Помните ли как като малки непрестанно се предизвиквахме едни други? Ти можеш ли така? А така? Това беше детският начин да изградим йерархия и да се чувствахме като истински герои, когато се окажем единствените, които умеят да си събират очите.
Славни времена на подскачане на един крак, опити за свирукане с уста пълна с жълтък, мърдане на уши, задържане на дъха и какво ли не още. Като се замисля – беше много забавно. Ами, ако го направим сега, вече като пораснали? Why not?!
Представям на вашето внимание една класация, която ще ви даде идея с какво може да предизвикате колегите си, докато пиете кафе на балкона. Най-добре се пригответе да снимате. Повярвайте, денят ви ще се окаже по-интересен, отколкото е изглеждал сутринта в блъсканицата в метрото. Да започваме.
1. Повечето хора не могат да си мърдат само едната вежда
С определени усилия, голяма част от нас ще го постигнат. Това ще стане обаче не без участието и на двете ни вежди едновременно. Целта на занятието е да успеем да повдигнем само едната без другата да трепне. Дуейн Джонсън, например, може да го прави без проблем.
Оказва се, че умението не е генетично и ние можем да приучим лицевите си мускули. Мъже, помислете само колко по-лесно щяхте да можете да казвате на жените си, че сте забравили да купите кисело мляко, ако владеехте изражението на Скалата. Тренирате ли вече?
2. Не могат да си оближат лакътя
Всъщност има хора, които действително могат да го направят. Тази „дарба“ явно е свързана с гъвкавост на мускулите, цялостна пластичност. Естетическа полза от нея очевидно няма. Безспорно. Едва ли ще ни направи красиви, но пък може да ни разсмее. А и няма нищо лошо да се пораздвижим малко в обедната почивка.
3. Не могат да си мърдат носа
Представяйте си го като мърдането на нослето на зайче. Можете ли го? Изглежда много сладко, ако трябва да сме честни. Особено ако сте любител на животните, ще ви хареса. Опитайте! Току-виж се оказало, че сте скрит талант. Тъкмо няма да се чудите как да се маскирате на някое тематично парти – слагате диадемата с ушичките и сте готови.
4. Не могат да си мърдат ушите
Мърдането на ушите винаги е било хит на детската площадка. Все го умее само един и всички му се възхищават. Как го правиш? Научи ме! Вие какво бяхте – ученик или учител?
5. Не могат да кихат с отворени очи
Това вече си е висш пилотаж в моженето на странни неща. Действително има хора, които кихат с отворени очи. Е, с идването на сезона на настинките, ще имаме възможност да опитваме. Аз лично не държа да се научавам, но всеки предизвиква себе си по различен начин.
6. Не могат да лапнат юмрука си
Тук не е достатъчно просто да си лаком, нито да си жена (мъже, не си мислете глупости). Трябва ти голяма уста и малка ръка, точно това съотношение. Въпросът не опира толкова да старание, колкото до физиологични особености. Едно е сигурно – отстрани изглежда нелепо и смешно. Добър способ за една кратка „балконна“ сесия смехотерапия.
7. Не могат да си оближат носа
Имам един приятел, който успява. Естествено, има невъобразимо дълъг език. Не знам защо, но през зимата избягва да го демонстрира. Вие можете ли? А колегата, който така блажено отпива първата сутрешна глътка кафе?
8. Не могат да докосват брадичката си с език
За тази манипулация отново е нужен завиден размер език. Има хора, които могат да направят това, но не могат да постигнат номер 7. Каквото и от двете неща решите да опитате, пригответе си салфетки – ще настъпи сериозно слюноотделяне.
9. Не могат да си въртят/сгъват езика
Вече навлизаме все повече в сферата на еротиката, отколкото на хумора. Смята се, че това умение е генетично. На повечето от нас обаче ще ни бъде неудобно да се поинтересуваме точно от кого сме го наследили. Затова – нека остане тайна.
10. Не могат да си сложат крака зад врата
Смята се, че тази сложна мускулно-скелетна маневра понякога не се научава дори и с упорити тренировки. Все пак си струва да подобрим гъвкавостта си в опити да го осъществим. Ще ни бъде от полза. Особено ако по цял ден работим в седнала статична позиция.
Нека най-добрите победят!
Антоанета Дойчинова е преводач-редактор по образование. Обича пътешествията, хубавата храна, добрите хора, книгите и писането. Не харесва стереотипите и предразсъдъците, особено в литературата. На философията ѝ за живота най-добре пасва цитат от любим автор (Карлос Руис Сафон): „Блажен е онзи, по когото лаят идиотите, защото неговата душа никога не ще им принадлежи.“
