10-те най-предпочитани дестинации за уикенд пътуване в България

Пролетта наближава и това се усеща все повече по затоплящото се време. За всички, които не са фенове на почивните дни вкъщи и обичат да пътуват, подбрахме 10 страхотни идеи за уикенд пътуване из страната.

Това са нашите най-любими туристически обекти, които, въпреки че вече познаваме, са отново в плановете ни за топлите дни на годината. А за вдъхновението можем да благодарим на официалния туристически портал на България.

1. Седемте рилски езера

Великолепието на Рила планина, чистият въздух, топлината на слънчевите лъчи и красотата на неповторимите Седем рилски езера могат да се оценят най-добре през лятото. Разположени в живописни циркуси под не по-малко красиви била и върхове, езерата Сълзата, Окото, Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното и Долното могат да бъдат видяни в 4-5-часова разходка от хижата.

Най-близките езера отстоят на около 40 минути пеша от хижа Рилски езера – до Бъбрека по пътеката нагоре край трасето на влека по Сухия рид, или до Рибното при старата хижа по пътеката на югоизток. За приятната ви разходка покрай живописните езера можете да тръгнете по едната пътека и да се завърнете по другата.

2. Крушунски водопади

Крушунските водопади са едни от най-атрактивните забележителности в страната. Намират се на 35 км севроизточно от град Ловеч, в местността Маарата. За улеснение на туристите има изградена екопътека, включваща повече от 15 мостчета, разположени из живописната местност. От две страни екопътеката е заобиколена от красива растителност и бигорови скали. Мостчетата се разделят на няколко маршрута, така че да осигурят достъп до цялата местност.

На най-високата точка в края на екопътеката се намира пещерата Водопада, откъдето извира водата, която се спуска от височина над 15 м и образува множество прагове и басейнчета. Пещерата не е благоустроена и влизането в нея без специална екипировка и подготовка е забранено.

3. Царевец

Архитектурно-музейният резерват „Царевец” е един от най-посещаваните туристически обекти България. Разположен е на хълма Царевец, който се намира в старата част на град Велико Търново. Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г. и е завършена през 1981 г. по повод честванията на 1300 години от създаването на българската държава. Днес отлично възстановени са пътят към главния вход с големия портал, внушителните стени и бойни кули, сред които и Балдуиновата.

На самия връх на Царевец се намира Патриаршеската църква, възстановена през 1981 г. Освен с мащаба и архитектурните си качества, тя впечатлява с иконописите, пресъздаващи възхода и залеза на Второто българско царство. Под нея се намира царският дворец. Разкопките показват основите на 470 жилищни постройки, странноприемница, жилища на аристокрацията, 23 храма и 4 градски манастира.

Най-голямата атракция на Царевец е нощният аудиовизуален спектакъл „Звук и светлина“. Обектът е достъпен за туристи целогодишно.

4. Чудните мостове

Чудните мостове са скален феномен, известен също с името Скалните мостове. Разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи, на 1450 м надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк (2091 м). Скалният феномен се намира на 80 км южно от Пловдив, на 35 км северозападно от Чепеларе и само на 5 км северозападно от село Забърдо.

В миналото мостовете са представлявали една пещера, образувала се под рушащото действие на речните води. С течение на времето части от нея се срутили, образувайки величествените мраморни мостове. Големият мост е широк около 15 м в по-широките части и дълъг почти 100 м.

Малкият мост е на 200 м от големия по течението на реката – непроходим, дълъг 60 м, с обща височина 50 м, а височината на арката е 30 м. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на р. Еркюприя изчезват, за да се появят пак на повърхността след 3 км. Двата големи моста са обезопасени и пригодени за туристически цели. Преминаването е позволено и върху, и под тях.

5. Ягодинска пещера/ Панорамна площадка „Орлово око“

Ягодинската пещера се намира в Буйновското ждрело, близо до родопското село Ягодина. Със своите 8501 м дължина на галериите тя се нарежда на четвърто място сред най-дългите пещери у нас и на първо място в Родопите.

Ягодинската пещера представлява сложна система на няколко етажа, образувана в мрамори. Благоустроен е най-долният етаж, но освен него има още два взаимносвързани етажа на пещерата. Туристическият маршрут преминава през два изкуствени отвора – вход и изход. Естественият вход на пещерата се намира на километър надолу по течението на Буйновската река. В него са намерени останки от жилище от епохата на енеолита (каменно-медна) – керамични съдове, оръдия на труда, керамична пещ и др.

Панорамната площадка „Орлово око“ е любима туристическа атракция в регион Западни Родопи. Съоръжението е изградено, за да могат туристите да се насладят на великолепните гледки към Буйновското ждрело, ридовете на Родопите и дори Рила и Пирин. Панорамната площадка „Орлово око“ е изградена на връх Свети Илия, на височина 1563 м. и е единствената по рода си в България. Конструкцията е мощна и здрава, проектирана, да издържа до 3 тона товар. Тя дава възможност да се почувствате като птица – и да погледнете планината от високо.

