Ние българите сме велик народ. И то народ-хибрид. В Европейския съюз сме, а ни влече Ориентът. Гордеем се, че сме част от НАТО, но симпатиите към „руските братушки“ са доживот. Патриоти сме, ама не чак толкова – голяма част от българското население емигрира. И това са само част от характерните български черти, които са толкова силно проявени, че чак имаме образен герой за тях – да, прословутият Бай Ганьо. Освен тези любопитни особености на народопсихологията ни, ежедневието на българина е пълно с неща, които са странни и нелогични за чужденците. Ето някои от тях.
1. Кимането наопаки
Първото нещо, с което се сблъскват чуждоземците в България, е странното, объркващо кимане с главата – „не“ значи „да“, а „да“ значи „не“. Най-забавното е, че когато някой попита защо сме наопаки, не знаем какво да отговорим – просто няма официална версия. Всъщност не е толкова важно защо сме стигнали дотам, че сме единствената държава с обърнати знаци, смешното е как никой не е си е направил труда да го поправи. „А, бе, да се оправят, нали са много умни“.
2. Особеностите на местната кухня
Разбира се, всеки народ има своята традиционна кухня. За чужденците обаче българската боза е нещо странно, гъсто и с цвят, който не отваря особено апетита. Да не говорим за шкембе чорбата – плуващи животински кожички в сос от мазнина и чесън. Колко апетитно!
Но нали все пак сме българЕ и сме много гостоприемни, няма как да оставим чужденец да не опита всичко от традиционната ни трапеза – шопската салатка, ракийка, тараторче, даже и пача. По-интересно е обаче, когато българин попадне в чужбина. Той е горд, не приема чуждата кухня, защото „тия французи тъпчат само кроасани“, а направо си поръча лютеница по интернет за 5 евро. Както казах – велик народ сме!
3. Странните честитки
Чужденците не могат да приемат израза „Честита баня“. Дали пък не си мислят, че сме толкова нечистоплътна раса, при която къпането се случва толкова рядко, че трябва да бъде отбелязано?
Естествено, тази традиция има своите корени. През Средновековието хората в Западна Европа са се къпели по веднъж в годината през май и затова сватбите се правели най-често през юни, за да е още сравнително свежа булката. Но е факт, че те отдавна са обърнали друга страница, а ние още си честитим душ, макар и вече на шега. В същата графа попада и „Честита прическа“, придружено с най-типичното българско пожелание – „Живи и здрави“.
4. Поп-фолкът
Поп-фолкът е голямата атракция за чужденците. Те гледат на него със същия онзи букет от емоции, с който навремето първите бели, стигнали до Австралия, са гледали птицечовката – странно е, грозно е, невероятно е по толкова много причини, но очевидно съществува. И се харесва.
Един от първите сблъсъци с поп-фолк сцената за гостите на страната ни обикновено е в хотела, като попаднат на Планета ТВ. Често даже те са истински убедени, че това е еротичен канал. Влизайки в чалготека обаче, те се убеждават, че това не е шега, нито подигравка – българите пеят за патенца, малки кученца и други все така чаровни животни, а песента „Шушана“ им е като втори химн – чуят ли я се изправят (ако изобщо могат да стоят на краката си) и слагат ръка на сърцето си.
5. Луксозните коли с газова уредба
Не знам от кое са „по-фрапирани“ чужденците – дали от броя на луксозните возила по улиците ни или когато повечето лъскави коли се наредят на колонката за газ. Все пак няма много логика в това да си купиш Бентли, а после да му прецакаш двигателя с кофти гориво – това е все едно да храниш хрътка с помия за прасетата.
Всъщност тук се открива една много типична за българите народопсихологическа черта – чувството за малоценност. Не е важно колко пари имаш, а какво показваш пред хората. Имаме пари за Ролекс, ама не и за батерия.
6. Корупцията
Разбира се, корупцията съществува навсякъде, но никога толкова открита, особено на ниските нива. Затова чужденците са малко объркани, когато полицай директно им поиска пари. После бързо свикват и, разбира се, се възползват максимално от беззаконието.
Другото странно за гостите на страната ни са всички патриоти и родолюбци, които демонстрират социална и гражданска отговорност, протестират срещу корупцията, а същевременно тайничко бутат някой лев на служителите на МВР. Да няма проблемчета, естествено.
Най-лошото в тази ситуация е, че за чужденците този феномен е странен и объркващ, докато за българите е нещо обикновено и нормално.
7. Студентски град
Меката на студентите и още повече на чужденците. Интересното е, че навсякъде по света студенстките комплекси са просто обикновени градски пространства с университети и общежития. Но не и Студентски град! Там може да се открие всичко – дискотеки, барове и казина, кафета и кръчми… Но не и книжарница!
Това място е странно за чужденците, което обаче не им пречи да го посещават редовно. Ей така, за спорта.
8. Циганите
Чужденците особено се удивяват на факта, че на практика „два народа“ живеят в България – българите и циганите. „Враждата между тях е дотолкова осезаема, че второто се е превърнало в нарицателно за крадец“. Това сподели мой познат от Италия, пребивавал за малко в нашите родни земи.
9. Имените дни и други празници
Имени дни се честват в много държави по света, но в България те имат своето специално място. Както знаем, ние българите много обичаме празниците, затова имаме цели 182 повода за почерпка всяка година, особено през пролетните месеци. Изобщо стане ли дума за празници, две неща най-много шокират чужденците – първо, че са страшно много и второ, че доскоро отработвахме дните, в които почиваме (т.е. симулираме някаква минимална активност на работното място). Друг типичен за българите феномен по отношение на празниците е, че имаме цели 3 национални празника (за разлика от другостранците, които имат само 1).
10. Отношението към чужденците
Последно, но не на последно място! Безспорен е фактът, че чужденците се ползват с много голямо внимание от страна на българите. Оттам нататък опциите са две – може много да ти се радват или много да ти се дразнят, но никога да се държат като нормален човек с теб.
Любимо забавление за българите е да научат чужденците на нецензурни думи и псувни. А! Да не забравим да добавим и думата „наздраве“, която всеки чуждоземец рано или късно научава, пребивавайки в нашата скромна, но добродушна държавица.
Петя Геджева учи „Връзки с обществеността“ в СУ „Свети Климент Охридски“. Нейна страст е да изготвя и редактира текстове, притежава награди за писане на есета в различни области. Желае да се развива в сферата на PR комуникациите.
Коментари