Джоузеф Пулицър е един от най-влиятелните и противоречиви журналисти в Съединените щати. Той е олицетворение на американската мечта – от беден емигрант става баща на модерното вестникарство. Пионер е в сферата на разследващата журналистика и води множество кампании за разобличаване на корупционни схеми в едрия бизнес.
Създава специална книга с около 20 000 кодови имена за хора и термини, които подсказват в какво са замесени и никой, освен работещите във вестниците му не успява да я разгадае. Отказва депутатски пост, защото иска да си върши работата. В последните си години е напълно сляп, страда от тежка депресия и е изключително чувствителен към шум, затова е принуден да живее в шумоизолирани помещения, които кръщава “Кули на тишината”.
През 1989 г. е въведен в “Алеята на славата” в Сейнт Луис. Връх Пулицър в щата Вашингтон е кръстен на него. Постарахме се да съберем завладяващия житейски път на сензационния журналист в десет любопитни факта.
1. Родителите
Бащата – Филип Пулицър, е успешен търговец на зърно и грозде, от маджаро-еврейски произход и един от стълбовете на местната еврейска общност. Филип е уважаван бизнесмен, считан за втория от най-големите търговци на Мако. Майката – Луиз Бергер, е католичка от австро-германски произход.
2. Раждането
Пулицър Йожеф (така се изписват имената по унгарски обичай), е роден на 10 април 1847 г. в Мако, Унгария – на самата граница с Трансилвания. Има много сестри и братя, но само той и брат му Алберт, оцеляват до зряла възраст.
3. Обратът
До 1853 г. Филип вече има достатъчно пари, за да спре да работи и да се премести с цялото си семейство в Будапеща. Йожеф е на пет години и в лошо здраве, затова получава най-доброто възможно образование вкъщи. До десетгодишна възраст свободно владее унгарски, немски и френски. Но през 1858 г. Филип умира от сърдечно заболяване.
Една година по-късно неговата компания фалира. След няколко години Луиз се омъжва повторно за бизнесмена Макс Блау, който не се разбира със синовете ѝ. Йожеф решава да емигрира в Америка, където променя името си на Джоузеф.
4. Армията
Записва се в Австрийската армия, след това подава молба за чуждестранния легион на Наполеон в Мексико, после решава да опита и във Великобритания и изпратените части в Индия. Но на всяка повиквателна, лекарите казват едно и също – слабо зрение и влошени бели дробове. Насочва се към Хамбург, където подбиращ за Американската съюзническа армия му предлага да стане доброволец.
Всеки записан войник в Европа носи награда за подбиращите и затова, когато корабът му наближава Бостън, Джоузеф скача през борда и сам се записва, взимайки процента от сделката за себе си. След това отива за една година в кавалерията на Линкълн. Става част от войниците на Шеридан, в 1-ви Нюйоркски кавалерийски полк, рота “L”, като се бие в кампанията “Appomattox”. Там има достатъчно германци, с които да практикува свободно немския си. Той говори перфектно немски и френски, но английският тепърва трябвало да усвои.
5. Началото
След войната се мести в Ню Бедфорд, Масачузетс и започва да работи в китоловната индустрия, но установява, че това е твърде скучно за него. Отива в Ню Йорк без никакви пари, спи по улиците, работи като кастратор на добитък, сервитьор, носи багаж на гарата. Решава да се премести в Сейнт Луис, Мисури и за да има някакви пари, продава единствената си вещ – бяла носна кърпа, за 75 цента.
В Сейнт Луис става редовен посетител на градската библиотека, където се самообучава в английски и право. Именно в библиотеката, в стаята за шах съдбата му се усмихва. Често гледа играчите и критикува техните ходове на немски, защото мисли, че не го разбират. Но попада на двама немски играчи – редактори на немското издание “Westcliche Post”.
След кратък разговор Джоузеф получава работа в редакцията. Работи по 16 часа на ден. Наричат го “Джоуи Германеца” или “Джоуи Евреина”. Около 4 години по-късно става водеща фигура във вестника и дори закупува част от акциите.
