На 8 април ромите по цял свят отдават почит към паметта на своите събратя, загинали през Втората световна война. Международният ден на ромите е обявен през 1992 г. от ООН и Европейския съюз по предложение на Международната организация „Romani Union“.
На Първия световен ромски конгрес, проведен в Лондон през 1971 г., е поставено началото на световното ромско движение за утвърждаване и развитие на ромската култура и идентичност. Участие в него взимат представители на ромите от всички континенти, както и на индийското правителство. Делегатите обявяват датата 8-ми април за международен ден на ромите, който е включен в календара на ООН.
На конгреса през 1971 година са приети също флагът и химнът на ромите. Химнът е популярната и в България песен „Джелем, джелем“. Знамето на организацията е червено колело с 16 спици върху полета в синьо и зелено. Полетата символизират небето и тревата, както и волния чергарски живот на ромите в миналото. Колелото с 16 спици в древна Индия се е наричало „чакра“. То присъства в ромското знаме, за да напомня за индийския произход на ромите и дългия път, който са извървели от Индия до Европа.
Голям кръг от ромските обичаи и обреди са свързани с основните събития от индивидуалния човешки живот в традиционните ромски общности и са в зависимост от религията, с която са обвързани – обикновено ислям (хорахане рома) или православно християнство (дасикане рома). В редица ромски групи, преди раждането и след него, съществуват забрани за бременната жена и за родилката. Все още е функциониращ един много богат обичайно-обреден цикъл, с който се цели опазването на живота и здравето на младата майка и бебето.
1. Банго Васи
Безспорно най-големият празник, който празнуват циганите от различните вероизповедания, е Банго Васи/Васил (Василица, Нова година по юлианския календар). Той се отбелязва 2-3 дни. Вечерта на 13 януари всички членове на семейството се събират вкъщи. Майката готви заклана птица с ориз или с картофи и най-често с кисело зеле. Докато я приготвя, мълчи. Бащата пита: “Жено, с какво пълниш пуйката?”, а тя отговаря: “Със здраве, с булки, със зетьове, с внуци и с честит живот вкъщи”.
Във всяка къща се месят по три погачи: за Бога или за Банго Васи, за къщата и за стопанина и за цялата мъжка челяд на семейството. Точат баници, баклави, младите жени чистят къщата и лъскат съдовете, всичко трябва да блести от чистота. Правят и трипластови сарми. Когато всичко е приготвено, подреждат трапезата на пода, в средата на стаята, и нареждат хляба и гозбите. Запалват свещи, по-младите целуват ръка на по-възрастните и искат прошка. Стопанинът разчупва питката, в която има златна пара, пазена и предавана от баща на първородния син. Чак тогава сядат около трапезата и започват да пият топла ракия, сварена с карамфил. Ядат, пеят, играят, веселят се.
Посред нощ пристига Банго Васил (в превод – куцият Васил), който е пътувал три дни и се е борил с големи трудности по пътя, докато дойде. Затова е ранен, брадясал, уморен. Той е обикновено едър, гласовит, сръчен, щедър и прощаващ. Има добра дума за всеки, пожелава късмет и здраве, щастие на възрастните, а на децата раздава подаръци. Сяда за малко да уважи трапезата, а през това време стопанката слага в торбата му подаръци, които да занесе на съседите и така през цялата нощ той обикаля от къща на къща и разнася приготвените подаръци.
Сутринта идват на прошка омъжените дъщери със съпрузите и децата си, омъжените синове, които живеят отделно от родителите, с жените и децата си, целуват ръка на родители и по-възрастни и искат прошка, донасят храна и подаръци и започва обща веселба за празника. На Василица сутринта децата обикалят комшийските къщи и сурвакат за здраве, за благополучие, за късмет, за плодородие.
2. Богородица Бари
На 28 август циганите празнуват като най-светъл свой празник деня Успение на света Богородица, който наричат Богородица Бари. Призори те ставали и се обличали с най-новите си дрехи, качвали се на каруци и файтони, украсени с шарени черги и килимчета и заедно с тенджерите с вкусни гозби и непременно с няколко големи дини, поемали към някой манастир, посветен на Божата майка. В София циганите отиват в Драгалевския манастир, от Пловдивско – в Бачковския, от Търновско – в Троянския манастир. Щом пристигнат, влизат в църквата, палят свещи, молят се за здраве. Ако имат болно дете – носят дар, записват имената си за светата литургия. След това излизат навън, подбират удобно място и опъват богати трапези.
3. Мая, Маето
Жените събират билки край манастира, особено шибой за лекуване от жълтеница. От църквата взимат босилек и менче със светена вода, която занасят вкъщи и поръсват всяко кътче на дома си. На връщане с песни и музика огласят целия път. Вечерта по къщите започвали истинските семейни веселби. Някои правят курбан и раздават на съседи и на близки.
На 14 май циганите празнуват своя обичай Мая, Маето като ден на шегите и лъжата. Някои предполагат, че първи април у нас е приет като ден на лъжата под влияние на западноевропейската култура, но майосването на циганите си е техен оригинален празник. Маето е чисто женски празник, весел и жизнерадостен. Празнува се когато узреят черешите. На 13 май две жени взимат едно котле – наследствено или новокупено, украсяват го с венец от цветя и рано, преди изгрев слънце, мълчаливо го пълнят с вода от три чешми. Късно след обяд, с котлето в ръце, двете обхождат къщите и всяка жена слага в него обица, пръстен или друго. След обиколката го оставят под стрехата на избрана къща, за да се вижда от звездите, покрито с много тънка кърпа. Освен двете жени и домакините на къщата, никой не знае къде е оставено котлето. Рано на 14 май – деня Мая, момичетата отиват на полето, берат “мая цветя”, закичват се с тях и ги връзват на кръста си.
