който човек може да получи в живота си. Да го ценим и пазим е урокът, който всеки от нас трябва да научи.
1. Неизбежните промени
В годините на детството, да се запазят приятелите е лесно, тъй като имаме много допирни точки: ходим в едно и също училище, живеем в един и същи квартал, имаме сходни интереси. Но с порастването тези неща се променят. Дипломираме се, сменяме квартала, жилището, започваме работа. Отначало изглежда, че всичко ще си остане същото, че комуникацията с приятелите ще продължи от разстояние, но с времето тези връзки постепенно отслабват – независимо дали ни харесва или не. Нека това не ви стресира, скоро ще създадете нови приятелства или ще осъзнаете, че сте общували с някои хора само, защото сте се виждали по пет пъти в седмицата.
2. Различни възгледи за живота
Приятелството от детството е чисто и добронамерено, няма лични интереси, просто си изкарвате приятно с хората около вас, а те ви отвръщат със същото. С възрастта идва опитът, който формира нашите възгледи за живота и отношението към околните. В този момент започвате да гледате на приятелите си с друго око. Ще излизате с тях по няколко пъти в седмицата, но когато разказват случки от ежедневието си, ще установите, ще вашите пътища са различни. Ще осъзнаете, че никога не бихте се сприятелили, ако срещнете този човек сега. Такива неща се случват постоянно, не съжалявайте.
3. Смяна на приоритетите
Какви са основните приоритети в живота на един възрастен човек? Обикновено семейството и работата. Ето защо, ако вие сте свили семейното гнездо, а ваш приятел не е, ще ви бъде много трудно да поддържате предишните близки отношения. В новия ви живот е нормално да създавате приятелства сред колегите или с родители от обкръжението на вашето дете. Срещите със старата компания може да се окажат тягостни – ще установите, че интересите ви отдавна не се припокриват, а приятелството ви е история, която съществува само във вашите спомени.
4. Липса на предишното внимание
Ситуация: решавате да отидете до търговския център. Случайно срещата приятел от близкото минало, с кого все не ви остава време да седнете на по кафе. Поздравявате се сърдечно, разменяте дежурни фрази, а когато срещата приключи, у вас остава странен послевкус: вече не си обръщате такова внимание и се чудите, близки ли сте или не? И тези съмнения не са безпочвени – вие вече не изразявате емоциите си така открито, както преди. Разговорите са все по-общи и далечни.
5. Нов кръг от приятели
Отличителна черта на младостта е, че новите познанства се създават бързо. Първите стъпки в професионалното поприще могат да ви погълнат напълно, особено, ако шефовете полагат особени усилия за сплотяване на колектива. Така, без да се усетите, ще установите, че сте създали нов приятелски кръг с хора от службата. Един от многото примери затова как различните пътища в живота превръщат близките приятели в непознати.
6. Душата на компанията
Всички сме изпадали в подобна ситуация: когато всички в компанията са налице, си изкарваме страхотно – смеем се, разказваме преживяванията си, споделяме мечтите си, но ако по някаква причина същата тази компания остане без свързващия човек, сякаш всички губят способността си да комуникират. Това само доказва, че хората от този кръг всъщност не изпитват чак такава привързаност, а събиранията са само фон на общуването между вас и душата на компанията.
7. Очакванията на вашите приятели
Приятелите ви са свикнали да бъдете душата на компанията или пък обратно – вие да сте меланхоликът, който често изпада в своите „отнесени“ състояния. Но хората са склонни да се променят: например вашето добро настроение може да се трансформира във философски разсъждения. Ако вашите приятели не забележат тази промяна и не я приемат, вие ще останете с усещането, че сте неразбрани, ще изпитате разочарование и постепенно ще изградите невидима стена, която ще ви отдалечи от тях. Не съжалявайте. Истинските приятели се възприемат такива каквито са. С всичките странности, промени в настроенията, недостатъци.
8. Загуба на интерес
Ако сте обградени от хора, които непрекъснато търсят вашето внимание, вероятно в даден момент ще поискате да го насочите към някой друг. Така обаче от човек свикнал да бъде под светлините на прожекторите, може да се окажете в ситуация на човек, борещ се вниманието на околните. Това може да е и прекрасна възможност да осъзнаете, че тези хора не са били истински приятели, а просто са подхранвали егоцентризма си чрез вас.
9. Егоизъм
Имате приятел, който ви търси само когато има проблем и желае да го сподели или пък такъв, който винаги иска някаква услуга от вас? С течение на времето е нормално да започнете да се чувствате използван. Не сте единствен – различни проучвания потвърждават, че половината от хората, които смятаме за истински приятели всъщност не са, и не биха ни подкрепили в дадена ситуация. Затова внимателно избирайте хората от вашето обкръжение.
10. Непринудеността, която изчезна
Колкото повече остаряваме, толкова по-често забелязваме, че вече трудно създаваме нови приятелства. Случайните познанства стават по-официални, няма я онази непринуденост, онази лекота, с която разкривахме душите си. Сега сме по-резервирани, малко уморени да представяме себе си в най-добрата светлина пред непознати. Така или иначе една-две срещи не пораждат специална връзка между хората, затова и изчезването им от живота ви не би трябвало да предизвика някакви специални емоции. За сметка на това пък осъзнаваме колко важни са истинските приятели в живота ни. Дори и да са само двама.
Юлиян Лазаров е журналист с дългогодишен опит в радио и телевизия. В професионалната му биография са БНР, Нова ТВ, Радио Energy, ТВ Европа и др. Обича спорта, музиката и стойностното кино.
Като цяло приятелството е нещо, което вече е на умиране. Имало е значение някога в еволюцията на човека, но днес ставаме все по-самодостатъчни. Ако имаш пари, можеш да наемеш човек, който да ти направи услугата, която би искал от приятел- дали ще е психотерапевт, дали ще е лекар, дали ще е фирма да ти помогне да се пренесеш в нов дом…за какво са ти пряители, след като има специализирани услуги, при тоа професионални? Има домашни любимци- те могат да те дарят с безусловна любов. Има Изкуствен Интелект- той също е другар на много хора. Приятелството е една отживелица. Ако трябва да бъде запазено, трябва да предложи нещо изключително, а това не е по силите му.