Ясно е, че всяка майка се стреми да бъде най-добрата за детето си. Понякога обаче тя толкова се престарава, че залитва в другата крайност. И е добре някой да ѝ свери часовника. Да ѝ подскаже кои граници леко е прекрачила и отново да я балансира. Случват се такива неволни грешки – спокойно. Никой не е безгрешен!
Важно е да се вслушаш, когато ти дават съвет и да се поправиш, ако сметнеш за нужно. А ние сме ти точно такива – приятели, затова ще ти припомним поне 10 дейности, които добрите майки правят в името на децата си. Ако ти откриеш, че някое от тях ти куца, регулирай се и всичко ще е окей.
1. Не натякват саможертвите си
„Знаеш ли колко сълзи съм изплакала?“, „Знаеш ли колко безсънни нощи съм имала?“, „Не заслужавам подобно поведение, при положение че съм направила толкова много жертви за теб!“…. Това не са думи, които биха могли да бъдат изречени от една добра майка. Тя съзнава, че изборът да стане родител е лично неин, не на детето. И че то няма никаква вина за начина, по който тя се е отнасяла към него до този момент. Този избор също е неин. Чувствата, които се събуждат у нея, поведенческите ѝ реакции – това са неща, произлизащи от самата майка. И ако нещо не ѝ харесва като резултат, трябва тя да промени нагласата си, а не тези на детето.
2. Добрите майки дават свобода
Добрата майка знае, че когато детето започва да открива света около себе си, добре е да го подкрепя, а не да го ограничава. Ако наследникът стои при теб в кухнята и с интерес наблюдава действията ти – дай му да бърка сместа за кекса или да изрязва формичките за курабийките. Така хем ще задоволиш любопитството му, хем ще се почувства доволен, че е участвал в направата, хем и ще е усвоил ново умение. А тези базови уроци, които попиваме от ранна детска възраст, са сред най-необходимите и основоположни в целия ни живот. Да знаеш, че винаги има какво ново да научиш и да не губиш любопитството си, са две от най-ценните качества у човек, които той формира именно в първите си години, ако майка му не го е спирала и ограничавала.
3. Не забравят да отделят време и за себе си
Истина е, че майчинството е един нов етап в живота на всяка жена. Превръща се в основната роля на всяка жена, поне до началото на първата учебна година на детето. Но това съвсем не означава, че всичките ѝ останали житейски проявления се изключват. Истински добрата майка знае, че трябва да има баланс между времето, което отделя за децата си, и това, което подарява на себе си. Да, трябва да знае дали и как са си написали домашните, но също трябва да има време и за фризьор, маникюр. Трябва да съумее да не се поддаде на желанието детето да се превърне в центъра на нейния свят. Защото, когато „пиленцето отлети от гнездото“… какво? Едва тогава ли ще си припомни, че в дома има и съпруг, а в живота си има и приятели? Не, истината е по средата!
4. Делегират задължения
Именно за да може да си осигури малко лично време, добрата майка съумява да делегира задължения на децата си. Дали ще е седмичен график кой кога да чисти в къщата, дали ще е свързано с това кой сервира и разтребва след хранене, дали класическото кой кога ще хвърли боклука – разпределя тя. Може да го подложи на гласуване според желанията на децата, може да редува ролите им – това отново е според настроението ѝ. Но задължително подобни занимания трябва да присъстват в детското ежедневие. Това е полезно и за децата – да знаят, че също участват в домакинството и че всеки е длъжен да прави по нещо за семейното благо.
5. Добрите майки насърчават, но не с болни амбиции
Ако майката има нереализираната мечта да стане художник, тя не записва детето си на уроци по рисуване. Праща го на допълнителни часове по пияно, защото вече е забелязала музикалния му интерес. Добрата майка знае, че детето трябва да бъде подкрепяно в начинания, които предизвикват неговото внимание, не нейното. Но ако забележи, че на фона на останалите деца, не е сред най-добрите, също не трябва излишно да го натоварва в тази посока. Може би не в това е силата му, а в друго занимание. Важното е да не се откаже да търси в какво се крие талантът му!
