Съкровищата – тези уникални ценни и редки предмети, които обикновено са изработени от злато, сребро или скъпоценни камъни, неведнъж са ставали основен сюжет на филми и книги.
Не са малко и хората, посветили целия си живот в търсене на легендарни, несметни богатства, заровени под земята. Обикновено обаче ценните находки се откриват при археологически разкопки, разбира се, историята познава и много случаи, при които богатствата са откривани по чиста случайност.
Стойността на всяко едно съкровище се определя от различни фактори като историческата и културната му оценка, както и материалите, от които е съставено.
Днес ще ви представим най-известни съкровища, откривани в България. Те са изключително популярни не само у нас, но носят славата на страната ни като древно място с богато културно-историческо минало навред по света.
10. Варненско съкровище
През 1972 година при прокопаване на канал в близост до Варненското пристанище на площ от около 7500 кв.м. са разкрити 294 гроба от енеолита, някои от които се оказват от изключително значение за българската археология.
Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети – повече от 3000 накита и украшения от чисто злато с общо тегло над 6,5 кг. Находката се очертава като най-богатият некропол в Европа от този период. Датиран е в края на V – началото на IV в. пр. Хр.
Смята се, че находките от „Варненското злато“ е най-старото технологично обработено злато в Европа и света, причислявано към т. нар. Култура Варна (4400 – 4100 г. пр. Хр.).
Златните предмети от Варненското съкровище са най-старото обработено злато в целия свят. Съкровището е изложено в залите на Археологическия Музей на морската ни столица.
9. Вълчитрънското съкровище
Открито е през 1924 година в лозе край плевенското село Вълчитрън. Най-голямото тракийско златно съкровище, откривано на територията на България.
Състои се от 13 съда, седем от които имат формата на похлупаци с различни диаметри и удължени дръжки в средата, както и няколко дълбоки чаши. Общото му тегло е 12,5 килограма.
Съкровището е датирано към края на бронзовата епоха – XVI-XII в. пр.н.е. Предполага се, че съдовете са били използвали за религиозни ритуали, изпълнявани от тракийските царе-жреци. Съкровището се съхранява в Археологическия музей в София, а негово копие – в Регионалния исторически музей в Плевен.
8. Луковитско съкровище
Съкровището е изровено случайно в района на Луковит от местен орач през 1953 година. Състои се от 15 сребърни съда – шест чаши, пет фиали и четири кани. Включва и три непълни гарнитури от конски амуниции – миниатюрни правоъгълни и триъгълни плочки с изображения на лъвски и човешки глави, както и на сфинксове, три юзди и три железни топки.
Съдовете са украсени с палмови листа, лотосов цвят, бадемови плодове. Луковитското съкровище е датирано от третата четвърт на IV в.пр.н.е. Съхранява се в Регионалния историческия музей в Ловеч.
7. Съкровището от Хотница
Съкровището от Хотница се състои от 44 златни предмета, датирани към каменно-медната епоха, открити при проучването на едноименната селищна могила през 1956 и 1957 година.
По време на разкопките са открити 4 кръгли пластини, предназначени за закачане, както и множество златни халки и една златна спирала. Тя е и най-тежкият от групата – 44 грама.
През 2000 година разкопките на селищната могила са подновени. През следващите няколко сезона са открити още 5 златни предмета: 3 кръгли идола и две спирали. Едната от тях, датирана към началните етапи на късния халколит, може да се смята за един от най-ранните златни предмети в световен мащаб.
6. Дъбенско съкровище
Съкровището е открито сравнително скоро – през лятото на 2004 г. при разкопки в землището на село Дъбене.
До археологическото проучване се стига, след като двама археолози от Националния исторически музей срещат местна жена, носеща изящно изработена златна огърлица, намерена от съпруга ѝ, докато орял нивите си. Съпрузите дори не подозирали за уникалния произход на украшението, все пак те оказали съдействие на археолозите за местоположението на находката.
В последствие са открити 21 000 златни елемента, като най-значим сред тях е златно-платинен кинжал, който завършва не с остър връх, а със заточена равна част.
Съкровището е датирано към 2500-2000 година пр. Хр. Археолозите все още не са единни в мнението си за произхода му – тракийски или прото-тракийски. То е изложено в Националния исторически музей.
5. Съкровището от Над Сент Миклош
Находката от златни предмети е открита през 1799 година край град Над Сен Миклош (Голям Свети Никола) в Банат на територията на днешна Румъния. Намерено е случайно от работник на двамата братя преселници от България Христо и Кирил Накови. По-късно подарено от тях на император Йосиф II, за което получават благородническа титла на името на града.