4. Къпане в посолена вода
Според ромската традиция след раждането на всяко бебе то ритуално трябва да се изкъпе в посолена вода (да не мирише на сурово и да е по-здраво), в която се слагат и монети за здраве и пролетен цвят, ако раждането е на пролет. Правят му се и т.нар. пити, при които се събират близки и роднини на трапеза с обредни питки, омесени специално за случая, мед, халва и сирене. На пити не се поднася алкохол. Бебето и младите му родители се отрупват с благопожелания, а на бебето се даряват пари и дрешки.
5. Прощъпулки
При прохождането се прави т.нар. простъпулник/прощъпулки. Домашно приготвени или специално за целта поръчани питки се връзват с един месал върху раменете на детето като раница. Подпомогнато от по-възрастен член на семейството, то обикаля домовете на близки и роднини и раздава питките, с което демонстрира, че вече е проходило и отношението към него трябва да стане по-сериозно.
6. Сюнет
Голям и много тачен от ромите мюсюлмани е сюнетът или обрязването на момченцата до седем годишна възраст. По времето на социализма, заради наложените забрани от властите, се е извършвало тайно и далече от хорските погледи, но сега той отново е много важно публично тържество. Обикновено се прави от богат мюсюлманин, наречен сюнетчия, който създава организация по случая за цял един регион и за всички необрязани малки момченца, независимо от етническия им произход. Те се докарват на тържеството с нагизден кон, върху който е наметната пъстроцветна аша. Вее се националното знаме, а зурни и тъпани разгласяват за събитието. Тържеството е съпроводено с конни надбягвания, борби и други атрактивни състезателни игри, което прави събитието значимо, помни се с години и често с него се свързват редица други важни събития както в индивидуалния живот на съвременниците на сюнета, така и на обществените събития станали по време или около провеждането на сюнета.
7. Купуване на булка
При общността на калдарашите е съхранен и функционира обичаят купуване на булка. Той е свързан с плащане на откуп на родителите на момичето от младоженеца. В наши дни се носят легенди за комерсиализирането на тази традиция в зависимост от уменията и красотата на младоженката. Подобен обичай е бил практикуван и в общността на изповядващите исляма уседнали роми и се е наричал бабахак (бащиното право). В наше време обаче той почти е забравен и явно ще се загуби безвъзвратно.
8. Къносване на булката
Друг добре съхранен обичай, който предхожда деня на сватбата е къносването на булката. Съхранен е най-добре при ромите мюсюлмани и се прави в тесен кръг от роднински кръг в дома на младоженката. Ритуалът започва точно в полунощ. Булката се къносва последователно по пръстите на двете ръце и дланите, а после и по пръстите на двата крака. Обредът е съпроводен с даряването на пари върху бяло платно, с което се обвиват дланите и стъпалата на младоженката. Бялото платно се пристяга с червен конец и заедно символизират непорочността на младата съпруга.
Самото къносване се прави с помощта на възрастна и влиятелна жена от рода, която има само един брак и никога не е изневерявала на мъжа си. Тя и всичките по-възрастни роднини благославят младото семейство, а по-младите и пъргави жени ѝ асистират през цялото време. Ритуалът при ромите мюсюлмани е съпроводен от специален музикален съпровод на зурна и на тъпан, както и от много шеги, закачки, благопожелания и сълзи на щастие от родителите и най-верните приятелки на младоженката.
9. Сватба
Сватбата е едно от най-важните събития в живота на всеки ром. Още с раждането на момичето майката започва да приготвя сватбения ѝ чеиз, а родителите на момчето имат грижа за подсигуряване на подслон за бъдещия съпруг. Самата сватба се предхожда от различни по значението си обичаи и обреди. Така в миналото годежът е бил задължителният тест, през който преминавали бъдещите съпрузи. Целта е била както да се даде възможност на младите да се опознаят и обикнат по-добре, така и с по-голяма сигурност те да решат дали да преминат под венчилото. Обичаят се е правел много тържествено (почти като при сватба), бил е съпровождан с много музика, веселие и пиперливи шеги.
При ромите самата сватба е претърпяла много изменения от миналото до днес, но винаги тя е била по възможност пищна, богата и свързана с много веселие и закачки. За родителите роми тя е най-важното събитие в живота на децата им и те са готови да дадат мило и драго, за да бъде тя такава, каквато повелява ромската традиция, независимо от финансовите възможности на сватбарите.
Кулминацията на сватбеното тържество следва след сватбеното тържество – младоженците и част от най-близките роднини се отправят към дома на момчето. Булката обикновено се посреща от свекървата, слага се богата трапеза и на нея се чака резултата от първия брачен контакт – дали булката е девствена. Радостта от положителния резултат се оповестява публично и по различен начин при различните субгрупи. Ако булката обаче не се окаже девствена, обикновено сватбата се разваля и тя се връща на родителите си, а при групите, при които се плаща откуп за булката, той се връща.
10. Смърт
Обичаите и обредите при ромите, свързани със смъртта и погребенията, също имат специфични оттенъци при мюсюлмани и християни. Те са свързани с пазенето на мъртвия, къпането му, полагането му в гроба с или без дрехи и ковчег, раздаването на дребни пари за най-близките на починалия (искати) при ромите мюсюлмани, отбелязването на 40-те при християните или 52-та дни при мюсюлманите, правенето на богати гробници при кардарашите, годишните възпоминания и т.н.
