Наричат я “родоночалничката на шоубизнеса” и “скулпторката на Френската революция”. Някои заобикаляли дома ѝ и избягвали да общуват с нея, защото я смятали за вещица. Други ѝ се възхищавали и били запленени от творбите ѝ.

Истината е, че тя била амбициозна, изключително талантлива и приспособима дама, без страх от рисковете и неизвестното. Отличавала се с невероятна памет за детайлите и можела с едно виждане да възпроизведе глава и фигура с най-малките подробности.

Мадам Тюсо, както е известна, създава огромна и печеливша империя, а в следващите редове разкриваме най-любопитните факти от живота ѝ.


1. Родителите

Бащата – Йохан-Джоузеф Гросхолц произожда от швейцарски род на палачи. Той обаче пренебрегва семейната професия и става войник. Лицето му било ужасно осакатено по време на битките, в които участва, а долната му челюст е заменена от сребърна протеза. Тази протеза става постоянен спътник на дъщеря му. Майката – Анна-Мария Уолдър е 27 години по-малка от Йохан и работи като домашна помощница.

2. Раждането

Анна-Мария Гросхолц се ражда на 1 декември 1761 година в град Страсбург – разположен между Германия и Франция. Баща ѝ умира по време на битка, два месеца преди да се роди третото му дете. След като изчакала да мине традиционния траур, Анна се омъжва за втори път и сменя името си на Саверни. Скоро обаче и вторият ѝ съпруг умира.

3. Учителят

Анна започва работа като помощница в дома на д-р Филип Курциус в Берн. Скоро дъщеря ѝ също заживява в дома на швейцарския лекар. Поради многото несъответствия в биографията на Мари, доста изследователи считат, че не съпругът на Анна, а Курциус е нейният биологичен баща.

Д-р Курциус запалва любопитството на малкото момиче по скулптурирането. Той изработва малки восъчни фигурки, за да илюстрира човешката анатомия. Решава да се отдаде на изкуството и заминава за Париж, а Мари и майка ѝ отиват с него. Девойката се превръща в негов умел асистент, прави първите си стъпки в занаята и добива огромна популярност.


4. Талантът

Самият Луи XVI е възхитен от първия восъчен портрет на Мари, изобразяващ философа Волтер. Той я кани да заживее в двореца Версай и да преподава изкуство на сестра му – Елизабет. Тя толкова се сближава с кралското семейство, че остава 9 години в двореца. По-късно близките ѝ отношения с кралския двор се оказват неблагоприятни.

По време на Френската революция е хвърлена в затвора Ла Форс, главата ѝ е обръсната и е осъдена на смърт. Лежи в една килия с Жозефин – любимата на Наполеон Бонапарт. Минути преди екзекуцията, високопоставени французи се застъпват за живота ѝ и тя е пощадена. Наета е да изработва отливки на главите, отрязани на гилотината, наричани “маски на смъртта”.

Търси сред труповете главите на най-изтъкнатите представители на френската аристокрация, които доскоро са ѝ били приятели. После изработва маските, които се разнасят по улиците на Париж като символ на революцията и нейния успех.

5. Бракът

През 1794 година Филип Курциус умира и Мари става единственият собственик на неговата работилница и наследник на уменията му. На следващата година тя се омъжва за инженера Франсоа Тюсо. Преди сватбата, сключва предбрачен договор – един от първите в историята, осигуряващ ѝ нейното имущество.

Договорът я спасява от домогванията на мъжа ѝ, който се оказва заклет алкохолик и комарджия. Двамата имат три деца – момиче, което умира 9 месеца след раждането, и две момчета – Джоузеф и Франсоа. Бракът между скулпторката и инженера не трае дълго, но тя запазва фамилията на мъжа си, с която става известна по целия свят.

6. Изложбите

През 1802 година немският илюзионист Пол Филидор ѝ предлага да заминат за Лондон и да направят общо шоу. Тя се съгласява и напуска дома с по-големия си син, но съвместната работа с Филидор не я удовлетворява. Така, в Лондон Мари Тюсо, решава да започне собствен бизнес.

Организира гастролираща изложба на своите восъчни изделия из Британските острови. Във всеки град творбите ѝ привличат много любопитни посетители и ѝ носят слава и печалба. През 1822 година вторият син на Мари също се присъединява към майка си и брат си и става част от семейния бизнес.

7. Музеят

През 1835 година удивителната ѝ колекция намира свое постоянно място на “Baker Street”. Особено популярна в Музея на мадам Тюсо става “Стаята на ужасите”, която съдържа средновековни сцени на изтезания, екзекуции и портрети на прочути убийци. Американският бизнесмен Тейлър Барнъм предлага солидна сума, за да изкупи творбите на Тюсо, но тя категорично отказва. След 19 години музеят се мести на “Marylebone Road”. Там се намира и до днес, превръща се в рая на восъчните фигури, а името на основателката му се запечатва завинаги във времето.


8. Последната фигура

Последната си восъчна фигура Мари Тюсо прави, когато е на 81 години. Творбата е неин собствен автопортрет, изобразяващ не много приветлива старица с дълъг нос, черна пелерина и черно боне. Тази фигура все още посреща посетителите на входа на музея.

9. Смъртта

Световноизвестната скулпторка умира на 16 април 1850 година в съня си. Некрологът ѝ се появява в почти всички ежедневници и хиляди се стичат в музея, за да ѝ отдадат почит.

10. Наследството

Няколко години след смъртта на мадам Тюсо, синовете ѝ откриват начин да укрепват восъка, което удължава живота на фигурите. Преди това майка им била принудена да ги създава отново на всеки две години.

Пожар и бомбардировки съсипват част от моделите през годините, но благодарение на това, че Мари никога не унищожавала шаблоните си, почти всичко е възстановено.

Днес “Музеят на Мадам Тюсо” има над 20 клона, разположени в различни точки на света. В Америка и Европа се намират по 7 музея. В Азия те са цели 9. Един се намира и в Сидни, Австралия.




Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.