Един от най-наболелите проблеми на нашия век е затлъстяването. С всяка изминала година възрастта на хората, които започват да се сблъскват с него, става все по-ниска. На какво се дължи това? Проучванията сочат, че причината е в застоялия начин на живот и професиите, които изискват продължително стоене пред компютър. Но как можем да се справим с този проблем при децата?
Нека им дадем възможност за истинско, свободно детство. Да, екраните вече са неизменна част от ежедневието ни, но при малчуганите това не бива да е водещо. Ако ги насърчим към движение – спорт, игри или просто тичане навън – това ще има огромно значение за тяхното здраве и развитие. А какво по-хубаво от игрите на открито, сред природата?
Не знаеш с какво да занимаваш детето си? Тук идваме на помощ! Ще ти припомним 10 от любимите игри на децата, родени през 90-те години на XX век – поколението, което израсна точно преди технологичния бум. Ето и нашите предложения…
1. Криеница
Разбира се, първа в нашия списък е криеницата! Откритите пространства с разнообразни предмети, разпръснати наоколо, силно привличат децата. Сякаш нещо в тях се отключва и те започват да търсят най-добрите места, където могат да се скрият.
Именно в това се крие и чарът на играта. Участникът, който успее да се укрие най-добре, да не бъде открит и сам да се „заплюе“ на предварително определеното място, печели. А колкото повече са играчите, толкова по-интересна и динамична става играта.
2. Сляпа баба
Класика в жанра! Надали има човек, роден през 80-те и 90-те години на XX век, който да не е играл тази култова игра! Със сигурност днешните деца биха реагирали с изненада на това, на какво са играли техните родители. Но пък мислим, че тя би била забавна и за тях самите.
Правилата, както вероятно помниш, са лесни. Завързвате очите на един от участниците, завъртате го около оста му няколко пъти, за да загуби ориентация в пространството, и го пускате да ви търси. Целта е ясна – трябва да улови някой от останалите участници и да предаде щафетата на него.
3. Народна топка
Още една любима игра, която със сигурност грабва вниманието и енергията на участниците. Нужни са топка и няколко деца, като оптималният брой е поне 10 – двама са „консули“ и застават в двата края на полето, а останалите са в средата. Целта е консулите да „отстрелят“ всички останали участници в играта.
Може да видоизмените играта и с друг предмет за „целене“ – например балон с вода. Но този вариант е по-подходящ за топлите дни, когато ще бъде освен забавен, и доста освежаващ.
4. Великани и джуджета
Тази игра е по-скоро насочена към вниманието на децата и правилното разбиране и осмисляне на казаното. Всички участници трябва да се подредят в редица. Един човек застава пред тях и започва да дава команди.
Когато каже „великани“, децата трябва да стоят изправени. Каже ли „джуджета“ – всички трябва да клекнат. Могат да се добавят и други команди. Например „летящи великани“ – всички скачат във въздуха, а „земни джуджета“ е сигнал за лягане на земята, и каквото друго ви хрумне. Всичко е въпрос на фантазия. Целта е да не объркаш командата. Случи ли се това – изгаряш. Победител е последният оцелял.
5. Развален телефон
Това е едно от по-спокойните предложения за игра на открито. Правилата са лесни. Децата се подреждат едно до друго. Първото измисля дума, която прошепва на ухо на другарчето до него. То от своя страна я предава на следващото дете и така, докато и последното не я чуе.
Накрая последният участник казва на всеослушание какво е чул. Ако съвпада с думата на първото дете – чудесно! Получава правото да застане най-отпред и да измисли нова дума, която да се „пусне по телефонната линия“, за да се провери дали ще се „развали“ някъде по трасето.
Понякога, когато се използват по-сложни думи, играта става изключително смешна. Заслужава си да се опита на практика.
6. Картоф
Играта на „Картоф“ изисква поне 6–7 деца, както и топка. Именно тя е в основата на цялата игра. Децата се подреждат в кръг, в средата на който застава участникът – „картофът“. Всеки играч може да избере дали да подаде на някой друг от кръга, или да се цели в „картофа“.
Детето в центъра пък има за задача да се опита да улови топката. Ако успее да го направи, разменя мястото си с този, чиято топка е хванал. Лесна и интересна игра, която всяко дете харесва.
7. Капитане, капитане, какво е морето?
Независимо дали си израснал край морето или във вътрешността на страната, няма как поне веднъж да не си играл на „Капитане, капитане…“. Особено когато децата са повече от 3–4 и са пълни с енергия, тази игра им се струва много интересна.
Избира се един капитан, който застава пред всички останали и затваря очи. Играта започва, когато децата го попитат: „Капитане, капитане, какво е морето?“. Капитанът може да избира между „бурно“ (тогава децата започват да издават звуци „буу-уу-уу“), „тихо“ (децата мълчат) или „замразено“ (децата остават неподвижни по местата си).
Целта е капитанът да хване някой от участниците и да познае кой е само по дрехите, които опипва с ръце.
8. Стражари и апаши
Децата се разделят на два отбора. Едните са стражари (те трябва да броят до 10), а другите са апаши (те трябва да се скрият добре). Стражарите търсят и гонят апашите, докато не ги хванат, а целта на апашите е да не бъдат догонени.
Когато стражар хване апаш, трябва да каже: „Стражарска марка „БУМ! Печат! От днеска ставаш мой събрат“ и апашът става стражар. Играта приключва, когато всички участници станат стражари.
9. Крокодил
При играта „Крокодил“ ще са ви нужни поле за игра и нещо, с което да чертаете върху него. Трябва да си нарисувате своеобразна река (две успоредни прави линии на известно разстояние една от друга), а всички деца да застанат на единия ѝ бряг. „Крокодилът“ трябва да „влезе в реката“ (да застане между двете успоредни линии).
Децата питат крокодила какъв цвят е реката, а той на момента казва някакъв цвят. Всеки участник трябва да се хване за нещо, оцветено в този цвят – само така има право да премине реката невредим. Ако не успее да се хване за нищо, крокодилът трябва да се опита да го залови, докато преминава към отсрещния бряг.
Стане ли плячка, детето заема мястото на „крокодила“, а другото става част от отбора на „прескачащите реката“.
10. Търсачи на съкровища
Един човек трябва да играе ролята на независим арбитър. Той скрива из определеното пространство за игра различни предмети, които всички участници са виждали и знаят как изглеждат. Играчите се разделят на два отбора и задачата им е да открият възможно най-много предмети.
Отборът, който има повече или успее да намери всички „съкровища“, печели съревнованието. Ако по време на играта децата се затрудняват, могат да бъдат напътствани с „топло“ и „студено“. Все пак не бива да се губят вниманието и интересът им. Целта е всички да се забавляват!
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
