10 перспективи към страха

От страх да не се самодискредитира на фона на следващите велики умове, авторът се въздържа от собствени размисли по темата. Пак от страх – да бъде неправилно разбран, подчертава липсата на претенция за изчерпателност и необятност на познанията върху трудовете на философите от следващата десетка.

Както всички знаем – страх лозе пази. Какво друго прави страхът и какво не всички знаем за него? Вижте, без да се страхувате.

1. Аристотел

Според Аристотел се страхуваме от предстоящи събития, които може да ни донесат болки или пагуби. При условие, че не изглеждат далечни.

Страхуваме се от неща, които имат голяма разрушителна сила.

Страхуваме се от хора:

• от които зависим
• съучастници в наши злодеяния
• тези, които могат да извършат неправда
• онеправданите
• съперниците си
• тези, които са страшни за по-силните от нас
• кротките, насмешливите и хитрите: при тях не личи дали се готвят за нападение, та и никога не се вижда, дали са далече от него

Друга ситуация, в която се страхуваме според Аристотел, е, когато наблюдаваме трагична ситуация, в която някой страда. Зрителят изпитва страх при мисълта, че боговете упражняват произвол спрямо смъртните.

Според него не се страхуват:

• Много щастливите, защото не смятат, че ще пострадат.
• Тези, които решават, че вече са изпатили всичко лошо и са безчувствени пред бъдещето.

Все пак според Аристотел страхът ни води към размисъл, а никой не размишлява по безнадеждното.

2. Сьорен Киркегор

Според Киркегор се страхува само човекът, а не и животното. Той смята, че жените се страхуват повече, отколкото мъжете.

Киркегор вижда няколко причини за страха:

• Първородният грях
• Срамежливостта, породена от еротичните чувства
• Неизвестността за съдбата ни
• Страхът от доброто и злото

Киркегор смята, че грехът е дошъл на света в страх, но пък от друга страна – грехът е довел страха със себе си.

3. Жан-Пол Сартр

Сартр прави разлика между уплаха и страх: Уплахата е уплаха от съществата на света, докато страхът е страх от мен самия.

Страх от бъдещето

Той дава пример с войник, у когото вражеската бомбардировка предизвиква уплаха, но страхът настъпва, когато войнът се запита дали ще може да издържи.

Реализирани и нереализирани възможности

Страхът е опасението да не успея да дойда на тази среща и дори да не пожелая да дойда на нея.

Страх от миналото

Сартр дава пример с играча на хазарт, който е взел решение да не играе повече. Философът обръща внимание на състоянието, в което се намира такъв човек пред рулетката:

А тя се крие зад гърба ми като безформен призрак и само от мен зависи дали ще ѝ придам плът. Както предишния ден, така и сега, аз съм изправен, оголен, сам пред изкушението и след като търпеливо съм издигал укрепления и зидове, след като съм се затворил в магичния кръг на едно решение, аз откривам със страх, че нищо (rien) не ме спира да играя.

Етически страх

Сартр казва, че страхът пред ценностите е признание за тяхната идеалност. Той дава пример с табелките, забраняващи да се ходи по тревата. Ние имаме свододата дали да ги зачитаме или не – появява се страхът. В страха аз се възприемам като напълно свободен и като неспособен да направя така, че смисълът на света да му се придава от мен.

4. Зигмунд Фройд

Познайте: Тъй като сексуалната възбуда е израз на либидния инстинкт, то не изглежда пресилено да приемем, че подложеното на такива смущаващи въздействия либидо се превръща в страх.

Възпроизвеждане на травмата от раждането

Фройд допуска, че страхът е реакция, вероятно присъща на всички организми, но не всички организми биха преживели раждането като травма. Страхът е възникнал като реакция на едно състояние на опасност, сега тази реакция се възпроизвежда редовно, когато такова състояние отново се появи.

Такива ситуации са, когато детето е само, когато е на тъмно и когато на мястото на майката, се намира някой чужд.

Страх от кастрация

Според Фройд високата нарцистична оценка на пениса може да се дължи на това, че притежанието на този орган съдържа гаранцията за едно повторно съединяване с майката (заместителя на майката). Отнемането на този орган е равносилно на ново разделяне с майката, следователно отново означава едно безпомощно предаване на изпълненото с неудоволствие напрежение на потребността (както при раждането).

Страх от смъртта

Фройд смята, че ние познаваме страха от смъртта и като реакция на външна опасност, и като вътрешен процес, което най-добре се вижда при меланхолията. Той твърди, че страхът от смъртта, както и страхът от съвестта, трябва да се разглеждат като преработка на страха от кастрация.

Либиден страх

• Еротичен тип
  Хора, чийто главен интерес (най-големият дял от либидото им) е посветен на любовния живот. Най-важното нещо за тях е любовта и най-вече – да бъдат обичани. Те са обладани от страха да не загубят любовта на другите, поради което са особено зависими от тях.
• Нарцистичен тип
  При него е налице независимост и ниско равнище на страх.
• Натраплив тип
  Вместо страх от загубата на любов този тип изпитва страх от съвестта, вместо външна зависимост той проявява, така да се каже, вътрешна.

