В непосредствена близост до столицата ни се намира един много интересен и значим архитектурен шедьовър, който пази богата история и е бил поле за изява на редица видни личности от своето време. Кое е това място? Разбира се, става дума за двореца „Врана“. Дълго време той не беше достъпен за обикновените граждани, но след 2001 г. прилежащото към двореца парково пространство се превърна в място, което може спокойно да бъде посетено от всеки, желаещ да се докосне до неговата природа и да научи повече за неговото минало.
Ако на теб ти се струва малко далеч или просто сме събудили интереса ти, прочети следващите редове и се потопи в онова не толкова далечно време, изпълнено с вълнуващи и завладяващи истории – ту истини, ту легенди… А сега – нека разберем повече.
1. Името
Не е тайна, че княз Фердинанд бил страстен любител на животните, като особен интерес проявявал към орнитологията. Затова не е изненадващо и решението му как да избере името на бъдещата царска резиденция. Той се зарекъл да я нарече на първата птица, която кацне в новопридобития имот. Е, досещаш се коя била тя – врана.
2. Мястото
Земите, върху които е разположен дворецът, обхващат площ от близо 2000 декара. От тях около 1000 са предназначени за стопанството, а 950 – за парка. Някога тук се е намирало имението „Чардаклия“. Поради задлъжнялост БНБ го пуска на търг, а дворцовият аптекар д-р Никола Странски го купува. Само седмица по-късно цар Фердинанд I става негов собственик, като постепенно започва да изкупува и околните частни имоти.
3. Проект и строеж
Първите копки по изграждането на царската резиденция започват през 1900 г., а строителството приключва 12 години по-късно – през 1912 г. Проектът е поверен на един от водещите български архитекти за онова време – Никола Лазаров. В прилежащото към парка пространство са разположени две основни сгради – ловна хижа и дворец, между които е изградена топла връзка. Стилово архитектите се придържат към модерния за епохата европейски стил, характерен за XVIII век.
4. Ландшафт
Парковото пространство на двореца е първото по рода си в България за онова време. По неговото оформяне работят утвърдени архитекти в продължение на 43 години. Най-голямата му забележителност е богатството на растителни видове: флората наброява 821 вида дървета и 435 вида храсти и треви, донесени от всички континенти.
5. Собственост
Построяването на двореца е извършено изцяло от името на цар Фердинанд – част от средствата са лични, а останалите представляват личен заем, взет от руския император. Това прави целия дворцов парцел изцяло частна собственост на царското семейство.
През 1944 г. семейството е принудително задържано в двореца, а през 1946 г. насила изведено извън страната. През 1947 г. дворецът е конфискуван, като е върнат години по-късно (с решение на Конституционния съд от юни 1998 г.) на царските наследници Симеон II и Мария Луиза.
През 2001 г. Симеон Сакскобургготски дарява парковото пространство на Столична община при условие, че то ще бъде добре стопанисвано и поддържано, както и достъпно безплатно за всички желаещи да го посетят. Общината обаче оспорва собствеността, но през 2022 г. Върховният касационен съд окончателно потвърждава правата на наследниците на цар Борис III.
6. Помещения
В основната жилищна сграда – дворецът, има няколко просторни помещения и стаи. Сред тях се открояват обособен кабинет, специално предназначен за царя, прилежащ Министерски салон за важни срещи на високо ниво, Чаено помещение, Старобългарска стая, Голям салон, Овална трапезария и забележителният акцент – Карелската столова.
Специфичното за последната е, че представлява специален подарък от кръстника на цар Борис III – руския император Николай II. Оборудването и обзавеждането за тази зала са донесени от Русия с отделна влакова композиция, а монтажът на мебелировката е извършен от специално изпратени за целта руски майстори.
7. Интересни находки
Освен красивите стаи, обзаведени с много вкус и изящество, в двореца се намират и две особено любопитни находки: изящни керамични изделия „Делфтваре“, оригинална позлатена дъбова ламперия и най-интересната от всички – асансьор „Шиндлер“, който работи и до днес.
8. Период на Цар Борис III
След княз Фердинанд другата височайша особа, която прекарва основната част от живота си тук, е цар Борис III, заедно със съпругата си царица Йоанна и двете им деца – Симеон и Мария Луиза. За нещастие, по време на Втората световна война дворецът е бомбардиран и почти разрушен. Царицата и наследниците ѝ успяват да се спасят благодарение на бомбоубежище, изградено в близост до дворцовата сграда.
9. Последно сбогом
Въпреки всичко, дворецът е възстановен, но за кратко остава дом на царското семейство. С идването на комунистическата партия на власт царската управа е свалена, а цар Борис III, заедно с царица Йоанна и двете им деца, са държани като пленници в рамките на двореца. Това продължава и след смъртта на царя на 28 август 1943 г. Семейството остава „заточено“ до 16 септември 1946 г., когато е принудено насила да напусне България, а на тяхното място незабавно се настаняват Георги Димитров и Васил Коларов.
10. Дворецът по времето на комунизма
По време на управлението на комунистическата партия в страната дворецът „Врана“ е използван от тогавашните държавници Тодор Живков, Георги Димитров, Васил Коларов и Вълко Червенков като място за провеждане на важни срещи с други видни личности, както и за заседания на Политбюро на ЦК на БКП. След падането на този режим дворецът е върнат на истинските си собственици – царските наследници Симеон II и сестра му Мария Луиза Българска.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
Забавно е как тази красава, наречена Врана, преминава от шикантен царски дом до комунистически щаб и после пак! Чудесно е, че парковете се стопанисват, макар и да е малко късно за мен да ги посетя безплатно. А за асансьора Шиндлер – пазете го на всяка цена, изглежда, е по-надежден от някои политици! Интересно е и как търсят първата врана, за да дадат име на нещо – пък не е лоши, нали? Съвсем български начин да започнете нещо величествено!
А сега дворецът е оставен да се руши,както и парка,а Столична община и държавата спорят кой да го поддържа вече толкова години.Държавата в момента е най-лошият собственик и старите неща -антики,ужасно стари и адски скъпи се губят,а покрай тях и историята ни.Няма държавници и само политици,Бог да прости България!