Втората световна война е военен конфликт, който протича през средата на ХХ век (от 1 септември 1939 до 2 септември 1945 г.). Наречена е така, защото бойни действия се водят на четири от седемте континента и в три от океаните – Атлантическия, Тихия и Северния ледовит, и в тях участват всички развити страни в света по това време. С близо 60 милиона жертви, Втората световна война е една от най-опустошителните в човешката история.
В търсене на нови и по-ефективни начини за вземане на превес във войната, лидерите на отделните държави, участващи във войната, залагат на различни стратегии – едни на масираните бойни действия, докато други се насочват към използването на нови военни технологии в сраженията.
Това довело до разработването на уникални и до днес супер оръжия. Някои от тях са реализирани и използвани в реални бойни действия, други остават просто на хартия, но това не ги прави по-малко амбициозни и смели. Днес ви представяме 10-те проекта на супероръжия от Третия райх, както е по-известна Германската империя в този период.
1. „Дора“ и „Густав“
Тези два супер танка са дълги 47 метра и тежат 1,350 тона! Обслужват се от 250 души екипаж. Оръдието им е способно да изстрелва амуниции с тежест от няколко тона на разстояние от 47 километра. Кратерите, които се образуват след експлозията са с внушителните размери 10 метра широчина и също толкова дълбочина. Разработването на проекта за супер танковете започнало още през 1930 година, по искане на Адолф Хитлер.
През 1941 година бил готов първият танк, наречен „Густав” на името на главния дизайнер на супер танка, а по-късно бил произведен и „Дора”, както се казвала съпругата на Густав. Двата танка държат няколко рекорда – за най-голямо оръжие използвано в битка, най-голямо мобилно оръжие и за най-тежка изстрелвана амуниция. „Густав“ е използван при нападението над Севастопол през 1942 г. и потушаването на Варшавското въстание в периода септември-октомври 1944 година. Двата танка са унищожени през 1945 година.
2. V-2 (Фау-2)
Първата в света балистична ракета, разработена от немския конструктор Вернер фон Браун. Приета на въоръжение в края на Втората световна война. Първият тестови пуск на ракетата бил през март 1942 година. В бойни действия ракетата е включена през септември 1944-та. От балистичната ракета са произведени около 4 хиляди бройки. 3225 били използвани за нападения по цели основно във Франция, Великобритания и Англия.
Позната още като V-2, ракетата е първият обект, направен от човек, който достига космоса (височина от 189 км) по време на изпитанията. Тя е предвестник на световната космическата надпревара, изпращането на човек на Луната и на съвременните космически апарати. Ракетата е с дължина 14.30 м, развива скорост от 6 000 км/ч, а дължината на полета ѝ достига 320 км. Първата снимка на Земята от космоса, е направена именно от ракета V-2.
3. Panzerkampfwagen VIII Maus
Panzerkampfwagen VIII Maus е немски проект за свръх тежък танк. Основният дизайн за танка е предложен на Адолф Хитлер от Фердинанд Порше през 1942 г. Хитлер одобрява проекта и първият прототип е готов през 1943 г. Първоначално е кръстен „Мамут“. Името е променено на „Мишле”, а в последствие на „Мишка“. „Мишката” е най-тежкият танк строен някога – 188.9 тона. Корпусът на танка е дълъг 10,09 метра и широк 3,67 метра. Основен проблем на свръх тежкия танк, е че поради неговата маса няма двигател, който да го задвижи с предвидените 20 км/ч.
От него трябвало да бъдат произведени между 150 и 200 броя, но в крайна сметка само два са завършени до края на войната. Те така и не взимат участие в реални бойни действия. Двата опитни екземпляра са взривени от германците при настъплението на съветските войски. През 1946 г. останките от машините са пренесени в СССР, където от двата екземпляра е сглобен един. Понастоящем танка е експонат в музея за бронетанкова техника в Кубинка край Москва.
4. FX-1400
Немската радиоуправляема летателна бомба е първото в света високоточно оръжие. Бомбата е била разработена през 1938 година и е използвана за унищожаване на тежки бронирани цели, като крайцери и бойни кораби. FX-1400 или Fritz-Х била спускана от бомбардировач от височина 4-6 километра, на разстояние от около 5 км от целта. Това позволявало на бомбардировача да остане извън обсега на зенитния огън на противника.
Общо били произведени 1400 такива бомби, включително пробните модели. Дължината на бомбата е 3,26 м, а теглото 4570 кг. Първоначално използването на авиационни бомби с прецизно насочване били изключително успешни, но с увеличаващото се превъзходство във въздуха на съюзниците и ефективното прилагане на високочестотни смущения за борба с управляеми оръжия, бойното значение на бомбите силно намалява и до 1944 г. те са снети от въоръжение.