5. Николай Бердяев

Страхът е състояние на треперещата, примирена, рухнала твар, която се намира в низините на битието и се вижда обградена с опасности.

Страх от Хаоса и от Бог

Религиозните вярвания освобождават от едни страхове и създават безброй нови, защото те стоят под знака на греха.

Бердяев смята, че религиозната вяра, каквато трябва да бъде, насочва грешния, измъчен от света човек към познаване на реалността и го освобождава от фантасмагориите, създадени от страха. Но той прибавя към нея собствените си фантасмагории, родени от страха. Суеверието е страхова фантасмагория. Под влиянието на страха вярата лесно може да премине в суеверие.

Страх от болестите и смъртта

Бердяев казва, че самият страх става болест и такъв човек започва да вижда навсякъде несъществуваща опасност от зараза. В подобна ситуация изпада и този, който се страхува от смъртта, тъй като той навсякъде започва да вижда призраците на смъртта.

Руският философ смята, че към определенията за човека можем да добавим „същество, изпитващо страх“.

6. Чарлз Дарвин

Дарвин изследва соматичните и физиологичните симптоми на страха и ужаса при животните и човека. Според него те могат да бъдат провокирани от непосредствена опасност или от страданията на друг човек.

В състояние на страх широко отваряме на устата и очите си, повдигаме веждите с цел да се чува и вижда по-добре. Според Дарвин сме придобили този рефлекс при подготовката да се срещнем с опасности. Наследили сме ускореното дишане и сърцебиенето от предците ни, който са водили изтощителни борби, а понякога панически са бягали от враговете си. И дори когато не постъпваме по този начин, тялото ни реагира чрез проверени механизми. Изправянето на косите и (извинете) изпразването на съдържанието от червата според Дарвин са останалите ни отбранителни средства от животните.

7. Мартин Хайдегер

Според него страхът изцяло измества съществуващото. Хайдегер намира разлика между страх и боязън, но ги смята за неразривни. Философът посочва, че човекът не се чувства комфортно в страха.

Тази неуютност идва от неопределеността – това, че те е страх от нищо и от никъде. Тази неуютност означава, че не си си у дома.

„У дома” е всекидневието. Според Хайдегер обаче спящият страх не се нуждае от будилника на необикновеното събитие и няма нужда да е тъмно, за да ти стане неуютно. Той разглежда страха като първично присъщ, генетично заложен в човека.

8. Мишел дьо Монтен

Монтен разглежда способността на страха да ни умопомрачава. Той предлага за пример страха, който завладял стражата пред замъка „Св. Петър“, когато Бурбонският принц завзел Рим. Знаменосецът бил толкова уплашен от първия сигнал за тревога, че хукнал презглава срещу врага със знаме в ръка, мислейки, че върви към своите.

Монтен смята, че страхът може да завладее както отделната личност, така и голяма група хора. Също така той може от една страна да мобилизира физическите ни сили, а от друга – да ни вцепени.

Монтен забелязва, че състоянието на страх надделява над много наши инстинкти – апетит, нужда от сън и т.н. Всъщност френският философ заявява, че страхът е по-мъчителен от смъртта.

Монтен намира паническия за най-обезпокоителен измежду видовете страх. Тъй като той може да завладее цели общества и армии. Някои последни световни събития сякаш ни припомниха това.

9. Дейвид Хюм

Хюм прави паралел между страха и надеждата. Общото им свойство е именно онази недостоверност, онова колебание, което те предават на въображението, благодарение на противоположността на присъщите им гледни точки.

Освен това той смята, че страхът се поражда не само от вероятното зло, но и от неговата близост. Дава пример с чувството, което ни обзема на ръба на пропастта, макар всичко да е под наш контрол. Потръпваме поради близостта на бездната.

Дейвид Хюм смята, че по природа сме страхливи, тъй като всяко неочаквано нещо и самото учудване често се превръща в страх.

Философът забелязва също, че човек, който изоставя болния си приятел, ще се тревожи за него повече по време на своето отсъствие, отколкото, ако се намира до него, въпреки че той може би не е в състояние да му помогне, нито пък може да съди за изхода от неговата болест.

10. Хорст-Еберхард Рихтер

Рихтер поставя акцент върху страха от срама. Според него той е важен фактор в човешкото поведение.

Този вид срам се формира още у детето, което е задължено да се държи прилично и да не злепоставя родителите си. Рихтер сравнява живота ни със сцена, на която постоянно попадаме под критиката на родители, съседи и роднини. Изобличаването в престъпване на общоприети норми и традиции също провокира страх. Рихтер смята, че хората, които се страхуват от срама заради свои реални или мними недостатъци, изразходват огромен ресурс, за да ги прикрият. А това им пречи да успяват в живота и в професията.

Философът дава още един пример, с който ще приключим: Една млада жена носела винаги панталони и никога поли и рокли, затова защото някога по-рано майка ѝ ѝ била казала, че нейните – преди безупречни крака – сега изглеждат невероятно зле.