6. Триградско ждрело/ Пещера дяволското гърло

Триградското ждрело представлява величествен 7-километров пролом, който в течение на милиони години река Триградска е издълбала в мраморните скали северно от родопското село Триград. На места разстоянието между двата склона е 300 м, но в същинската част на ждрелото, която е дълга 2-3 км, те са само на 100 м един от друг. От западната страна височината на отвесните скали е 180 м, а от източната достигат до 300-350 м. Тези огромни размери го поставят на трето място по големина в България.

Дяволското гърло се намира в Западните Родопи, на 1,8 км северно от село Триград и на 17 км южно от град Девин. Това е една от малкото пещери, която не блести с изящни образувания. Входът на пещерата, наподобяващ дяволска глава, в гърлото на която се излива огромен ревящ водопад, от дълбока древност подхранва човешкото въображение и поражда множество легенди. Най-популярното предание е, че именно през Дяволското гърло се спуснал Орфей в подземното царство на Хадес, за да търси любимата си Евридика.

Подходящ период за посещение е късната пролет и лятото, когато входът на пещерата е обгърнат със свежа зеленина, а Родопа планина е най-гостоприемна. Посещението в пещерата става само в присъствието на екскурзовод.

7. Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ – Габрово

Архитектурно-етнографският комплекс „Етър” се намира в покрайнините на град Габрово. За улеснение на посетителите има редовни автобусни линии от града. Представлява музей на открито, чиято цел е да покаже какви са били архитектурата и битът на Габрово и района през втората половина на ХVІІІ в. и началото на ХІХ в.

В музея има общо 50 обекта – къщи със занаятчийски работилници, водни съоръжения и други сгради. Тук се намира и единствената в България колекция от технически съоръжения, задвижвани от вода – валявици, воденици, тепавица, точило и др. Посетителите на Етър могат да станат свидетели и на възстановки на традиционни обичаи по време на празници като Лазаровден (осем дни преди Великден), Гергьовден (6 май), Еньовден (24 юни), Илинден (20 юли) и др.

На територията на архитектурния комплекс има и хотел, в който посетителите могат да отседнат, и ресторант, в който да опитат традиционни ястия, приготвени по стари местни рецепти.

8. Архитектурно-исторически резерват Старинен Пловдив

Архитектурният резерват Старинен Пловдив е отлично запазен комплекс, в който на неголяма площ можем да се разходим из различните епохи, да видим антични сгради, адаптирани към съвременния живот, и да усетим атмосферата на града по времето на Възраждането.

Старият град, както е известен комплексът, е разположен на естествено възвишение – трихълмието (близко разположените хълмове Джамбаз, Небет и Таксим). През вековете тук са живели много народи. Всеки е оставил както останки от своята култура, така и своето име на града. Пловдив е един от най-старите градове в Европа – началото му датира от 4000 години пр.Хр. По време на Римската империя Пловдив (тогава Тримонциум) е бил важен областен център. По-интересни обекти от римско време са Античният театър, Римският стадион, Античният форум и жилищната сграда „Ейрене”.

По време на Възраждането Пловдив е важен икономически център. В града живеят много заможни и образовани хора, които пътуват из цяла Европа. По-интересни обекти от периода на Възраждането са къща Мавриди, къща Недкович, къщата на Степан Хиндлиян, Балабановата къща, Куюмджиевата къща и др.

9. Рилски манастир

Рилският манастир е един от 9-те обекта в България (и вторият манастир след скалната обител при с. Иваново), които са под егидата на ЮНЕСКО. Разположен в западната част на Рила на 1,150 м. н.в., близо до с. Пастра (13 км.). Манастирът отстои на 47 км. от гр. Дупница, на 84 км. от гр. Кюстендил и на 111 км. от София.

Рилският ставропигиален манастир е най-големия манастир в България. Основан е средата на 30-те години на 10 в. от отшелника Иван Рилски и учениците му. Самият Иван Рилски е един от първите известни български монаси-отшелници, провъзгласен за светец от Българската православна църква. Той живее по времето на българските царе – Борис I, Симеон и Петър I, като с последния дори се среща. След смъртта на Иван Рилски мощите му били погребани в манастира, но скоро били преместени в град Средец. Чак през 1469г. от Търново те били върнати на първоначалното им място, където сe намират и до днес в манастирската църква “Рождество Богородично“. Връщането на мощите се празнува всяка година на 1 юли.

В Рилският манастир се намира една от най-богатите колекции на икони от XIV до XIX в. Най-стара е иконата с изображението на Иван Рилски датираща от XIV в.

10. Деветашка пещера

Деветашката пещера се намира на 18 км североизточно от Ловеч и на 2 км от село Деветаки. Деветашката пещера е открита през 1921 г. и е известна още като Маарата или Окната заради седемте различни по големина отвори на тавана, през които прониква светлина и осветява централната зала и част от двата й клона. Деветашката пещера е толкова красива, колкото и трудно проходима заради теченията и реките в нея, които извират от 14 различни места.

Пещерата е едно от трите най-големи местообитания на прилепни колонии в Европа. Заради зимуването и размножителния период на прилепните колонии пещерата е недостъпна за посетители в определени месеци.