В кой момент класиката се превръща в клише? Кой е най-добрият момент да се тегли чертата и да се поеме по нов път? И дали въобще е нужно?
Истината е, че филм без клише не може, а дори и някой да успее да сътвори това чудо на чудесата, накрая най-вероятно ще имаме усещането, че нещо е липсвало.
Ето 10 примера, които обикновено предизвикват у публиката две реакции – „Ъх, не отново!“ и „Ооо, това го казват и в онзи другия филм… еии!“
1. Вратите не са за затваряне
Ако досега не сте го забелязали, то вече ще започнете. Стига да не е ключово за случващото се в сцената, затварянето на вратата, в повечето филми и сериали, е напълно произволно. Без значение дали е централният вход на апартамента или някоя от вътрешните врати на къщата, героите просто влизат и потъват в разговор с останалите присъстващи в помещението.
Разбира се, практично погледнато, това се прави заради куп технически пречки, които биха нарушили потока на действието. Но ако погледнем на филмовия свят, като една действителна реалност – Хора! Най-малкото става течение! Ще настинете! ЗАТВАРЯЙТЕ СИ ВРАТИТЕ!
2. Любов насън
Никога не се доверявайте на прекрасните целувки на любимия човек, ако сте герой от филм. Шансът да се събудите и да видите, че домашният любимец е този, с когото споделяте този прекрасен момент, е много голям. Толкова голям, че спокойно влиза във всяка една класация за филмови клишета.
3. Париж, Париж
Когато гледаме филми, го правим с ясното съзнание, че по-голямата част от съдържанието им е плод на нечие въображение. Никой от нас не вярва, че ако ти се наложи да грабнеш произволни дрехи, за да се преоблечеш, защото те преследват шпиони и трябва да се скриеш от тях, то тези дрехи ще ти паснат перфектно. В наши дни е трудно да си намериш точен размер, дори когато си тръгнал с ясната цел да си намериш такъв. Но в света на филмите това е даденост. Въпреки това, частица от нас, най-вероятно несъзнателно, се поддава на тази филмова реалност.
И тогава идва един светъл ден, в който си резервирал мечтаната екскурзия до Париж. Пристигаш в апартамента или хотела си, захвърляш куфарите, притичваш към прозореца, дръпваш рязко завесите и какво по… Айфеловата кула я няма! Как може да няма изглед към най-известната забележителност на Париж, след като няма филм, чието действие да се развива във френската столица, който да сте гледали и тя да не е била точно там?! Перфектно позиционирана, точно като за пощенска картичка. Проклети да сте филми, които завишавате очакванията ми за реалния свят!
4. Всичко, което правиш, е да говориш и говориш, и говориш…
Кога ще се научат тези злодеи? Когато искаш да убиеш някого, не се занимаваш с говорене. Колко от любимите ни герои сега нямаше да съществуват, ако лошите не бяха създадени толкова удобно бъбриви. В началото всичко е започнало с това как лошият лош Лош хваща на мушка безгрешния герой, но тогава той не просто не натиска спусъка, ами дори започва да разкрива целия си пъклен план.
Последните години имаме лек напредък в тази категория. Злодеите вече по-рядко разкриват плановете си, но за сметка на това отново обясняват надълго и нашироко на приклещения герой, как не са толкова глупави, че да разкрият плановете си. Просто. Натисни. Спусъка. Този проблем има две обяснения. Или отборът на лошите е толкова уверен в способностите си, че смята, че може да умори противника с приказки. Или това е зов за помощ. Те са злодеи. Може би няма с кого да си говорят и това е техният шанс. Искат да бъдат чути… Бързо! Някой да отиде да прегърне Гриндълоулд, преди да стане твърде късно, като с Танос.
5. Тик-так тик-так
Едно от най-удобно сътворените неща във филмовия свят са бомбите. Сглобени прилежно и практично с най-очевидния, най-яркия и обикновено най-червения таймер, който съществува. Удобно да се види изтичащото време, дори и от съседната стая. Разбира се, не би била филмова бомба, ако не е пригодена с лесно достъпните червена, синя и зелена жица, едната от които трябва да бъде прекъсната. Но коя беше… о, да, правилно! Този, който обезврежда бомбата, никога не помни.
