Колко пчели трябват, за да спасим планетата? Йоргос Лантимос има своя отговор – и както може да се очаква, той няма да е нито логичен, нито утешителен. След „Фаворитката“, „Клети създания“ и „Благи деяния“, визионерът на абсурда отново се съюзява с Ема Стоун – актрисата, която сякаш е създадена да обитава неговите странни, обезпокоителни светове.
Новият им филм „Бугония“ е всичко, което очакваме от Лантимос – и малко повече. Мрачно сюрреалистична сатира, в която параноята, иронията и тревожността се преплитат в нещо едновременно болезнено и смешно.
Историята звучи като сън, който не искаш да свършва (или точно обратното) – двама мъже, обсебени от конспиративни теории, решават, че шефката на голяма фармацевтична компания е… извънземен нашественик, готов да унищожи човечеството.
За да спасят света, те я отвличат и подлагат на странен, дори комичен разпит. Но с всяка сцена реалността започва да се разпада… И не става ясно дали гледаме история за двама заблудени фанатици или за хора, които единствени са видели истината.
Вдъхновен от южнокорейската черна комедия „Save the Green Planet!“, филмът разчита не на специални ефекти, а на психологическа буря – от онези, които се случват вътре в човека, когато границата между илюзия и вяра се стопи. „Бугония“ ще ви остави с усещането, че реалността е тънка ципа, която се къса лесно, и зад нея няма гаранция, че ще видите нещо по-добро.
Започва нещо великолепно с „Бугония“ от 31 октомври само в кината, а в дните преди премиерата © След 5 • Твоето време, твоите правила ви дава шанс да спечелите двоен кинобилет за филма. Изгледайте внимателно трейлъра, попълнете формата за регистрация, отговорете на въпроса до 10 часа на 30 октомври и бъдете готови за награда. Успех!
Дни преди официалната премиера на филма „Бугония“ у нас поглеждаме зад кулисите на продукцията. Ето 10 любопитни факта за сюжета, героите, снимачния процес и тайните детайли около лентата. А тук е скрит и отговорът на въпроса.
1. Думата „бугония“ идва от древното вярване за спонтанното раждане на пчели от мъртъв вол (от гръцки: bous = вол, genesis = раждане). Това тематично се свързва с присъстващите във филма теми за пчелите, конспирацията и генеративните/разрушителните цикли.
2. „Бугония“ е адаптация, вдъхновена от южнокорейския филм от 2003 г. „Save the Green Planet!“. Режисьорът му – Джанг Джун-хуан, е трябвало да режисира и адаптацията, но здравословни проблеми му попречват да продължи работа по филма, затова CJ Entertainment, привлечени от отличителната режисьорска визия на Йоргос Лантимос, го назначават да ръководи проекта.
3. Това е петият филм, в който актрисата Ема Стоун работи с режисьора Йоргос Лантимос след „Фаворитката“ (2018 г.), „Bleat“ (2022 г.), „Клети създания“ (2023 г.) и „Благи деяния“ (2024 г.).
4. Режисьорът Йоргос Лантимос помолил композитора Джърскин Фендрикс да създаде музиката за „Клети създания“ (2023 г.) и „Благи деяния“ (2024 г.), като му е дал само сценариите, без никакви кадри от филмите. За „Бугония“ Лантимос не предоставил дори сценария, давайки на Фендрикс само „четири ключови думи“, с които да работи.
5. Преди прожекцията на „Бугония“ на Fantastic Fest организаторите са наели бръснар, който да обръсне напълно главите на желаещи зрители, имитирайки героинята на Ема Стоун във филма – Мишел, за да се потопят изцяло в преживяването. Много от присъстващите на драго сърце са се присъединили към активността.
6. След премиерата на деветия му филм – „Бугония“, отбелязващ близо две десетилетия от дебютния му пълнометражен филм „Кinetta“ (2005 г.), Йоргос Лантимос временно ще се оттегли от киното, за да се съсредоточи върху фотографията, снимайки пейзажите на родната си Гърция. Предвид непоколебимото му желание да разработва проекти, се очаква паузата на Лантимос да бъде кратка, с неизбежно завръщане в киното.
7. Ема Стоун напълно обръсва главата си за снимките на филма без колебание, като това е заснето като част от филма. Минути преди да заснемат сцената, Ема Стоун собственоръчно обърсва косата на режисьора.
8. Ема Стоун разкрива, че за малко се е отказала да обръсне косата си. В деня, в който е трябвало да заснемат тази сцена, тя се е почувствала изплашена и е започнала да се паникьосва. Екипът е настройвал множество камери (включително VistaVision) и очакването е било да заснемат сцената в един дубъл.
9. След като успешно използва VistaVision за реанимационната сцена в „Клети създания“, режисьорът Йоргос Лантимос решава да използва тази технология за по-голямата част от сцените в този филм. Това е третият филм от XXI век, заснет предимно с VistaVision, след „Бруталистът“ (2025 г.) и „Битка след битка“ (2025 г.). VistaVision е широкоекранен филмов формат, разработен от Paramount Pictures през 50-те години на миналия век.
10. Режисьорът Йоргос Лантимос е поискал разрешение да заснеме няколко сцени в историческия Акропол в Атина (храмът Партенон). Сцените са щели да включват голям брой трупове (70, според някои източници), разположени в района на Пропилеите. Гръцкото министерство на културата отхвърлило искането, заявявайки, че предложените визуални ефекти са „несъвместими със символиката и ценностите, които Акрополът представлява“.
Историк по образование и разказвач на истории по професия. Следи отблизо културните събития и вярва, че добрата журналистика започва с любопитство. Харесва театър, пътувания и улично изкуство. Вдъхновява я градската среда и често ще я видите с фотоапарат на рамо.
