10 неловки ситуации, които могат да те сполетят на интервю за работа

Безработна съм. По-бледа съм от обикновено. Ям повече чипс. Не ми се прави нищо. Такъв е и feeling-a на всяка моя публикация във Фейсбук. Усещам го във всяко редче, което напиша. И вече почвам да го чувствам като състояние на духа си. Та, на този етап от живота си, денонощно проверявам обявите за работа и обикалям София в търсене на перфектната длъжност.

Между другото, повечето от фирмите трябва да ме наемат само, за да проверявам обявите им за правописни грешки. Пълно е. И после аз съм била придирчива и не знам какво искам. Много добре знам. Искам само гаджето ми да ми каже: „Няма нужда да работиш. Аз ще ти давам по 2 хиляди на месец. Ти не мисли за нищо. Просто си пиши.„

Чакам го вече месеци наред, но това така и не става. Така че, продължавам с търсенето. И това търсене ме „натресе“ в доста неловки ситуации. Повечето преживях лично. Други са преживели мои приятели. Трети не пожелавам да се случат на никого. Някои са смешни, други унизителни, но от всяка една можете да си извадите ценна поука. Приятно четене…

1. Да се напиеш предната вечер

Единствена аз сред приятелите ми съм безработна. И аз съм последната, с която те трябва да се съобразяват при организирането на парти с махмурлук. Казвам си, че ще се въздържам. Пия едно, пия второ. Става ми хубаво. Пия още две с мисълта, че няма да пия повече. Но вече не съм аз.

Това е другото ми АЗ, което пие много и не си пада по интервютата за работа. Сами може да си представите как изглежда и как ухае един препил човек. Съветвам ви, ако знаете, че няма как да контролирате пиенето си, просто отложете интервюто. Махмурлукът се преживява по-трудно от работодателите, отколкото едно отложено интервю.

2. Да се изгубиш

Спомням си едно от първите ми интервюта. Нямаше Google Maps, нито телефони с GPS. (Не съм толкова стара. Технологиите се развиха твърде бързо.) Та, София не ми беше особено позната. И аз не съм много по питането на хора.

Не съм тръгнала за Цариград, все пак. Добре, че съм си късметлийка по рождение. В 10-тата пряка открих целта си. Пристигнах почти навреме, но потна, изморена и изнервена… Не искам и да си помислям каква гледка съм била. Само гадая, защото не ме взеха.

3. Да закъснееш

„Елате на улица „Сашо Сладура“ в 09:00.“ „Вие шегувате ли се?!? Това в Патиланско царство ли е?!?“ Отново си идваме на думата за технологиите. Те вече са достатъчно развити, за да намериш, която и да е улица. Но не и да стигнеш там навреме.

Те не помагат за трафика, а Йорданка Фандъкова не е стигнала с метрото навсякъде. И… Закъсняваш. Ужасно е! Поглеждат те с пренебрежение. И вече не си в wish листа. Случва се на всеки. Само не и на служителите в HR отделите.

4. Да се оригнеш/пръднеш

Обединявам ги под една форма: ПЪЛНА ИЗЛАГАЦИЯ!!! Ще кажете „Човешко е. На всеки се случва.“ Това НЕ трябва да се случва! Не и на Вас! На момичето, което е дошло с най-късата пола на света може. На момчето, което няма и гънка по ризата, да!!! Но не и на Вас!

На интервютата за работа забравяте за всичко човешко. Срещу вас седи един нечовек, който е готов да зачеркне кандидатурата ви само заради едно грешно движение. А пръцкането и оригването… се броят за няколко наведнъж.

5. Да забравят, че си там

Случвало ми се е. Посрещат те. Оставят те да изчакаш. И… Това е. Мен ме накараха да премина през лабиринт от коридори и ме оставиха в малка, празна стаичка. Чаках 10-20 минути и започнах да се притеснявам, че съм във филм на ужасите. След паниката, на 30-тата минута ми се доспа.

Аз, както разбрахте, съм доста зле с ориентацията. Никога не бих тръгнала да издирвам този, който трябва да ме интервюира. Просто ще стоя и ще чакам, докато не са длъжни да ме вземат на работа от неудобство. За мое щастие, на 35-тата минута, дойде момче, което се стресна като ме видя. Излезе тичешком от стаята и след малко дойде точният човек. След още 5 минути извинения, интервюто започна. На мен вече ми беше все тая какво ме питат. Просто знаех, че няма да започна работа там.

6. Да знаеш повече от този, който те интервюира

Аха… И това ми се е случвало. Аз обичам да си проучвам нещата. Винаги чета някакви неща предварително. И съм говорила много повече от човечето срещу мен. Това подсказва само едно: абсолютно безхаберие към работещите и към самата работа. Не започвайте на такова място!!!

Да, ще блеснете сред останалите. Но и може да изнесете цялата работа на гърба си. Просто отклонете тактично предложението. Защото със сигурност ще ви звъннат. От личен опит!

7. Да започнат да те свалят

Вярно е, че си правя прическа и се гримирам само за такива поводи (къпането е по-често), но това не означава, че си търся гадже по интревютата. Или флирт на работното място. Ако вие обаче търсите такова нещо, значи сте попаднали на точното място и точния човек. Аз съм пас!

8. Да ти излезе огромен херпес

Ами, за съжаление, съм предразположена от малка към тези неща. Винаги, когато съм притеснена или леко настинала, някое от тези гадни неща решават да се появят върху устата ми. Да, но последното, което хората си мислят е, че си стресиран или настинал. И като се появиш на интервю с такова „бижу“, не са особено приветливи. Тук влиза в сила „По дрехите посрещат, по ума изпращат„, така че трябва да впрягате мозъка.

9. Да ти се подиграват за предните длъжности

Да, случвало ми се е. И то неведнъж. И съм сигурна, че ще се повтаря. Признавам си, не съм имала „нормална“ работа. Каквото и да значи това. Работният ми ден е бил 6 часа. В почивките си съм играла федербал и съм събирала орехи или съм разхождала намерено от колегите куче.

Отивала съм един час по-рано и съм си тръгвала два по-късно. Но нали са казали, че не ти се налага да работиш, ако обичаш работата си. Така съм била близо 4 години. Сега, по независещи от мен причини, съм в търсене на следващото си работно място. И, повярвайте ми, силно се надявам да не е от нормалните. Но това не ме прави по-малко мотивирана или некадърна.

Повечето от нас нямат в CV-то си препоръки от Бил Гейтс и Донатела Версаче, не сме работили в NASA или BBC. А и не сме длъжни!!! Ако някой си позволи да се присмее на предишните ви длъжности, каквито и да са те, просто си тръгнете. Бъдещият ви работодател трябва да уважава вас, това което сте и това, което сте работили.

10. Да те интервюира бившият/бившата

Не искам да ми се случва. Не знам как бих реагирала. Ако сте като мен, не разговаряте с нито един от бившите си. Да попаднете в тази ситуация, означава едно: вие сте на дъното, а пред себе си имате един преуспял човек. Предполагам, че за повечето от вас логичното е вече да не се интересуват от работата, колкото и апетитна да е тя.

Егото е по-силно от нуждата от пари. В такъв случай, просто трябва да запазите достойнството си, тази нелепица да свърши по-бързо и да продължите да пускате CV-та. Ако пък сте напълно откачени и амбициозни, просто дайте най-доброто от себе си, започнете тази работа и надминете бившата гад. Успех!!!

П.П.: Убедена съм, че има много и дори още по-нелепи ситуации, свързани с интервютата за работа. Ако сте били главно действащо лице в някоя, споделете я в коментарите.