10 важни извода след празници „у майкини“

– Сега пряко от „Цариградско шосе“ включваме нашия колега Дамян, който ще ни каже връщат ли се пътуващите по празниците. Дамяне, към теб!
– Здравей, Боги, супер ужасно мега задръстване блокира 5 от 6-те артерии и вени на столицата. Почивните дни свършват след 17 часа, 42 минути и 22 секунди и всички са избрали да се върнат на куп точно сега. Кошмар!
– Дамяне, а има ли опасност за здравето на околните? Как да се предпазим?
– Боги, от Гражданска защита си скъсаха дипломите и зарязаха двата камиона и джипа в средата на платното и сега ситуацията е още по-критична. Виждам, че в една от колите има зимнина. Дано бахурът и сармите не се развалят в това задръстване.
– Благодаря ти, Дамяне, дано съдбата е благосклонна към този бахур и тези сарми. И още новини от страната…

Така свършиха празниците. В колите обаче, сред бахура и сармите, имаше усмивки, добри впечатления и прекрасни спомени. На кого му пука за вените и артериите на столицата. Работната й ръка се върна след глътка въздух и от утре част от тези, които правят задръствания сега, ще почистят платната от сняг, други ще ви возят в градския рейс, трети ще ви продадат животоспасяващата Софийска баница. Това е друга тема. От къде идват тези коли?

1. От места, където духът на Коледа и Нова година е жив

Там живото коледно дръвче расте в двора до лехата с лук. Да, винаги има риск някое куче да го препикае, но това още не е скапало ничий празник. Пък и догодина елхичката ще е доста по-висока, след подобно наторяване. Лягаш си вечер и през прозореца студеният вятър играе с лъскавите гирлянди.

Печката на дърва пука зад гърба ти. Не пука както трамвай 22 на завой покрай Женския пазар. По-хубаво е, макар да ти се е приисквало да подпалиш въпросния трамвай понякога. Но, няма как да изпитваш агресия при вида на стърчащата Коледа над лехата с лук. От там се връщат някои от колите ужасили репортерите и как да не им завиждаме.

2. От места, където са намерили нови приятели

Ето го виновника за наторяването на елхата. Може да умира от студ, ама като те види започва да подскача весело и да маха с опашка. И той, като стопаните му приема хората с усмивка и с отворено сърце. И веднага се сещаш как си помолил за чаша вода в кафенето на „Витошка“, да си изпиеш хапчето, а момичето ти е пожелало на ум да изпиеш всичките и да си ходиш от този свят по-бързичко. Или вечно усмихнатите младежи със скобите от Центъра за градска мобилност.

Да не забравяме за общината в столичния район, който обитавате в дните, които не са празнични. Можете да се окажете виновни, за това, че те са си преместили офиса в три различни трафопоста и когато най-накрая ги откриете да нямат интернет. После ще сте виновни, че сте им прекъснали кафето и накрая… Елате утре. Не твърдим, че служителките трябва да махат с опашка и да подскачат весело, една усмивка би свършила работа.

3. От чудати места

Места, където една от атракциите е екотоалетната на мегдана. Още никой не я е ползвал, но техническият прогрес трябва да е на показ. Или вендинг машината. Е, толкова е умна, че смята по-бързо от продавачката Милка, като трябва да ти върне ресто. Естествено вендинг машината никога не пуска цялата напитка. Винаги има какво да се добави.

Знаете ли какво е Бачковско кафе например? Натискате „С повече захар“, след това „Дълго кафе“ и когато машината е готова, вземате чашката и добавяте 30 милилитра хубава домашна ракия. После сядате на карти с останалите клиенти на вендинг машината, която никога не пуска цели напитки.

4. От места с правилна комуникация

Да, има крайчета на милата родина, където мобилният интернет е по-бавен от „Български пощи“. Пощальоните впрочем минават всяка сутрин в 11. Е, точно толкова време отнема да качиш на фейса снощното селфи с надеждата някой да го шерне и да събереш много лайкове. И, докато си се борил с телефона или таблета, си пропуснал много весели разговори около масата.

