На 18 декември 2007 г. Генералната асамблея на ООН прие резолюция, която обявява 2 април за Mеждународен ден на аутизма. Този важен акт има за цел да се повиши осведомеността за аутизма, да се събуди общественото съзнание за проблемите на това състояние и да се насърчи ранното диагностициране и ранната интервенция.
През 1943 г. Лео Канер въвежда термина аутизъм в детската психиатрия, като представя 11 случая на деца с отличаващо се поведение. Нарича новия синдром „ранен детски аутизъм” и го характеризира като „неспособност на детето да се свърже с хората по нормалния начин”.
Аутизъм означава усамотяване, самоизолиране и е една от големите загадки на детското аномално развитие. Не е психоза, различно е от шизофрения. Аутизмът е вид генерализирано разстройство на развитието, което засяга развитието на мозъка, оттам и поведението на човека и се появява през първите три години от живота като абнормно развитие със специфични характеристики.
Среща се приблизително в 15 от всеки 10 000 раждания и е четири пъти по-често срещано при момчетата, отколкото при момичетата. Разпространено е по целия свят, в семейства от всички расови, етнически и социални групи. Не са известни фактори в психологическото обкръжение на децата, които да са показали, че го причиняват.
Много е важно да се различи аутизма от умственото изоставане или разстройство, тъй като при неправилна диагноза може да се получи насочване към неподходящо и неефективно третиране. Острата форма на синдрома може да включва самостимулиращо, повтарящо се, силно неестествено и агресивно поведение. Практиката е доказала, че програмите за специално обучение с използването на поведенчески методи са най-ефикасното третиране.
Според специалисти и родителски организации, работещи в сферата, аутизма се развива с притеснително бързи темпове. В същото време все още липсват изследвания, които категорично да посочат причините за повишаващия се брой на засегнатите от него. Представата на българина за аутизма се изчерпва с нереалистичните впечатления от филми и литературни произведения. Именно поради това ви представяме 10 добре установени факта за аутизма, които е добре да знаете.
1. Начало на заболяването обикновено е през първите две години. При деца, които нямат проблем с речта или интелекта, проявите проличават в училищна възраст (като проблеми със социалната адаптация, обикновено към училищните правила или взаимоотношенията с връстници).
2. Аутистичните симптоми не са локализирани в отделна част на мозъка, а дисфункция на мозъчните връзки.
3. Ранната диагноза и интервенция са жизнено важни за бъдещото развитие на детето.
4. Отстраняването на децата от тяхната обичайна среда и поставянето им под грижите на други възпитатели няма ефект.
5. Аутистичните деца нямат очен контакт и дори се опитват да го избегнат. Те могат да бъдат научени да го правят, но това никога не се отразява на останалите страни от тяхното поведение.
6. Малкият аутист често се плаши от банални предмети като лампи и вентилатори, от шума на улицата, от водата при къпането. Кожата му е толкова чувствителна на допир, че може да е трудно да се намери бельо, което да търпи. И нещо, което ще бъде особено потискащо за майка му – може да не понася да го гушкат.
7. Често децата с аутизъм имат съпътстващи заболявания. Отделни симптоми не са основание за поставяне на диагнозата, както и отсъствието на някои не бива да отхвърля съмнение за наличието ѝ.
8. Няма стандартно, универсално приложимо третиране на аутизма; всъщност всеки отделен метод има своите хулители.
9. Малка част от аутистиците водят почти нормален живот, като при това те почти никога не се женят или не показват интерес към противния пол и им липсва инициативност. Други се нуждаят от грижи през целия си живот.
10. В България броят на децата с аутизъм е неизвестен. По официални статистически данни броят на децата с генерализирано разстройство на развитието е 409 за 2009 г., 411 за 2010 г., 436 за 2011 г.
Източници:
„Най-често задавани въпроси за аутизма в резюме“,
John Wobus, Syracuse University Computing Services, 1995 г. (превод: Е. Дечева)
„Детски аутизъм – същност, прояви, проблеми и решения“,
Гл. ас. Красимира Костадинова
www.autism-bg.net
Историк по образование, Иван няма нищо против да излиза от миналото и да хвърля по един поглед към бъдещето. Музика, кино, история, екзотични места за почивка… това са темите, за които той обича да разказва.
