Нощем, под слабата лунна светлина, погледната от небето, река Искър може да бъде сравнена с полегнал на земята филиз на растение, с тъмно, гъвкаво стебло и блещукащи в тъмнината съцветия (светлините на селищата, разположени по протежението ѝ). Това са съвременните 45 населени места (9 града и 38 села), много от които лежат върху останките на древни селища, създадени още от траките и римляните, тъй като наличието на обилна вода винаги е било сред изискванията при избор на място за заселване.
Един град обаче не свети в тъмното (този цвят е откъснат от безмилостните пръсти на времето) – това е Коритенград, който историците и археолозите локализират близо до мездренското село Лютиброд, на левия бряг на реката. Североизточно от скалното образувание „Ритлите” се намират останките от съществувалия през Античността и Средновековието Коритенград, за който се предполага, че е заемал площ от около 40 дк.
Днес знаем, че градът е бил епископски център, защото проучванията са открили останки от два християнски храма – върху разрушено езическо светилище се e намирала голяма трикорабна базилика, близо до нея малка еднокорабна църква от IV в., (унищожена при построяването на жп линията при гара Лютиброд), а на около 50 м източно от базиликата и понастоящем се възправя добре запазената и поддържана средновековна църква „Св. Георги”.
Най-внушителна е била раннохристиянската базилика (единствената в България със странични конхи*), построена през V век, с първоначални размери на основата 18 х 13 м, просъществувала до началото на VІІ век. Археологическите разкопки в периода 1967-1972 г., проведени от Георги Джингов и Спас Машов, показват, че сградата на храма е била богато украсена – открити са 14 йонийски капители с изящно резбовани растителни, геометрични и животински мотиви (съхранявани понастоящем в Регионален исторически музей – Враца), голям брой колони, бази, фрагменти от преградни плочи, саркофаг на висш духовник и др.
Подробности по градоустройството, наличието на други внушителни сгради, артефакти, показателни за изкуството, културата и занаятите вероятно ще бъдат разкрити при бъдещи разкопки, защото този обект от културното наследство на община Мездра е голям по площ и многообещаващ. Вероятно бъдещето ще позволи старият град да разкаже за себе си, разкривайки тайните си, лежащи в земните пластове.
А откъде ни е известно името на селището – от османски данъчни регистри от средата на XV век, където е записано като Коритен, може би наречено така заради близостта си с коритото на реката.
* Конха – архитектурен термин, полукупол, елемент от древновизантийската храмова архитектура с формата на четвърт сфера.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
