10 български особености, които чужденците не могат да проумеят

България е един странен хибрид – уж сме в Европейски съюз, а яко ни влече Ориентът; уж сме в НATO, пък по-често заставаме на страната на Русия; уж сме големи патриоти, а всеки не спира да повтаря как ще емигрира. Освен тези фундаментални странности в ежедневието ни е пълно с неща, за които чужденците просто не могат да намерят логично обяснение, ето част от тях.

1. Кимането наопаки

Едно от първите неща, с които веднага се сблъскват чужденците в България, е, че кимането за „не” значи „да”. Това и фактът, че хората масово говорят английски с акцента и граматиката на някой от лошите в старите серии на Джеймс Бонд. Най-забавното е, че когато някой те пита защо сме наопаки, не знаеш какво да му отговориш – просто няма официална версия.

Да, всички сме чували историята за турско робство и сложения под главата кинжал, но честно казано, тя звучи съшита с бели конци. Всъщност не е важно

как се е стигнало дотам, че сме единствената държава с обърнати команди, смешното е как никой не е намерил за нужно да го поправи

– просто популярната логика е „абе да се оправят”. Малко като надписа izhod на магистралата.

2. Особеностите на местната кухня

Ние си обичаме традиционната българска кухня, но чужденците виждат в типичната ни трапеза нещо, приличащо на сцената със супата в маймунска глава в „Индиана Джоунс”. Все пак през техните очи бозата е нещо странно гъсто, особено миришещо и с цвят, който не ти отваря глътка. Веднъж присъствах на закуска, в която една французойка след много кандърми най-накрая пи малко боза,

извини се учтиво, стана от масата и повърна в мивката.

Затова и повечето чужденци само разбъркват таратора с научен интерес и бутат настрана шкембето. Ние обаче не спираме да ги тормозим. Щом някой е дошъл у нас, трябва да мине през всичко – ракия, шопска салата, даже и пача. Виж, когато българи отидат да живеят в чужбина, те никога не приемат местната кухня и вместо това си поръчват от интернет лютеница за по 5 долара.

10 български особености, които чужденците не могат да проумеят

3. Странните честитки

Няколко пъти ми се е налагало да обясня на чужденец, че в България хората си казват „Честита баня”. Малко странно звучи, сякаш къпането ти се случва толкова рядко, че трябва да бъде отбелязано.

Не че в средновековието хората в Западна Европа не са се къпели по веднъж в годината през май

и затова сватбите се правели най-често през юни, за да е още сравнително свежа булката. Но е факт, че те отдавна са обърнали друга страница, а ние още си честитим душ, макар и вече на шега. В същата графа попадат „Честита прическа” и всички от серията на Кептън Обвиъс.

4. Поп-фолкът

В музикално отношение по света сме известни с Мистерията на българските гласове и поп-фолка. То няма и как да бъде иначе – рок музика те си имат в изобилие, рапът ни е на български, а качествена поп музика се прави с пари.

Поп-фолкът е голямата атракция за чужденците

– те гледат цялата сцена със същия онзи букет от емоции, с който навремето първите бели, стигнали до Австралия, са гледали птицечовката – странно е, грозно е, невероятно е по толкова много причини, но очевидно съществува.

Един от първите сблъсъци с поп-фолк сцената за гостите на страната ни обикновено е в хотела, като попаднат на „Планета” – често даже те са истински убедени, че това е еротичен канал. Ако се престрашат да отидат на фолк парти, изведнъж разбират колко правилно е било първото им впечатление. Хората, които не слушат чалга, в България са поставени в позицията на метъли в Ямайка – могат само да седят и да мрънкат, че всички свързват страната им с регето и никой не иска да чуе за ямайския блек метъл, но какво да се прави – това е ситуацията.


5. Луксозните коли с газова уредба

Има една поговорка, че не си купуваш ролс-ройс, освен ако не можеш да си позволиш три ролс-ройса, защото още толкова пари ще ти трябват за поддръжката му. Както онова ламборгини в Лондон с български номер и залепена с гафер броня ни показа, това не е наша поговорка. Освен че са фрапирани от броя на луксозни возила по улиците, чужденците са два пъти по-изненадани, когато повечето лъскави коли се наредят на колонката за газ.

