Дан Браун е най-четеният автор на конспирации. Книгата му “Шифърът на Леонардо” се превръща в бестселър, достигайки върха на списъка на най-продаваните книги на New York Times през първата седмица от излизането си. Тя става и една от най-популярните книги на всички времена.
Въпреки успеха Дан спазва железен режим. Става всеки ден в четири часа сутринта и няма почивен ден. Държи античен пясъчен часовник на бюрото си, за да може да си взима кратка почивка на всеки час, правейки лицеви опори, коремни преси и упражнения за разтягане.
Героите в книгите му често са кръстени на реални хора от живота му. Къщата му е пълна с тайни врати и проходи. И това съвсем не е най-любопитното за него.
1. Родителите
Бащата – Ричард Г. Браун, е учител по математика и автор на учебници. Майката – Констанс “Кони” Герхард, е църковен органист и професор по музика.
2. Раждането
Даниел Герхард Браун е роден на 22 юни 1964 г. в Ексетър, Ню Хемпшир. Има по-малка сестра – Валери и по-малък брат – Грегъри.
3. Загадките
Интересът му към тайните и пъзелите датира от ранна детска възраст. Кодовете и шифрите били основата, свързваща професиите на родителите му. Малкият Даниел прекарва часове в решаване на анаграми и кръстословици. Трите деца постоянно участват в разгадаването на сложни загадки, в търсене на съкровища на рождени дни и всякакви празници.
4. Музиката
Първоначално Браун започва да изгражда музикална кариера. Свири на синтезатор и продуцира детска касета, озаглавена “SynthAnimals”, от която са продадени няколкостотин копия. След това създава своя собствена звукозаписна компания, наречена Dalliance и през 1990 г. издава компактдиск, със заглавието “Perspective”, от който също продава няколкостотин копия. През 1991 г. се мести в Холивуд, за да преследва кариера като певец-композитор и пианист. Отказва се, защото не обича концертите на живо, а без тях успехът е невъзможен.
5. Вдъхновението
Заминава за Севиля, за да завърши образованието си в тамошния университет, където се записва на лекции по история на изкуството. На една от лекциите преподавателят показва слайдове с репродукции на Леонардо да Винчи и обръща особено внимание върху детайлите, кодираните послания и тълкуванията им. До този момент Дан не се е замислял, че може да има подобни “кодове” в произведенията на изкуството. Оттогава не спира да изучава и търси тайни знаци, шифри и послания в старите шедьоври. Решава да започне да пише, след като прочита “Операция „Страшният съд” от Сидни Шелдън. Намира съвсем случайно книгата на плажа, докато е на почивка в Таити.
6. Съпругата
Браун се запознава със съпругата си Блайт Нюлон в Националната академия за развитие на артисти. Тя е с 12 години по-възрастна, но е впечатлена от интелекта му. В началото крият връзката от колегите си, но осъзнават, че няма какво да губят. Женят се през 1997 г., близо до Конуей, Ню Хемпшир. Блайт забелязва таланта на съпруга си в събирането на информация и разказването на увлекателни истории и го насърчава да започне да пише. Тя започва да помага за популяризирането на проектите му, пише прессъобщения, организира промоционални събития и го свързва с хора, които могат да бъдат полезни за кариерата му.
7. Началото
Първата му книга е “The Giraffe, the Pig and the Pants on Fire”, посветена на майка му и отпечатана в един екземпляр. Следва изданието “187 Men to Avoid: A Survival Guide for the Romantically Frustrated Woman”, което пише заедно със съпругата си под псевдонима Даниел Браун. През 1998 г. Браун и съпругата му издават “The Bald Book” – забавна колекция от рисунки и надписи, прославящи плешивостта. Блайт прави и илюстрациите на книгата.
8. Терапията
Най-често Дан Браун пише в таванското си помещение. Както вече споменахме, на всеки час той си взема кратка почивка, включваща физически упражнения. Освен това, когато блокира, използва инверсионна терапия, за да излезе от това състояние. Чрез гравитационни ботуши виси с главата надолу. Така разрешава сложните сюжетни предизвикателства, изместавайки цялата си перспектива
9. Двойственият живот
След 21-годишен брак Блайт неочаквано съобщава, че се развежда с Дан Браун. Всички са шокирани от новината, но и от нейните твърдения. Според нея в продължение на шест години Браун е водил двойствен живот, редовно ѝ изневерявал, а след това, разбирайки за намерението ѝ да се разведат, я е лъгал за имуществото си. Той се е представял като любящ съпруг, докато е въртял множество афери с поредица от най-близките ѝ жени, включително фризьорката ѝ и треньорката ѝ по езда и е източвал пари от общата им банкова сметка, за да купува екстравагантни подаръци за тях.
Любовницата, която се е облагодетелствала най-много от неговата щедрост, е треньорката по езда, на която Дан тайно купил кон за 345 000 долара, нова кола, камион за транспортиране на коне и платил за ремонта на апартамента ѝ в Нидерландия. В крайна сметка през 2021 г. двамата постигат доброволно споразумение и молят да бъде зачетено правото им на лично пространство.
10. Плагиатството
Дан Браун е сред авторите с най-много обвинения в литературна кражба. Но в съда нито една от претенциите на жалбоподателите не е била удовлетворена. Първото дело срещу него е по иск на писателя Луис Пардю, който видял в “Шифърът на Леонардо” голямо сходство с неговия роман от 2000 г. “Дъщерята на Господ”. Претенциите на Пардю са за спиране на разпространението на романа и за спиране на снимането на филма по него. Ищецът също настоява за 150 милиона долара обезщетение за нанесени вреди. През 2005 г. Окръжният съд на Ню Йорк излиза с решение в полза на Браун с основанието, че исковете са на основата на идеи, които не могат да бъдат защитени, освен това средният читател не би сметнал, че двата романа се припокриват.
Следва втори иск от историците Майкъл Бейджънт и Ричард Ли, обвиняващи Браун в кражба на концепциите от тяхната книга “Светата кръв и свещения Граал”. Книгата на двамата автори не е художествена, а в нея са представени теориите, според които Исус Христос и Мария Магдалена са се оженили и техните кръвни наследници живеят и днес. След задълбочено проучване на двата романа съдът се произнася в полза на Браун, аргументирайки се, че американецът се е позовал на части от предишната книга, но това не е в основата на сюжета му и не може да бъде определено като плагиатство. След решението на съда ищците поемат 85% от разходите по делото, които възлизат на около 6 милиона долара.
Но атаките не спират. Руският учен Михаил Аникин предявява претенции, че словосъчетанието, използвано като заглавие на романа “Шифърът на Леонардо”/ “The Da Vinci Code”, е измислено от него. Според трудовете на Аникин портретът на Мона Лиза е картина алегория, състояща се от два различни образа – на Христос и на Богородица. Аникин разрешил откритието му да бъде включено в книга, но с изричното условие да бъде упоменато името му, което не е направено. Руският специалист иска извинение от Браун и половината от парите, които му е донесла книгата. Изходът от делото не е известен.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