Много розови бузи и зачервени носове. Ама не като тия в трамвай 22. В трамвая собствениците на розовите бузи и зачервените носове искат да си отмъстят на Вселената като цяло. Тук говорим за весели бузи и зачервени носове. Под тях обикновено грее усмивка, далеч преди да са отпили от греяната ракия. Изпускаш и много забавни случки с кучето в двора и с неговите приятели.

5. От места с твърде много приятели

Е, щом са приятели на кучето и се мотаят около коледната леха с лук, значи са и твои приятели. Нахални са понякога в желанието си да ги погалиш или да заспят на главата ти отгоре. Просто никой не ги е ритал по тротоарите. Не ги е гонил от витрината на столичната му кръчма с камъни.

Изобщо новите ти приятели нямат и идея къде е столицата и как се живее там. Те не изпадат в паника, когато някой се опита да им подаде храна. Не им се налага да спят заврени в двигателя на току що паркираната ти кола, за да се топлят. В столицата има хора, които живеят по-зле от новите ти приятели. И празниците са единственото време, когато общините се сещат да ги приберат на топло за малко.

6. От места с твърде малки чашки

Да се върнем на зачервените носове. Тук не пият от мъка. Не пият, за да се наливат. Пият табиетлийската за настроение. И си угаждат много с вкусове и аромати. Кой знае какво са поръсили в греяната ракийка. Приказката тръгва по-бързо отколкото можеш да пишеш във Viber. Само тук можеш да чуеш историята за невзривилата се ракета, която се забила и разцепила на две крушата пред стария чардак.

После домакина весело ще подхвърли, че я държи на тавана на плевнята и още не е гръмнала. И, че когато е паднала през 1943-та свистяла много странно и била лъскава, а сега ръждата почнала да я изяжда. След втората малка чашка махваш с ръка и искаш да я видиш лично, все едно не говорим за невзривен снаряд от Втората световна война. Нещо слагат преди да сгреят ракийката.

7. Места, където кафето се пие в кофи

Очевидно си сред спокойни хора. Толкова спокойни, че в 22 часа могат да изпият канче с половин литър турско кафе и да заспят блажено 22 минути по-късно. Кога за последно сте срещали толкова спокойни хора? При поредния ремонт на булевард или когато решиха да направят и лилава зона за паркиране, след розовата, която е в гористите местности около София.

8. Места без транспортни проблеми

Няма нужда да чакаш трамвай 22. Можеш да стигнеш където си поискаш пеша. За по-официални случай може и с ладичката. Почти всяка къща има по една функционираща. Последното кръгово движение, което са виждали е било в деня, в който Митьо-комбайнера прекалил с греяната ракийка. Ама това е история, която се разказва вечер пак на греяна ракийка.

9. Места, където дори Деси Банова е безсилна

А казваха минус 10 градуса и опасност облаците да замръзнат и да падат на земята в цялост… На такива места грее слънце, не само на небето, а и в сърцето. Нещо, като да се качиш на Витоша над смога и да видиш, че всъщност е прекрасен ден. Само че по тия места, където заминават празнуващите за почивните дни, гледката е такава почти постоянно.

10. Места, където вкусното си е вкусно

Домашни кори, домашно масло, домашни яйца, домашно сирене, домашно кисело мляко. Тавата е на прабаба. Рецептата е лесна. Затваряш очи и детските спомени за истинска храна те връхлитат със страшна сила. Почитания към „Софийска баница“, но… заводска е и изварата и яйцата и млякото и маслото. И в края на празниците тези щастливи хора се връщат към заводския си живот под светлините на телевизионните прожектори.

Добре изпечената баница сигурно е в багажника. Ще имат още малко време насаме със спомените от детството, за да чакат Великден. Това пак ще е едно от най-отразяваните пътувания. Чудна работа, защо пътуват тези хора. Да не би някой облечен във власт в столицата да им е приватизирал предприятията по родните места. Да ме би кметът им да не е от правилната партия и от столицата да са решили, че няма да им оправят улиците.

– Връщаме се към Дамян на финала на емисията. Дамяне, успокои ли се трафика?
– Боги, всичко е наред. Никой не пострада при влизането в столицата. Рядко се виждат толкова усмихнати хора в задръстване.