На 1 юли Православната църква чества деня на братята лечители от Рим св. св. безсребреници Козма и Дамян. В народния календар празникът е познат още като свети Врач. Двамата братя Козма и Дамян били прочути като лечители на душите и телата. Те не вземали от излекуваните болни нито пари, нито дарове, изпълнявайки строго съветите на Спасителя към апостолите: „Даром получихте, даром давайте„.
Когато изцелявали бедните, те обикновено им казвали: „Ние само възлагаме ръце върху вас и нищо не можем да направим със своята собствена сила, а всичко извършва всемогъщата сила на Единият истинен Бог и Господ Иисус Христос. Ако повярвате в Него и не се усъмните, веднага ще оздравеете.“ И те, вярвайки, наистина получавали изцеление. Затова братята получили от вярващите името безвъзмездни лекари (безсребрeници).
В народната традиция 1 юли е познат като свети Врач – празник на знахаря и билкаря. На свети Врач празнуват билкарите, лечителите, врачките, баячките, знахарите и всички, които церят с помощта на природата и нейните дарове и сили. Ето 10 традиции, които се свързват с празника.
Подготовката за празника започва още от предния ден, когато се извършва ритуално почистване на домовете.
Вечерта срещу празника, болните хора отивали да преспят в църквата или в параклиса, посветен на светците, а на сутринта се измивали на аязмото.
Ако на 1 юли някой види рано призори странни жени да редят и да подреждат треви на купчинка, познава ги веднага. Те разпределят билките, събрани на Еньовден, подреждат ги за различни болести, оставят ги за годината, която идва, за да може техните изцелителни сили да траят през цялата година.
Жените не перат, шетат и шият, защото вярват, че ако на този ден се извършва някаква работа, човек от дома или домашно животно ще се разболее тежко. Народните лечители не работят на празника на своите покровители, защото „няма да им се хване лекът“.
Единствената работа, която може да се върши, е да се омеси хляб. От него е добре всеки да си хапне. Така през оставащата година ще бъде здрав и силен.
Колят се курбани (обикновено птици). Организират се общи празнични трапези, на които задължително присъстват и ритуални варива, плодове, здравец и др.
Широко разпространено е и ходенето на гости в дома на местните лечители. За спечелване на тяхното благоразположение се извършва ритуално даряване – с баница, питка, вино, кокошка и зелена паница.
Изборът на зеления цвят на паницата има задължителен характер – той символизира обновлението в природата, възкресението, победата на живота над смъртта и възтържествуването на доброто над силите на мрака и злото.
Болните посещават лечебни извори, като непременно оставят отпечатък от своите дрехи, за да остане завинаги там болестта им.
На места в Тракия денят на свети Врач образува общ обреден комплекс с предходните два празника в чест на светите апостоли Петър и Павел. Затова той също се отбелязва за предпазване от природни стихии. На празника стопаните отбягват всякаква работа на полето, за да предпазят посевите от градушка.
Според поверията, на днешния ден всеки лек отива където трябва, рани се затварят, белези избледняват, счупено зараства, ударено не боли, лоши думи не ловят, а добрите прихващат най-здраво и покълнват!
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
