Франц Кафка е родоначалник на екзистенциализма в литературата. Името му се е превърнало в нарицателно в английския език. “Kafkaesque” е дума, която символизира сюрреалистични, дезориенитрани и измамни хора и ситуации.
Въпреки че произведенията му са неизменна част от литературното наследство, приживе писателят не е получил признание и слава и не е познал вкуса на триумфа. Самият Кафка бил странна и мистериозна фигура и много от тайните му вълнуват умовете на читателите и до днес.
Той не се харесва, смята, че всички се ужасяват от грозотата му, мрази да се показва гол, дори и пред жените, с които прави любов. Сам се описва като “най-мършавия човек, когото е виждал” и “негоден за човешко общуване”. С най-любопитните факти за живота му, а и след него ви запознаваме в следващите редове.
1. Родителите
Бащата – Херман Кафка, е роден в село край град Писек. Работи известно време като търговски пътник, след което се установява в Прага, където отваря магазин за луксозни стоки и аксесоари, който се развива успешно и персоналът му достига до 15 души. Майката – Юлия Кафка, произхожда от благородно семейство на проспериращия пивовар Джейкъб Леви и е високообразована дама. Тя помага на съпруга си в магазина.
2. Раждането
Франц Кафка се ражда на 3 юли 1883 г. в Прага. Той е най-голямото от четири деца. Преди това в семейството се раждат Георг и Хайнрих, които умират като малки. След Франц се раждат трите му сестри – Габриеле, наричана Ели, Валери, наричана Вали и Отили, наричана Отла. Те са депортирани, вероятно в концентрационни лагери или гета, където следите им се губят.
3. Възпитанието
Тъй като Херман и Юлия работят по 12 часа на ден, децата са отгледани от бавачки. Освен това Херман е доста груб и деспотичен, а методите му на възпитание повлияват по такъв начин на момчето, че то се затваря в себе си. Появяват се несигурност и постоянни страхове от провал. От малък Франц изпитва нуждата да пише в дневник. Херман не разбира това. Той иска синът му да застане начело на семейния бизнес, а не да се занимава с изкуство.
4. Жените
Сложните отношения с бащата повлияват и на любовния живот на Франц. Първата му любов е Хедуиг Терез Вайлер, която е родена във Виена и е пет години по-млада от него. Кафка я среща през лятото на 1907 г., докато двамата прекарват ваканциите си при роднини. Запознанството им води до размяна на писма, но нищо повече. Следва Фелисия Бауер, която е от еврейски произход. Двамата се срещат за първи път през 1912 г. в апартамента на неговия приятел Макс Брод. Младият мъж е твърде несигурен в себе си и романсът им се развива главно в писма. След общо около 300 писма и шест кратки срещи, решават да се сгодят. Годежът се състои в Берлин през юни 1914 г., но е развален само шест седмици по-късно. Въпреки това следва второ брачно предложение през юли 1916 г. Но и този годеж е развален. Поради това връзката им приключва.
Кафка се сгодява отново през 1919 г. за Юлия Вохрицек – дъщеря на пражки обущар. Срещат се в къща за гости. Но и този годеж е развален, поради трудности при намирането на семеен дом в Прага. Следващата година двамата се разделят. Причина се оказва и Милена Йесенска – първата преводачка на неговите текстове на чешки. Журналистката от Прага е самоуверена, модерна, еманципирана жена на 24 години. Кафка е впечатлен от нея. Срещата им прераства във връзка с няколко срещи и дълга размяна на писма. Но първоначалното сближаване е заменено от съмнения и отдръпване. Кафка окончателно прекратява връзката през ноември 1920 г. Приятелският контакт между двамата обаче не прекъсва до смъртта на Кафка.
През 1923 г. Франц се среща с Дора Диамант. Същата година двамата се местят в Берлин и започват да правят планове за брак, които се провалят заради бащата на Диамант и заради здравето на Кафка.