6. Вестниците
На 9 декември 1878 г. купува умиращия “St. Louis Dispatch” и го слива с “St. Louis Post”, образувайки “Post-Dispatch”. Вестникът става лидер в областта на сензационната журналистика, а тиражът му непрекъснато се покачва. Започвайки с тираж от 4000, четири години по-късно той вече е 22 300. Пулицър купува две нови печатни машини и повишава заплатите на служителите до най-високите в града.
Заради все по-отслабващото му зрение, лекарите го съветват да замине за Европа на лечение. Вместо това, той се сдобива с нов вестник – “The New York World”. Изданието е във финансова криза и за спасяването му са нужни решителни действия. Пулицър набляга на сензационни истории, престъпления, бедствия и скандали. Под ръководството му тиражът нараства от 15 000 на 600 000, което го прави най-големия вестник в страната.
7. Семейството
През 1878 г. на 31 години, Джоузеф се жени за Катрин Дейвис. Кейт е жена с високо социално положение от Джорджтаун, окръг Колумбия. Тя е пет години по-млада от него, от епископско семейство и според слуховете е далечна роднина на Джеферсън Дейвис. Джоузеф разкрива еврейските си корени на Катрин и семейството ѝ чак след сватбата им.
Двамата имат седем деца, от които пет достигат зряла възраст: Ралф, Джоузеф младши, Констанс Хелън, Едит и Хърбърт. Дъщеря им, Катрин Етел Пулицър, умира от пневмония на 2-годишна възраст. Губят още една дъщеря – Лусил Ирма Пулицър, която умира на 17-годишна възраст от коремен тиф.
8. Статуята
През 1885 г. Статуята на свободата е изпратена в Америка като подарък от Франция – символ на американската свобода и демокрация и знак за връзката, създадена между двете страни по време на Американската революция. Нужно е само Америка да поеме проектирането и изграждането на пиедестал за Статуята, на стойност около 6.5 милиона щатски долара.
Натоварен е комитет, който да събере средства за изграждането на монумента. Събрани са малко повече от половината, но щатът Ню Йорк и Конгресът отказват да покрият останалата част от сумата. Комитетът трябва да получи средства от обикновените граждани. Отправят се публични призиви в цялата страна за дарения на всякаква сума.
Тогава се намесва Пулицър. Той спонсорира акции за набиране на средства, сред които боксови мачове, театрални постановки, художествени изложби и продажба на миниатюрни статуи на свободата. Публикува и множество редакционни статии във вестника си “The New York World”. Получава малки дарения от 125 000 души, които възлизат на сумата от 2.7 милиона долара.
Парите са изпратени на Комитета и бъдещето на Статуята на свободата в Ню Йорк е осигурено. В знак на благодарност, Пулицър отпечатва имената на дарителите във вестника си, независимо от сумата, която са дарили.
9. Смъртта
Докато пътува към зимния си дом на остров Джекил, Джорджия, Пулицър спира яхтата си в пристанище Чарлстън, Южна Каролина. На 29 октомври 1911 г. той слуша своя немски секретар да чете на глас за френския крал Луи XI. Когато секретарят започва да чете за смъртта на монарха, Джоузеф изрича на немски: “Leise, ganz leise” (“Тихо съвсем тихо”) и умира от сърдечна недостатъчност. Тялото му е върнато в Ню Йорк за служби и погребано в гробището “Woodlawn” в Бронкс.
10. Наследството
Завещава 2 милиона долара на Колумбийския университет с условие след смъртта му да се открие училище по журналистика и да се учреди вестникарска награда, която всяка година да поощрява писания в служба на обществото, обществения морал, американската литература и успехите в образованието.
През 1912 г. е основано висшето училище по журналистика на Колумбийския университет, последвано от училището по журналистика университета в Мисури. И двете училища стават сред най-престижните в света. На 4 юни 1917 г. се връчват първите награди “Пулицър”.
Номинирането и оценката на кандидатите се извършва от Колумбийския университет в Ню Йорк. Наградите се присъждат годишно в над двадесет категории. През 2017 г. паричният облик на наградите е увеличен на 15 хиляди долара за приз. Единствено категорията “Служба на обществото” не носи пари, но е придружена от златен медал. Тя обикновено се присъжда на издание, а не на личност.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
