Според изследователите възможните причини за това хората да се събират заедно на едно място, за да изградят гъсто населени общности, могат да бъдат многобройни. Но твърди доказателства за създаването на градовете няма.
Според най-разпространената версия градовете първо се зараждат след неолитната революция. Ранните градове възникват в редица региони на древния свят. Месопотамия може да претендира за най-ранните градове, по-специално Ериду, Урук и Ур. След Месопотамия тази култура се пренася в Сирия и Мала Азия, както се вижда от град Чаталхьоюк (7500–5700 пр.н.е).
Индската цивилизация в Древна Индия и Древен Китай са две други места с градски традиции. Сред първите населени места в Стария свят, Мохенджо-Даро на индската цивилизация, намиращ се в днешен Пакистан, съществувал от около 2600 пр.н.е. до 1900 пр.н.е., е един от най-големите, с население от около 40 000 или повече жители.
Мохенджо-Даро и Харапа, големите столици, са сред първите градове, които използват мрежов градски план, дренаж, унитаз, както и градски канализационни системи. Малко по-късно, отличителна градска традиция е развита в района на Кхмер, Камбоджа, където Ангкор се превръща в един от най-големите градове (по площ) на света.
Всеки знае, че пътуването из различни дестинации може само да ни образова, но има места, които сякаш ни отнасят назад във времето. Това са градове, в които животът е кипял още преди хиляди години и които могат да бъдат видени и сега. Ето 10 от най-старите градове в света, които могат да бъдат посетени и днес.
10. Лисабон, Португалия
1200 г. пр.н.е.
Лисабон е столицата и най-големият град в Португалия. Основан като финикийска или гръцка колония, след завладяването от римляните градът е включен в провинция Лузитания. Завладян е от маврите около 711 и е превзет отново през 1147 от Афонсу Енрикеш, първият крал на Португалия. Лисабон става столица на страната през 1260, а през 1290 е основан Лисабонският университет.
Лисабон достига своя най-голям разцвет през 16 век, по време на Португалската империя. Той се превръща в европейски център на търговията с Азия, като в същото време в него се излива златото, произвеждано в Бразилия. Този подем не е прекъснат и от тежкото земетресение на 26 януари 1531 г., при което загиват хиляди жители на града.
9. Варанаси, Индия
1700 г. пр.н.е.
Американският писател Марк Твен пише: „Бенарес е по-стар от историята, по-стар от традицията, по-стар дори от легендата и изглежда двойно по-стар от всички тях взети заедно.“
Варанаси, известен също като Бенарес или Банарас, а в Древността Каши, е град разположен на левия бряг на р. Ганг в щата Утар Прадеш, считан за свещен от индуистите, будистите и джайнистите, както и един от най-древните градове, които продължават да са обитавани. Културата на Варанаси е тясно свързана с р. Ганг и нейното религиозно значение.
8. Лоуян, Китай
1900 г. пр.н.е.
Град Лоян се намира в централната част на източен Китай, в провинция Хънан. Населяван е от над 6.5 милиона души, с богата история и култура. Градът е една от Четирите велики древни столици на Китай. В този смисъл, повечето забележителности в града са с историческа и културна насоченост.
Посетителите на града могат да разгледат храма Белият Кон (първият будистки храм в Китай), поредицата от храмове Гуанлин, Лоянски музей за древни гробници и други. Въпреки че се намират извън границите на града (на 12км южно от него), пещерите Лонгмен (Longmen) са сред емблематичните обекти за Лоян. Там се помещават хиляди статуи на Буда и неговите поклонници, които са изсечени в скалите. Обектът е включен в Списъка на световното културно наследство UNESCO.
7. Луксор, Египет
3200 г. пр.н.е.
Луксор е град в Горен Египет, административен център на мухафаза Луксор. Разположен е на източния бряг на река Нил на мястото на Тива, столица на Древен Египет в периода на Средното и Новото царства. Заради многото останки от Древността е наричан „най-големият музей под открито небе“. Близо до града се намират Храмът на Амон-Ра (покровител на Тива) в село Карнак (Луксорски храм), а на другия бряг на Нил – тиванският некропол, включващ Долината на царете и Долината на цариците.
