През по-голямата част на XX век на Робърт Луис Стивънсън се гледа като на второкласен писател и дори е изключен от литературата, преподавана в училищата. Краят на века обаче носи преоценка на творчеството му. Става седмият най-адаптиран автор в света и 26-ият най-превеждан. Половината от оригиналните му ръкописи са разпродадени от потомците му около Първата световна война и в момента не се знае каква е съдбата им.
Обича да пътува по всякакви начини и дори обикаля Франция с муле. Заради това се смята, че е откривателят на спалния чувал, направен от водоустойчив плат и с овча козина отвътре. Създава специален юридически документ, чрез който прехвърля рождения си ден на момиче, което страда от факта, че е родено на 25 декември. Подобни и още по-любопитни факти за писателя ще разберете в тази статия.
1. Корените
Предците по бащина линия били дребни фермери и мелничари. Дядото по бащина линия – Робърт Стивънсън, бил виден инженер, строител на фарове, мостове и вълноломи и сред прославените шотландци на мозаечния фриз в Националната галерия в Единбург.
Предците по майчина линия произхождат от старинния род Балфур, принадлежащ към знатните хора от видните кланове на равнинна и гранична Шотландия. Дядото по майчина линия – Луис Балфур, бил свещеник на Шотландската църква в предградието на Единбург, Колинтън.
2. Родителите
Бащата – Томас Стивънсън, е строителен инженер, дизайнер на фарове и метеоролог, който проектира над тридесет фара в и около Шотландия, както и екрана на Стивънсън, използван в метеорологията. Президент е на Кралското шотландско общество на изкуствата и е съосновател на Шотландското метеорологично дружество. Майката – Маргарет Изабел Балфур, е домакиня.
3. Раждането
Робърт Луис Балфур Стивънсън е роден на 13 ноември 1850 г. в град Единбург. Той е единствено дете. Семейството и близките му го наричат “Луис” или “Лу”. “Робърт” му казват рядко. На 18-годишна възраст той променя изписването на презимето си от “Lewis” на “Louis” и премахва “Балфур” от цялото си име.
4. Болестта
Наследява склонност към кашлица и треска от майка си, които го съпътстват почти през целия му живот. На третата си година прекарва болестта круп, чиито последствия още повече влошават положението. Често се задъхва и получава дълги пристъпи на кашлица, заради което приема лекарствен кокаин.
5. Детегледачката
Болнавото момче попива страст към словото от детегледачката си – Алисън Кънингам “Къми”, която се грижи за него, чете му романи, библейски истории и му разказва приказки. Когато на 35 години писателят издава една от знаменитите си книги – “Детска градина на стиховете”, той я посвещава на Алисън. И макар да започва да чете и пише сравнително късно – на 8, той не спира да съчинява истории, които диктува на майка си или Къми.
6. Образованието
Сменя много училища, но се обучава предимно вкъщи с частни учители, поради здравословните си проблеми. През 1867 г. започва да учи инженерство в Единбургския университет, но не изпитва ентусиазъм към материята и е твърдо решен да стане писател. Съобщава това на родителите си, които не са очаровани, но заедно се съгласяват да се върне в университета, за да учи право, ако не може да се издържа финансово с писане. Завършва образованието си през 1875 г., но никога не практикува.
7. Жените
Жените го вълнуват особено. На 14 години се влюбва в братовчедка си Катерина, която е на 13. След това в 16-годишната Джени – фермерска племенница, на която посвещава стихотворение. По него пък хлътва Мери Ейч – една от проститутките, които често посещава. Той разбира за това твърде късно, точно преди тя да емигрира и чувствта им остават неизживяни.
На “Лейт стрийт” среща проститутката Кейт Дръмънд, в която се влюбва толкова, че иска да се оженят и уведомява родителите си. Баща му предотвратява събитията. За да се отърве от депресията, се заиграва с 16-годишна прислужница на име Евфемия Спенс, която пресъздава в своя торба като Евгения. Следват Шарлоте, Ева, Лейла, Фани Ситуел, която нарича “моята Мадона” и Флора, на която предлага брак чрез писмо.
Флиртовете му продължават, докато не среща във френското селце Гриз, Франсес Матилда Осбърн, с която прекарва живота си. Тя е американка и с десет години по-възрастна. Напуснала е за пореден път мъжа си, заедно с трите си деца. Двамата се влюбват и живеят известно време заедно, докато мъжът ѝ не я притиска чрез закона и тя е принудена да се върне в Щатите.
Робърт иска да я последва, но не разполага с пари за такова пътуване. Събира ги две години поред, а когато успява да отиде в Америка, Фани още не се е развела. Прави го на другата година. Робърт и любимата му се женят през май 1880 г. и прекарват медения си месец в изоставена сребърна мина в долината Напа, Калифорния.
8. Музиката
Въпреки успеха си като писател, започва да учи пиано и композиция на 36-годишна възраст. Две години по-късно започва да свири и на флейта. Автор е на 123 музикални творби за соло, дуетни, три и квартетни изпълнения на флейта, кларинет, мандолина, китара, цигулка и пиано. Десет песни са адаптирани към негови стихове със собствени мелодии.
9. Самоа
През декември 1889 г. Стивънсън и семейството му пристигат в пристанището Апия на Самоанските острови. Там решават да се установят. Закупуват земя във Вайлима, върху която построяват първата двуетажна къща на островите. Съпругата му се заема с управлението и работата с имението, а той се запознава с местното население и език и пише, пише, пише.
Приема името “Туситала”, което на самоански значи “разказвач на приказки“. Местните го обожават, а той приема присърце, че Германия, Великобритания и САЩ се възползват от наивния народ. Пише множесто публичистични писма, както и книга, в които разказва за безчинствата на колонизаторите, за терора и за изпитанията на самоанци.
10. Смъртта
Само няколко години след като се установява в Самоа, умира. На 3 декември 1894 г. помага на Фани да направи майонеза за вечеря. Докато жена му разбива сместа, той добавя олио. Оставя бутилката, кляка до масата и опира главата си на нея. Получава мозъчен кръвоизлив и умира няколко часа по-късно.
Самоанците настояват през нощта тялото му да бъде пазено от охрана, докато не бъде пренесено до гроба му. Погребан е на връх Вайлима, на място, гледащо към океана. Епитафията на гроба му е едно от собствените му стихотворения, което е преведено на самоански и трансформирано в тъжна песен.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
