10-те последни реплики в живота на 10 велики хора на изкуството

Има хора, които през целия си живот просто съществуват – раждат се, живеят, умират… без да оставят следа след себе си. Има и такива обаче, чиито будни умове не им позволяват за прекарат земния си път в чакане и са оставили дълбока диря в историята на човечеството. За съжаление и за едните, и за другите животът е кръговрат, който започва и приключва по един и същ начин.

И както вече сме писали, великите постижения на световните знаменитости не винаги са гарант за дълбочината на техните последни думи. Много силни личности например, умирайки, в последната си минута, са прошепнали просто „Мамо“. Крале, кралици, творци, завоеватели… велики, мъдри, успели… Един ден за всеки идва последният час.

Казват, че хората предусещат смъртта си. И когато се изправят лице в лице с нея, животът им минава пред очите като на филмова лента. Дали е така, никой не може да потвърди на 100%, но като че ли има доза истина в твърдението, че последните думи на всеки са най-истински. И са просто олицетворение на целия му живот и на най-дълбоката му същност.

Днес ще се разровим в дебелите книги и ще погледнем в историята. Ще потърсим свидетелски разкази от последните минути на някои от най-големите творци на всички време. Ето 10-те последни реплики в живота на 10 велики хора на изкуството.

1. Пабло Пикасо: „Пийте за мен! Пийте за мое здраве… аз няма да мога вече.“
2. Александър Дюма: „Така и няма да разбера как свършва всичко.“
3. Виктор Юго: „Това е битка на деня и на нощта. Виждам черна светлина.“
4. Моцарт: „Вкусът на смъртта е на устните ми… Усещам нещо, което не е от този свят.“
5. Леонардо да Винчи: „Аз оскърбих Бога и хората! Моите произведения не достигнаха висотата, към която стремих!“
6. О’Хенри: „Включете осветлението! Не искам да се прибирам у дома по тъмно.“
7. Марк Твен: „Довиждане. Ако се срещнем отново…“
8. Бетховен: „Аплодисменти, приятели! Комедията свърши!“
9. Ханс Кристиян Андерсен: „Не ми задавайте въпроси. Аз вече нищо не разбирам.“
10. Когато на смъртния си одър Гьоте попитал лекаря колко му остава да живее и чул отговора: „Един час“, поетът облекчено въздъхнал и прошепнал: „Слава Богу, само един час…“