Кажем ли „планински преход“ и не запален планинар би се сетил за Ком-Емине. Да, той обаче, освен най-дългият планински маршрут в България, е и доста сложен – не за всеки, особено за човек без опит.
Ако си сред тези начинаещи любители на планината, предлагаме някои от най-популярните планински преходи в България, които попадат в графата „еднодневни“ и са с различна натовареност.
1. Вихрен – Кончето
5 часа и 30 минути
Началото слагаме с може би един от 3-те най-често избирани маршрути – от хижа Вихрен до Кончето. Определено е доста екстремен преход и не е подходящ за хора със слаба психика, ниско ниво на издръжливост и недобра физическа подготовка. Да, до самата хижа Вихрен се стига с кола, но преходът от нея, през пиринския първенец до Кончето е доста изтощително преживяване.
От хижата маршрутът се движи изцяло по червената маркировка. Подгответе се със солидно количество вода, тъй като да си налеете има къде, само в началото – до самата хижа. Също препоръчително е да предприемете своята атака към върха възможно най-рано сутрин – преходът отнема по около 5 часа в посока все пак (от хижата до самия Вихрен – около 3 ч и оттам до Кончето – още 2 ч).
Почти през цялото време теренът, по който се движи маршрутът, е изцяло каменист. Планинските обувки за повече от задължителни. На слизане от върха има опънато помощно метално въже за придържане, но най-опасен е участъкът между изкачването към връх Кутело и отклоняването към Кончето – пътят е тесен, каменист, хлъзгав и към момента липсва подсигуряващо въже. Но не се плаши, просто бъди внимателен!
Гледката отгоре си заслужава всяка крачка и всяко усилие – зашеметяваща е! В края на Кончето излизаме на третия най-висок връх на Пирин – Бански суходол. Алтернативите за слизане са няколко. Ако ще нощуваме на хижа Яворов – от Бански суходол (по червената маркировка), от циркуса Баюва дупка (синята маркировка и по-ненатоварващ краката). Ако пък ще се връщаме обратно до хижа Вихрен – през Казаните (без да качваме отново връх Вихрен). Ако ще отиваме към хижа Бъндерица – пак през Казаните, но по друга маркировка.
2. Местност Беклемето – хижа Коза стена
2 часа и 30 минути
Доста приятен, сравнително не сложен маршрут, просто е малко по-продължителен. Има част от него, който е за търсачите на силни усещания, а именно преходът през каменистите скали, наречени „Коза стена“. Не случайно туристи го наричат „Старопланинското Конче“. Да, има опънато метално въже по тях за по-безопасно преминаване, но все пак участъкът изисква повишено внимание.
Намира се точно по самото било на Стара планина и вероятността да духа силен вятър е огромна. А той разклаща солидно, дори и добре подготвените планинари. За не толкова екстремно настроените има пътека, минаваща в подножието на скалите. Приятното е, че се редуват изкачвания с прекрасни обширни гледки и постепенни слизания под билото на планината – шанс за малко завет и лек отдих.
През целия преход се следва червената маркировка и отново трябва да си запасен с достатъчно вода – шанс да си налееш имаш чааак, когато стигнеш хижата. През цялото време има указателни табели за зимен и летен преход – по кой ще минеш, изборът е изцяло твой. Едно обаче е сигурно – окото ти ще се напълни с красиви панорамни гледки почти на 360 градуса!
3. Гр. Калофер – водопад Райско пръскало
5 часа
Стартовата точка на този преход е местността Паниците, близо до град Калофер. Паркирате автомобила там и поемате към едно от най-атрактивните преживявания в планината изобщо. Не случайно името на хижата е Рай! За туриста-планинар това е наистина така – на една територия му се предлага достъп както до най-високия водопад на Балканите – Райското пръскало, така и до първенеца на Стара планина – връх Ботев. А между тях може да намерим подслон в уютната и приветлива хижа, която е като излязла от приказките.
Преживяване, което не може да бъде разказано, а задължително трябва да бъде изпитано. Но не се подвеждай! За да стигнеш до Рая, трябва да си го заслужиш – преходът е тежък, дълъг, разнообразен, но е възможно да се направи за ден качване и слизане, стига да си изчислил правилно целия преход (около 4 ч и половина в посока). Маркировката по целия маршрут е поддържана, а на две места има и изградени чешми за питейна вода.