6. Казват както хубавото, така и лошото
Знаем, че в съзнанието на детето, майката е еквивалент на супергерой. Жената също го знае. И не иска да се разделя с този образ. Но задача именно на добрата майка е да формира представите на своя наследник за „добро“ и „лошо“. Когато той направи нещо хубаво – да не пести думи, а да го похвали. Същото обаче се отнася и за негативните му действия – трябва да се скара и обясни кое и защо не е добре да се прави. Но и да следи дали напътствията ѝ се изпълняват. Да, детето се сърди, недоволства, но след време ще е благодарно за тези уроци.
7. Оставят и бащата да участва във възпитанието
Във века на еманципираната жена и феминистките организации жената много иска да се доказва на всички фронтове. В това няма нищо лошо, но нека не докосва частта от възпитанието на децата, която се пада на бащата. Нека не изземва ролята му в живота на детето – той също има право да участва в изграждането и развитието на детето като личност. Психолозите неслучайно казват, че бащиният образ е еквивалент на стената, която защитава семейството от външни нападки; на стожерът; на сигурността и закрилата. И тези функции просто не се асоциират с майчиния модел на поведение. Затова не се борете за тях, природата си знае работата.
8. Грижовни са, но не прекаляват с обгрижването
Ако бащата е закрилата, то майката е грижовността. От малки ни учат, че ако паднеш и те боли, целуне ли мама удареното, то ще мине. И така с растежа на детето, то търси майка си в случаите, когато му е трудно. А тя от загриженост прави всичко по силите си, за да помогне. Но нека с порастването на наследника тези „грижовни пориви“ се ограничат само до ситуации, в които наистина са необходими. Например знаем, че всеки родител иска детето му да е отличник, но чак пък да му подсказваш на контролните, за да изкарва добри оценки…. Или когато е вече в студентските си години и например е настинал, добрата майка ще даде съвет какви мерки да вземе, но чак пък да ходи да му прави компреси и да му носи топла супа…. Та детето е вече самостоятелна личност! Нали трябва да се научи и сам да се оправя с повечето неща в живота вече. Добрата майка знае това и именно поради тази причина дава малко „задна“ и изчаква да бъде поискан съвет от нея, а не се натрапва с предварителното им даване.
9. Добрите майки знаят, че насилието не възпитава
Хората казват „малки деца – малки проблеми“. С годините и децата, и проблемите стават все по-големи, а нервите на родителите – все по-изпилени. Но каквото и да се случи, в каквито и ситуации да изпада, добрата майка (но като цяло добрият родител!) знае, че с насилие проблеми не се решават. Дали ще е с много разговори, дали ще е чрез намесата на трето лице (психолог, ако е необходимо), но решението на всеки проблем може да бъде намерено и без бой или психически тормоз! Насилието просто поражда още насилие, без да води до поуки. Когато децата правят грешки, трябва да се установи защо. Да се постигне разбиране от тяхна страна кое не бива да се прави. Също да знаят, че за всяка грешка има прошка, но и наказание за изтърпяване, което да послужи за обеца на ухото. И крайната цел е да не се повтаря повече провинението. Добрите майки следват този алгоритъм и знаят, че дават резултати (без насилие, разбрахме се за това вече, нали?).
10. Обичат въпреки всичко
Добрите майки са единствените същества на света, които ще обичат и ще се притекат на помощ винаги! Независимо колко пъти детето е пренебрегвало майка си; колко зле понякога я е карало да се чувства; колко сълзи е изплакала и притеснения е имала заради него, то ще остане винаги по-важно от нея самата. Просто друга като безусловната майчина любов няма. Не случайно народният творец е казал, че „либе жали от ден до пладне, а майка жали чак до гроба!“.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