5. Куклата
Веднъж, докато се разхожда в парка, Кафка среща малко плачещо момиче. Писателят се поинтересувал какво се е случило. Момичето било изгубило куклата си. Кафка предлага да я потърсят заедно. Разбират се да се срещнат на следващия ден на същото място. Междувременно той продължил да я търси, но не успял да я открие. Затова пише писмо от куклата и го прочита на момичето на следващия ден: “Моля те, не тъжи за мен. Тръгнах на пътешествие, за да видя света. Ще ти пиша за моите приключения.” Това е само началото на първото от много подобни писма. Когато Кафка и момичето се срещали, той ѝ четял писмата, посветени на въображаемите приключения на любимата кукла. След време Кафка подарява на момичето друга кукла. Много години по-късно порасналото момиче открива писмо, скрито в куклата. В него пишело: “Всичко, което обичаш, рано или късно ще бъде изгубено. Но накрая любовта ще се завърне под различна форма”.
6. Болестите
През 1917 г. Франц получава кръвоизлив. Диагностицирана е белодробна туберкулоза – болест, която тогава не е била лечима. Първоначално симптомите отшумяват, но през 1918 г. той се заразява с испански грип, който прераства в пневмония, продължаваща няколко седмици. След това здравето му се влошава. Започва да страда от чревна непроходимост, чести главоболия и липса на сън. Писателят не се отказва и се опитва да се справи с болестите с помощта на здравословен начин на живот. Не яде месо, пие много прясно мляко и спортува усилено. Всичките му опити обаче се оказват напразни.
7. Завещанието
Усещайки наближаващия край, Франц завещава на приятеля си Макс Брод да изгори всички негови неиздадени творби. Самият Кафка унищожава част от текстовете си. Но въпреки волята на най-добрия си приятел, Макс решава да не унищожава нищо. Така гениалното му творчество става известно за света.
8. Смъртта
Франц Кафка умира на 3 юни 1924 г. в санаториума Хофман, в Кирлинг, на 40-годишна възраст. Официалната причина за смъртта е сърдечна недостатъчност. Погребан е в Новото еврейско гробище в Прага – Жижков. Надгробната му плоча е с надписи на иврит.
9. Забраните
В периода от 1933 до 1945 г. Кафка е включен в списъка на авторите, забранени по време на националсоциалистическия период като автор на “вредни и нежелани писания”. Неговите творби стават жертва на изгарянето на книги. Комунистическата партия на Чехословакия не реабилитира Кафка след Втората световна война, а го квалифицира като “декадент”. През 1983 г., на рождения ден на автора, Асоциацията на чехословашките писатели организира международна конференция в негова памет в замъка Либлице близо до Прага. Тази конференция се счита за отправна точка на Пражката пролет. След потушаването ѝ обаче произведенията му отново са забранени.
10. Споровете
През 1939 г. Макс Брод емигрира в Палестина. Той упълномощава секретарката си Естер Хофе след смъртта му да предостави ръкописите на Еврейския университет в Йерусалим, на общинската библиотека в Тел Авив или на друга организация в Израел. Брод умира през 1968 г., а Естер Хофе задържа ръкописите и ги разделя между двете си дъщери. Това става повод за дълги съдебни битки. Естер умира през 2007 г. Тя вече е успяла да продаде ръкописа на “Процесът” за 2 милиона долара. В процеса срещу наследничките на Хофе, започнал през 2009 година, държавата Израел изисква те да предадат всички документи, които включват и непубликувани творби. Дъщерите на Хофе отказват, изтъквайки, че те са предадени на майка им от Брод. Затова тя може да се разпорежда с тях както намери за добре.
В решението си Върховният съд посочва, че Макс Брод не е искал собствеността му да бъде продадена на най-висока цена, а тя да намери подходящото си място в литературната среда. Преди окончателното решение на съда семейство Хофе държи ръкописите в банкови сейфове в Израел и Швейцария и продава някои текстове на колекционери. След 12 години на съдебни процеси, шестдесет папки, съдържащи документи и бележници на Кафка и неговия близък приятел Макс Брод, са предадени на Израелската национална библиотека.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