На всички панорамни гледки има изградени пейки за отдих и да отделиш време за любуване на чудната дива природа. Планинските обувки не са абсолютно задължителни, но са силно препоръчителни. Особено ако си решил да продължиш прехода оттук и към връх Ботев (определено трябва да се направи нощувка на хижата при този вариант – имай го предвид).
4. Хижа Вихрен – хижа Синаница
4 часа
Сочен за един от най-красивите в цялата Пирин планина, Синанишкият циркус определено привлича планинарския интерес. Един от най-предпочитаните маршрути до него е този от хижа Вихрен. Това е типичен „пирински преход“ – по характерния скалисто-каменист терен, не много сложен, само с две по-сериозни изкачвания преди Бъндеришка и преди Синанишка порта.
Маршрутът следва синята маркировка, която е ясно обособена през целия път. Питейна вода има както на самите хижи, така и в близост до Муратово езеро. Единственият участък, изискващ малко повече внимание, но не е опасен за преминаване, е отсечката между Муратов връх и Дончови караули. След него обаче идва един дълъг преход през равното плато, предразполагащ към нетипичния за Пирин монотонен ход.
Преходът е около 4 часа в посока. Може да се направи и за ден, стига да си пресметнал правилно часа на тръгване. Вариант е нощувка на хижа Синаница или да продължиш прехода си към някоя от хижите Загаза или Лагера.
5. Кръстова гора – Караджов камък – Белинташ
„Свещеният родопски триъгълник“ – така наричат този преход местните хора. Три места с особен заряд и мистика според древните траки, като всяко едно от тях е било считано за земен символ – Кръстова гора – на Божетвеното, Караджов камък – на света на мъртвите, а Белинташ – на света на живите.
Възможно ли е да се посеят за ден? Отговорът е „да“, при добра организация на времето. Откъде да започнеш? Предлагаме ти кръговия маршрут Кръстова гора – Караджов камък – Белинташ. До Кръстова гора се стига по тесен многозавоен път, но пък особено живописен. Колата може да се остави на паркинг пред самия храм. Оттук до Караджов камък има черен път, по който пеша се върви около 15-тина минути (червено-бяла маркировка).
Изкачването върху самия камък е доста екстремно – по неособено застопорени метални стълби, но пък гледката, която се разкрива след това изкачване, е впечатляваща. Оттук до Белинташ също има маркирана пътека. За не чак толкова големите планинари, може да се върнете до колите, с тях да потеглите през с. Червен и така да спрете на паркинг, разположен на 40 минути пешеходно разстояние от Белинташ.
Но за този вариант трябва да си отделите 2 часа път с колата. Покориш ли и този скален феномен, половин Родопа планина се разкрива пред очите ти. Величествена гледка! С невъоръжено око успяваш да различиш къде са и Кръстова гора, и Караджов камък.
6. Хижа Алеко – връх Черни връх
1 час и 30 минути
Вероятно това е най-популярният маршрут във Витоша. Изходна точка за покоряване на нейния най-висок връх се явява хижа Алеко. Това е малко по-краткият, но и по-силов подход към Черни връх (следва се червената маркировка). Преходът е сравнително кратък, подходящ за начинаещи планинари – да успеят да изпитат удоволствието от престой в планината, но ако не им допадне, да имат бърза възможност за обратно връщане.
Примамлива идея за почивка горе на върха е приятната чайна, готова да приюти всеки планинар. Почти през цялото време маршрутът се движи по равен широк път. Денивелацията е едва 500 метра. За един уикенд сред природата, особено ако си в Софийска област, е едно чудесно предложение.
7. Хижа Ястребец (с лифта) – връх Мусала
4 часа
Класическият преход за покоряване на абсолютния първенец на балканите е именно този. За по-голяма атракция, а и да се спести част от времето, ти предлагаме да ползваш кабинковия лифт (за 30-тина минути с него спестяваш около 3 часа вървене до хижа Мусала). А да си признаем – тук ще ти трябват сили, няма нужда да се изморяваш от самото начало. От хижа Мусала до връх Мусала се следва само червената маркировка, която е ясно различима през целия маршрут.
В района на Мусаленските езера теренът преминава от почвен към скалист и осезаемо започва да се усеща началото на изкачването. Достигне ли се Леденото езеро има два варианта за изкачване на Мусала – летен (за по-неопитните) и зимен (по-стръмен, но добре обезопасен с въжета).
Когато се застане в близост до Метеорологичната станция със заслона, пред очите ти се разкрива божествена гледка – на юг виждаш Пирин планина, на югоизток – Родопи, на север – Стара планина, а на северозапад – Витоша. Всички високи планини на родината ни в един обсег на полезрението. Определено си заслужава усилията.
8. Хижа Безбог – Тевно езеро
4 часа
За любителите на малко по-тежките, но за сметка на това изключително живописни маршрути, предлагаме този от хижа Безбог до заслон Тевно езеро. Най-бърз достъп до хижата осигурява лифтът от хижа Гоце Делчев, Добринище. Трудността в този преход се дължи основно на преминаването на Кралевдворската порта – изкачването е дълго и под постоянен наклон.
Лошото е, че на слизане не е по-лесно. Трябват си здрави и стабилни крака! Помисли си дали разполагаш с такива, преди да поемеш по този преход. Теренът е типичният за Пирин планина – каменист.
Маркировката, която очертава маршрута, е зелена до Попово езеро, а оттам – синя до заслон Тевно езеро. Запаси се с вода, ако не искаш да рискуваш и пиеш директно от реката, малко след Самодивските езера (падат се почти по средата на прехода).
Стигнеш ли Тевно езеро имаш право на избор дали да отпочинеш за секунди и да се ориентираш към връщане или (ако ще нощуваш в района) да покориш някой от близките върхове – Кралев двор (2684 м.), Джангал (2729 м.), Момини двори (2722 м.), Каменица (2822 м.). Това обаче оставяме на твоята преценка.
9. Хижа Mальовица – връх Мальовица
2 часа и 45 минути
Един от най-разнообразните на рилски гледки преходи е този от хижа Мальовица до връх Мальовица. Да, това не е най-лесно достъпният с автомобил преход, но все пак си в планината – дошъл си да се раздвижиш.
Поради голямата надморска височина, тук теренът е предимно каменист. Маршрутът е идеално маркиран – в червено, почти до самия връх. А после няма как да се объркаш накъде си. Последната спирка, с възможност за набавяне на питейна вода, е хижа Мальовица. Ще ти обърнем внимание, че в края на пролетта и началото на лятото, в периода на снеготопенето, реката става пълноводна и на места може да се наложи сериозно газене в нея – предвиди си подходящи обувки.
От началото на прехода до Втора тераса може да се каже, че се наслаждаваш на приятна разходка в планината. След тази тераса вече започва изкачване по лек наклон, който с всяка следваща крачка се увеличава, неусетно стигайки Еленино езеро. Подходящ момент да спреш за почивка преди същинското изкачване на втория по големина връх в Рила. А и да се насладиш на красивата гледка.
Спокойно! Мъките по катеренето към върха са за около 30-тина минути – преодолява се. От най-високата точка се разкрива чудна гледка към Рилския манастир, а и към цялата планина. Впечатляващо е! Заслужава си всяко усилие! Ако нямаш намерение да се връщаш обратно след покоряването на Мальовица, имаш няколко алтернативи – към хижа Иван Вазов ( 3 часа и 30 минути), към Рилските езера (6 часа до лифта), Слизане до Рилския манастир по синята маркировка (3 часа и 30 минути).
10. Хижа Амбарица – връх Купена
3 часа
Връх Купена не е най-високият от старопланинските върхове, но е определян за един от най-красивите. За да провериш дали това е така, един от начините е да тръгнеш от хижа Амбарица. Върхът е през цялото време пред очите ти и определено ще успееш да го различиш сред останалите – единственият с пирамидална форма и алпийски релеф. Не е сложен за изкачване, тъй като има метално обезопасително въже, а и липсват сериозни опасни участъци.
Пътят е маркиран в зелено. Важно е да знаеш, че по време на целия проход няма възможност да пийнеш студена вода, освен ако не си носиш. Също почти през цялото време се движиш под открито небе – не е препоръчителен преход в дни с жарко слънце. Леката разходка в маршрута приключва до разклона към хижа Добрила.
Напред към върха започва леко изкачваме, преминаващо плавно към по-стръмно. За около час и половина се стига до подбилната пътека. След този разклон започваш да следиш червената маркировка. Малко преди същинската атака на Голям Купен, започва изкачване по ронлива, тясна, но обезопасена с метални въжета, пътека.
Само звучи страшно, в действителност не е така. Важното е да внимаваш и да не подценяваш всяка ситуация. Застанеш ли на самия връх, пред теб се открива 360-градусова омайна гледка – на изток – връх Ботев, на запад – връх Вежен, на север – Дунавската равнина, а на юг – Горнотракийската низина. Гледаш и започваш да чуваш как отеква в съзнанието ти Вазовият стих „Отечество любезно, как хубаво си ти…“
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