Точно копие на съкровището има в Националния исторически музей в София. Съкровището е изложено във Виенския музей на историята на изкуството, анотирано като прабългарско и отнесено към IХ век. Състои се от 23 златни съда – кани за вино, ритони, купи, с общо тегло около 10 килограма.
4. Перешчепинското съкровище
Съкровището от Мала Перешчепина е открито през 1912 г. от десетгодишно пастирче близо до река Ворскла край селото, намиращо се до Полтава, в днешна Украйна. Откритото съкровище е датирано към средата на VII век до началото на VIII и е изключително богато – повече от 800 златни (25 кг) и сребърни (50 кг) предмети.
Сред тях са сервиз със златни чаши, златни и сребърни съдове за бита, огърлица, ритон, 230 златни слитъка, 70 византийски монети. Най-голямата загадка се оказват златните пръстени, с монограми на гръцки език.
Чак през 1982 година немският учен Йохан Вернер успява да дешифрира текста върху тях. Така той разбира, че два от тях принадлежат на хан Кубрат. Текстовете върху тях гласят: „на Кубрат” и „ на патриция Кубрат”. Третият пръстен е на вуйчото на Кубрат – Органа.
Така по безспорен начин се доказва, че съкровището е българско и принадлежи на български владетел. През 1990 година българо-съветска научна експедиция излиза със заключението, че находката до Мала Перешчепина е гробът на хан Кубрат, а не на хазарски вожд. Днес съкровището се съхранява в Ермитажа в Санкт Петербург.
3. Преславско съкровище
Открито случайно през 1978 година, при земеделски работи, Преславското съкровище и до днес е една от най-богатите и бляскави находки от българското Средновековие. То включва предимно златни накити с висока художествена стойност, изработени в различни техники. Допълват го златни и позлатени апликации и копчета, сребърни лъжици, обкови от рог и петнадесет византийски сребърни монети.
Наличието на монети от византийските императори Константин VІІ и Роман II (945-959 г.), дават основание съкровището да се отнесе след средата на Х век и да се свърже с опустошаването на Преслав от Киевския княз Светослав през 969 г. и превземането на града от византийския император Йоан Цимисхи през 971 година.
2. Рогозенско съкровище
Тракийското сребърно съкровище е открито в началото на 1986 година във врачанското село Рогозен. Това е най-голямото по своите размери съкровище, откривано на територията на България.
Състои се от 108 фиали, 54 канички и 3 чаши от сребро с висока проба, някои от които позлатени. Поради различията в стила и изработката на съдовете, се счита, че са произведени по различно време и различни места, което прави датировката на съкровището сравнително широка: от края на VI до първата половина на IV век пр.н.е.
Предполага се, че съкровището е било притежание на местен тракийски владетелски род. То е открито на две части. Първата част, която се състои от 65 предмета, е открита случайно през 1985 година от местния жител Иван Димитров, докато прекопавал градината си.
По-късно екип археолози откриват на същото място и останалите 100 предмета. Съкровището тежи повече от 20 кг. Голямата част от Рогозенското съкровище се съхранява в Регионалния исторически музей във Враца, а 15 съда се намират в Националния исторически музей в София. Рогозенското съкровище е обявено за находката на века.
1. Панагюрското съкровище
8 декември 1949 година. В близост до Панагюрище, тримата братя Павел, Петко и Михаил копаят глина за местната керемидена фабрика, където работят. Там те се натъкват на изключително красив златен сервиз с богата украса и орнаментика.
Почистват съкровището и го предават на държавата. Изследванията установяват, че златното съкровище датира от края на IV или началото на III в. пр. Хр. Култовият сервиз с тегло 6 кг и 164 гр се състои от 9 съда: фиала, амфора и ритони. Използвал се е или за пиршества, или за религиозни тайнства и ритуали, свързани с тракийската митология.
Четири от ритоните са оформени като глави или като предната част от телата на животни – овен, козел, елен. Три от съдовете са канички, оформени като глава на Амазонка. И до днес остава отворен въпросът кой е бил собственикът на панагюрското съкровище и дали е възможно това да е бил някой от Одриските царе.
Юлиян Лазаров е журналист с дългогодишен опит в радио и телевизия. В професионалната му биография са БНР, Нова ТВ, Радио Energy, ТВ Европа и др. Обича спорта, музиката и стойностното кино.
Коментари