5. V-3 (Фау-3)
V-3 или така наречената „стоножка” на войнишки жаргон, е многокамерно артилерийско оръдие, разработено в края на Втората световна война с цел да унищожи британската столица Лондон. От V-3 са произведени само три броя, като второто влиза в употреба през 1945 година, когато изстрелва скромните 183 снаряда.
Те са били насочени към Люксембург. Оръдието се оказало доста неефективно, тъй като само 142 от снарядите попаднали в целта. Освен това високата му себестойност, огромните размери и уязвимостта, силно ограничавали неговото приложение. До широко използване така и не се стигнало, тъй като през 1944 година британски бомбардировачи унищожават напълно V-3 комплекса.
6. Landkreuzer P. 1000 „Ratte”
Landkreuzer P. 1000 или „Плъх” е наименованието на супер-тежък танк с тегло 1 000 тона, който е разработен в Германия в периода 1942-1943 г. под ръководството на инженер-дизайнера Едуард Гроте. През 1942 г. проектът е одобрен от Адолф Хитлер, но поради липса на технологии и оборудване за производството му, проектът е прекратен в началото на 1943 година. От този супер тежък танк няма произведен дори прототип, чиито размери, според схемите, трябвало да бъдат: 39 метра дължина, 14 метра широчина и 11 метра височина.
7. Horten Ho IX
Horten Ho IX е експериментален реактивен самолет, разработен в Германия от братята Валтер и Раймар Хортен в рамките на програмата, получила популярност като „1000-1000-1000” т.е. доставката на 1000 кг бомби на разстояние 1000 км със скорост 1000 км/ч. Това са първите реактивни самолети без опашка в света, конструирани по технологията „летящо крило”.
Оказало се, че откриваемостта им от радари е в пъти по-ниска от тази на всеки друг самолет. Така, за първи път в историята на авиацията се използва концепцията на Стелт технология. Заради прекалено тежкия си мотор обаче, първите произведени машини можели да се използват само като парапланери. От самолета били построени 6 бройки.
8. Messerschmitt Me 262 „Schwalbe”
Messerschmitt Me 262 „Schwalbe” или „Лястовица” e първият серийно произвеждан реактивен изтребител в света. Проектирането му започва още през 1938 година, но заради проблеми с двигателя е приет на въоръжение в средата на 1944 г. В сравнение със своите съвременници „Лястовицата” е много по-бърз и по-добре въоръжен.
Самолетът е използван за различни цели, включително и като лек бомбардировач, разузнавателен самолет и дори на нощен изтребител. Смята се, че Me 262 е един от самолетите с най-модернистичен дизайн, използвани по време на Втората световна война. Скъпата му поддръжка и липсата на гориво обаче намалява ефективността на самолета като бойна сила. Произведените „Люстовици” са общо 1433.
9. Подводници тип ХХI
Подводниците от серията XXI са най-модерните дизелово-електрически подводници, създавани по време на Втората световна война. Те се потапят на голяма дълбочина, имат широк спектър на действие, безшумни са. Комбинацията от всички тези качества превръщат нацистките подводници в изключително опасни противници.
Но те са конструирани твърде късно и не оказват съществено влияние на хода на войната. В средата на 50-те години обаче тези подводници служат като образец за проектирането на следвоенната подводна техника. В периода 1943-1945 в корабостроителниците на Хамбург, Бремен и Данциг в процеса на строителство са били общо 118 подводници от този тип. Само две обаче са включени в морските бойни действия.
10. Слънчево оръдие
Проектът „Слънчево оръдие“ представлява колосално орбитално огледало, което с лъчите си е способно да изгори цели градове, да изпарява реки и да стопява бронирана техника. Според автора на идеята – немския физик Херман Оберт, космическото огледало с ширина почти 1,5 километра има за цел да фокусира слънчевите лъчи върху точно определени точки върху земната повърхност, като по този начин осигури слънчева светлина по желание, до всяка точка на земното кълбо.
Нацистите са се надявали космическото огледало да се окаже най-мощното създавано от човек оръдие, което да е в състояние да унищожи вражеските градове и дори да повиши температурата на водата до точката на кипене в определени зони на океана. Проектът така и не бил осъществен, но според учените подобен проект наистина може да бъде осъществен в близките 50-100 години.
Юлиян Лазаров е журналист с дългогодишен опит в радио и телевизия. В професионалната му биография са БНР, Нова ТВ, Радио Energy, ТВ Европа и др. Обича спорта, музиката и стойностното кино.