Все пак каква е логиката да си купиш бентли, а после да му прецакаш двигателя с кофти гориво –

това е все едно да храниш хрътка с помия за прасетата.

Пък и колкото и гъзарско да седи цялото упражнение – посланието ти към света е леко „Имам пари за ролекс, ама не ми стигат за батерия”.

6. Корупцията

В развитите държави полицаите на улицата имат по-скоро представителна функция – можеш да ги попиташ за посока или да им поискаш огънче, за да си запалиш джойнта. Е, не чак, но доста близко – те патрулират по улиците, за да всяват респект с присъствие, не за да налагат полицейщина. У нас силите на реда по-малко обикалят, повече сядат спотаени в засада и без значение дали са КАТ или не, спират коли и проверяват документи.

Целта им естествено е да изкарат някой лев, не да свършат нещо полезно за обществото, като изчистят хората с нередовни документи от пътищата. Навсякъде има корупция, но никога толкова открита, особено на ниските нива, затова чужденците са малко объркани, когато директно им поискат пари.

После бързо свикват и се възползват максимално от беззаконието.

Спомням си как бях обяснил на един чужд диджей, че доста хора у нас карат с купени книжки и на „Витошка” той видя сергия за калъфчета за лични документи и ме попита с блеснали очи „Тук ли продават книжките?”.

10 български особености, които чужденците не могат да проумеят

7. Студентски град

Навсякъде по света студентските градчета са скучни ърбън пространства, съставени от учебни комплекси и общежития, но в София това е зона с барове, дискотеки и казина, в която естествено няма нито една книжарница. Чужденците не разбират как може да съществува подобно място, но това не им пречи да ходят там редовно и да поръчват шотове на метър, докато заграждат мацки.

Естествено че навсякъде хората се счупват да пият в университета,

просто не е в места, услужливо разположени пред входа на общежитието ти с подкрепата на държавата. Най-забавната част е, че на паркинга пред всеки блок няма свободни места от нелоши коли, заведенията са винаги пълни, целият дух на квартала е като на курортно градче, но когато месечният наем се вдигне с 5 лева, всички скачат, че нямат пари.

8. Езическите обичаи

Българите много обичат традициите, но не скучните неща като постите, а по-екшън обичаите – например тричане. Самият факт, че изобщо съществува нещо подобно, е достатъчно фрапиращ, а това че цялото село начело с кмета е готово да се бие с полицията, за да защитава правото си да мята кучета в реката, е просто безумен.

Не че другите държави нямат своето тъмно минало

с хвърляне на девици във вулкана например, но се съмнявам в скандинавските държави някой, различен от професор по история, да си спомня обичаите на викингите. Някои езически традиции са симпатични – например мартениците, тъжното е, че напоследък всичките вече са произведени в Китай.


9. Имените дни и други празници

Имени дни се празнуват в доста държави по света, но не и с настървението, с което се прави у нас. Тук този празник е издигнат в култ и има цели 128 повода за черпене всяка година, а някои от по-популярните имена са със статут на национално честване. Изобщо стане ли въпрос за празници, две са нещата, които фрапират чужденците – първо, че имаме страшно много, особено през април и май, когато в цели институции на практика никой нищо не върши, и, второ, че отработваме дните, в които почиваме, с някаква пародия на симулирана офис активност.

Всяка държава има един ден на Независимостта, ние имаме три с различни имена.

И ако се опиташ да обърнеш внимание на някого върху този феномен, типичната българска реакция е „Абе кво ти пука, нали почиваме”.

10. Отношението към чужденците

Ако си чужденец в България, хората може много да ти се радват или много да ти се дразнят, но никога да се държат като нормален човек с теб. Дали е остатък от соца и старанието да не се „изложим пред чужденците”, или е продиктувано от типичната балканска ксенофобия, факт е, че всеки човек с чужд паспорт получава специално внимание.

якои чужденци черпят с пълни шепи от това да се ползват с ВИП отношение и мацките сами да им се мятат на врата, други се дразнят, защото понякога ядат бой.

Все пак да не забравяме и че тук е едно от малкото места по света, където в курортите има две цени – за местни и за чужденци.

А когато някой се опитва да комуникира, често срещана реакция е „абе ще му се пъна аз да говоря на чужди езици – научи български да ти *** ******!”.

Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *