Историята помни много примери, когато важни и полезни за човечеството изобретения, създадени с най-добри намерения, не успяват да изпълнят предназначението си. За сметка на това те намират приложение в съвсем различни области.
Днес ви представяме 10 такива изобретения и открития – вместо да помогнат за добруването на човечеството, по стечение на обстоятелствата, те са се превърнали в причина за екологични катастрофи, човешка смърт и разрушение.
10. Циклон Б
Немският евреин Фриц Хабер е един от най-ярките примери за доброто и злото, които научният прогрес носи за човечеството. Той измисля евтиния азотен пестицид Циклон Б. Той трябвало да се използва за борба с полските вредители. По време на Холокоста обаче, химикалът е използван в газовите камери. Циклон Б е причината за смъртта на над 1 милион души, включително близките на самия Хабер.
9. „Агент Ориндж“
Хербицид, ускоряващ растежа на различни видове соеви растения. При високи дози обаче, химикалът се оказва смъртоносен не само за растителните култури, но и за хората. По време на Виетнамската война, в продължение на няколко години, над територията на Южен Виетнам са разпръснати над 77 милиона литра от химикала.
В резултат са засегнати повече от 2 милиона души, половин милион цивилни виетнамци умират, половин милион виетнамски бебета се раждат с ужасяващи вродени малформации, хиляди американски ветерани също са засегнати от вредното действие на хербицида.
8. Картечница „Гатлинг“
През 1862 г. американският изобретател Ричард Джордан Гатлинг патентова първата успешна картечница в света, носеща неговото име. Той създава оръжието, след като разбира, че огромната част от участниците в гражданската война в Америка умират вследствие на болестите, върлуващи на около фронта, а не от вражеско нападение.
През 1877 г. Гатлинг пише: „Струваше ми се, че ако създам машина, която да може да стреля бързо, тя ще намали нуждата от събиране на огромни армии и съответно загубите на човешки живот на бойното поле“. Той патентова изобретението си, което впоследствие придобива голяма популярност. Но вместо да се намалят загубите на човешки животи, изобретението му е било използвано за безмилостното покосяване на врага.
7. Тротил (TНТ)
През 1863 година германският учен Юлиус Вилбранд изобретява химично вещество с формула C6H2 (NO2) 3CH3, което по-късно всички ще познаваме като тротил. Първоначално целта на продукта била да се използва като жълт оцветител. Цели 20 години никой не открива разрушителната сила на тротила.
В наши дни той е най-разпространеното взривно вещество. Употребява се в зарядите на снаряди, ракети, бомби, мини и др. Също така се използва като основно взривно вещество при провеждане на подривни работи в земята, разрушаване на метални, бетонни и други конструкции.ю
6. Оловен бензин
Томас Мидгли – младши е химик, който изобретява фреона и оловния бензин. Ученият искал чрез добавянето на на тетраетилолово към обикновения бензин да намали неговата експлозивност и да намали шума на двигателя. Оказало се, че бензинът е силно токсичен, а използването му предизвикало смъртта на десетки хора по целия свят. Много други заболели тежко.
Въпреки това производството му продължило до 1973 година, когато е забранен. По-късно Томас изобретил и фреона, който започнали да използват в хладилната индустрия. Това му изобретение пък образува огромна дупка в озоновия слой. Заради своите изобретения химикът получава незавидното прозвище на „Човекът, нанесъл най-голяма вреда на околната среда, отколкото всеки друг в човешката история“.
5. Зарин
В периода между двете Световни войни германският учен Герхард Шрадер прави опити за създаване на високоефективен инсектицид, с който да сложи край на световния глад. Благородна мисия, която обаче завършва със създаването на чудовищно токсичните за хората и всички бозайници химикали – нервно-паралитичните табун, зоман и най-страшният от тях – зарин.
През 1991 година ООН определя с Резолюция зарина като оръжие за масово унищожение, а производството и складирането му са забранени. Въпреки това все още има държави по света, които използват отровното вещество като химическо оръжие.
4. Водородна бомба
В началото на 30-те години на миналия век научното любопитство на група учени води до откриването на деутерият – изотоп на водорода, познат като тежък водород. По-късно откритието става основа за изобретяването на водородната бомба или позната още като термоядрена бомба.
Това експлозивно устройство използва принципа на термоядрения синтез (сливане на атомните ядра), при който се отделя огромно количество енергия. Името на бомбата се дължи на това, че веществото, което се използва за синтез, е някой от двата тежки изотопа на водорода – деутерий или тритий. За изобретатели на най-страшното и разрушително оръжие в света се посочват Едуард Телър и Станислав Улам, а във вече бившия СССР – Андрей Сахаров.
3. Балистични ракети
Немският учен Вернер фон Браун още от дете мечтае да създаде ракета, с която да бъде покорен Космоса. Плановете му обаче се объркват и по стечение на обстоятелствата той ще бъде запомнен като изобретателя на първата в света балистична ракета, използваща течно гориво – V2. Ракета, отнела живота на хиляди.
След края на Втората световна война Вернер работи в САЩ като технически съветник към ракетната програма на САЩ. Той отговаря за разработката на Сатурн V — ракетата, използвана в програмата Аполо за пилотиран полет до Луната. Мнозина смятат Вернер фон Браун за истинския създател на Американската космическа програма.
2. Концентрационните лагери
По време на Втората англо-бурска война, фелдмаршал Фредерик Робъртс бил първият човек, който построил „бежански лагери“ за предоставяне на подслон на цивилните семейства, принудени да напуснат домовете си заради войната. Нещата се променят през 1900 година, когато поста главнокомандващ на действията в Южна Африка поема лорд Хорейшо Кичънър.
В опит да потуши бунтовниците, Кичънър предприема серия от ужасяващи убийства, а цивилните граждани, за които имало подозрения, че съдействали на бунтовниците, били заключвани и измъчвани във вече бившите „бежански лагери“.
1. Екстази
Немският химик Антон Кьолиш синтезира 3,4-метилен-диокси-мета-амфетамин (MDMA), като страничен продукт в резултат от изследвания на медикамент за борба със силно кървене. Ученият умира през 1916 година, без да има и най-малка представа за последиците от своето откритие.
Близо 70-години по-късно веществото започва да се използва като помощно средство от психотерапевти и психоаналитици. Бързо се стига и до нелегалното му разпространение по барове и дискотеки. Вече познат като „танцовият наркотик ”, екстази се превърна в символ на цялата рейв култура през 90-те години на миналия век. Наркотикът бързо се нареди сред най-опасните в света, които ежегодно отнемат хиляди човешки животи.
Юлиян Лазаров е журналист с дългогодишен опит в радио и телевизия. В професионалната му биография са БНР, Нова ТВ, Радио Energy, ТВ Европа и др. Обича спорта, музиката и стойностното кино.