От което следват следните три развития. Първо – затваря очи, реже едната жици на посоки, часовникът спира на време между 1 и 3 секунди. Второ – затваря очи, реже всички жици едновременно, часовникът спира на време между 1 и 3 секунди. Трето – затваря очи, изскубва всички жици с голи ръце, какво повече има да губи, часовникът спира на време между 1 и 3 секунди. Като се замисля, може би разковничето е в затварянето на очите. Хм… Във всеки случай, много рядко филмовите бомби избухват, веднъж щом някой стигне до жиците.
6. Кола с характер
Случвало ли ви се е да ви гони митично чудовище, в студена тъмна нощ. Тичате с всички сили към последното ви спасение, вашата прекрасна кола. Все още имате няколко метра преднина пред чудовището, но то е там зад вас и приближава целеустремено. Няма значение, вече сте в безопасност в колата си. С треперещи ръце пъхате ключа и завъртате с обнадеждено сърце. Първи опит – колата не пали. Чудовището е на десет метра. Втори опит – колата не пали. Чудовището е на 5 метра и вече виждате пламъка в нечовешките му очи. Трети опит – колата не пали. Чудовището е на две крачки от вас и усещате, че вътрешно се готвите да посрещнете това, което ви очаква.
Но все пак… Четвърти опит – КОЛАТА ПАЛИ И ПОТЕГЛЯТЕ! Точно преди протегнатата чудовищна ръка да ви докопа. В този момент на потегляне не изпитвате нищо друго към автомобила си освен чиста любов, че ви е измъкнала. Но не се замисляте, че съвсем безпричинно колата ви не е запалила още от първия път. Сякаш нарочно е искала да придаде допълнително напрежение в и без това напечената ситуация. Тези филмови коли… има нещо гнило… сякаш се опитват да откраднат сцената и самите те да се превърнат в звездите на шоуто. Какво? Не ви се е случвало? О, ами… представете си тогава какво им е на всички тези герои във филмите на ужасите.
7. Вилхелм? Кой е Вилхелм?
Признавам това клише е истинска класика, датираща още от 50-те години на 20-ти век. „Викът на Вилхелм“ е използван в около 380 филма. Може никога да не ви е направил впечатление или просто да не сте отбелязали, че сте го чували в повече от един филм. Но ослушвайте се и ще се изненадате колко често може да го откриете. Бойните сцени или тези, в които някой пада много от високо, са най-честите места, на които се крие. За да не го чувствате като досадно клише, може да го приемете като аудио филмов вариант на играта „Открий Уоли“.
8. Труден избор
Животът на хората във филмите е изключително напрегнат и натоварен. Това най-ясно се доказва с репликата, която може да се чуе в доволно количество ленти – „Мога да ти кажа, но след това ще трябва да те убия“. Ммм, дали? Наистина ли това е единственият ти избор? Нека седнем и обмислим малко нещата. Може би има и друго решение. В краен случай, ако толкова много държиш да следваш точно този път, по-добре запази информацията за себе си. Не е нужно да заплашваш околните. Всичко ще бъде наред.
9. Развивам шесто чувство за тези неща
Смятам, че специално това клише е допринесло много и за реалната параноя в ежедневието ми. Всеки път, когато някой реши да излее душата си, пълна с информация за някого, до чиито уши тя не трябва да достига, същият този човек стои зад говорещия. Но не и преди да бъдат казани вълшебните думички: „Той/ тя е зад мен, нали?“. Да, точно така. В 98% от случаите обектът на разговора седи на удобно за чуване разстояние от говорещите, докато тези, които са с лице към тях, не правят нищо по въпроса да спрат потока от неподходящо излизащи думи.
10. Не че те предизвиквам…
„Това ли е всичко, което можеш?!“, подвикнато към десет пъти по-силния противник, който вече достатъчно пъти те е повалил на земята, си е чисто просене за бой. Вярно, че фактът, че противникът винаги има какво още да покаже, също е клише. Но това не е оправдание за тази ненужна провокация. Капитан Америка го казва най-добре в „Отмъстителите: Ерата на Ултрон“, след като Тор задава неизбежния въпрос – „Трябваше да го попиташ…“ След което, разбира се, биват нападнати от поредната вълна на Ултрон роботи. Честно, не знам какво друго очакваше, Тор.
Разказвач в ежедневно търсене на нови истории. Дали ще бъдат намерени в някой добър филм, сред страниците на многотомна поредица или из върховете на българските планини… никой не знае, но търсенето продължава!
Коментари