Останките от Тива и некрополът са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на UNESCO. Всички нови находки на археолозите се излагат в Луксорския музей на Древността, открит през 1975 г.
6. Пловдив, България
4000 г. пр.н.е.
Няма окончателен отговор на въпроса за възрастта на града, но със сигурност можем да кажем, че Пловдив е по-стар от Рим и Атина и съвременник на Троя и Микена. Заедно с Фаюм (Египет) и Сидон (Ливан), Пловдив е пети най-стар град с непрекъснатост на заселването в света и първи в Европа. Той е и в десетката на най-атрактивните за туризъм антични градове редом с Атина, Ерусалим, Библос, Бейрут, Алепо, Дамаск, Варанаси и Сидон.
„Вторият по големина град в България първоначално е бил тракийско селище, преди да стане главен римски град. По-късно е във византийско и османско владичество, преди да стане част от България. Градът е голям културен център и разполага с много древни останки, включително римски амфитеатър, акведукт и османските бани“, пише за Пловдив онлайн изданието Telegraph.
5. Суза (Шуш), Иран
4500 г. пр.н.е.
Суза е бил столица на Еламската империя, преди да бъде окупирана от асирийците. Намира се на 250 км източно от река Тигър, в днешен югозападен Иран, равнинен Хузестан. През 5 век пр.н.е. под името Сузиана, градът става резиденция на завладелите Елам Ахемениди, които век по-рано са основали и съградили Персеполис.
Ранната антична история на Суза е свързана и със завоевателния походи на Александър Македонски към Индия. Днес населението на града наброява около 65 000 души.
4. Аргос, Гърция
5000 г. пр.н.е.
Намира се на полуостров Пелопонес. Носи името на сина на Зевс от гръцката митология. Популярен и като родното място на войните сражавали се в Троянската война.
Аргос е превземан от кръстоносците, след това от венецианците и накрая от османците през 1463. Франческо Моросини го връща на Венеция през 1686, но турците отново го завладяват през 1715. Сред забележителностите са античният театър с 20 000 места, гробниците, храмът на Афродита.
3. Библос, Ливан
5000 г. пр.н.е.
Библос, наричан също Джубейл, се намира в Ливан. Населението му е около 40 000 души. Разположен е на брега на Средиземно море, на 20 km северно от центъра на столицата Бейрут. Селището съществува от VIII хилядолетие пр.н.е. и е един от главните градове на древна Финикия. Библос доставя египетски папирус в Древна Гърция, откъдето идва и името му на койне – библос (на гръцки: βύβλος).
По време на владичеството на египетските фараони, през III и II хилядолетие пр.н.е., Библос е бил търговска и религиозна столица на финикийското крайбрежие. Тук е била създадена първата линейна азбука, предшественик на всички съвременни азбуки (включително гръцката и латинската). Най-стария известен финикийски надпис е открит върху саркофага на библоския владетел Ахирам.
2. Чаталхююк, Турция
7500 г. пр.н.е.
Чатал Хююк е голям древен град от Новокаменната и Каменно-медната епоха, намиращ се в южната част на Анадола, на територията на днешна Турция. Съществуването му е датирано в периода 7500-5700 г. пр.н.е. Той е най-големият и най-добре запазен досега открит неолитен град. През различните периоди градът имал от 5000 до 8000 жители.
Археолозите не откриват следи от големи различия в общественото положение и имуществото им. Жените и мъжете били равнопоставени. Помещенията със стенописи служели за религиозни обреди или за съвещания на родовите първенци. Най-почитана била Богинята Майка – покровителка на растителния, животинския и човешкия свят. Мъжкото божество било почитано в образа на бик.
1. Йерихон, Палестина
8000 г. пр.н.е.
Първите заселници там датират от 10000-9000 г. пр.н.е., което прави Йерихон най-древното непрекъснато населявано място в света. Йерихон е и най-ниско разположеният под морското равнище град в света.
Археолозите са намерили 20 археологически пласта, които показват, че мястото е било дом на най-различни цивилизации. Градът е основан на Западния бряг на река Йордан и в момента е населението му е малко над 20 000 души.
Историк по образование, Иван няма нищо против да излиза от миналото и да хвърля по един поглед към бъдещето. Музика, кино, история, екзотични места за почивка… това са темите, за които той обича да разказва.
