На 8 август 2016 г. почина големият български актьор Никола Анастасов. Любимият на поколения българи актьор ни напусна на 84-годишна възраст след продължително и тежко боледуване.
През 2015 г. той отбеляза 60 години на сцената, 58 от които в Сатиричния театър. Точно там по-рано през годината, актьорът посрещна 84-тия си рожден ден, въпреки здравословните проблеми.
Отново през 2015 г. Никола Анастасов бе удостоен с „Икар“ за изключителен принос към българската сцена. Усмивката на Сатирата, нарича изкуството, на което се е посветил, творческо състезание заради конкуренцията и хъса, които вижда сред колегите си, включително от новото поколение актьори.
Той е роден на 22 април 1932 г. в София. Произхожда от бедно семейство. Като дете чувството си за хумор и импровизация показва единствено пред леля Пенка – семейна приятелка шивачка, която се превивала от смях от историите му.
Преди да постъпи да учи актьорско майсторство, Никола Анастасов мечтае да стане инженер. Приет е във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ и учи в един клас заедно с Татяна Лолова, Григор Вачков, Досьо Досев, Цветана Гълъбова, Гинка Станчева, Ицко Финци. Завършва през 1955 г.
„…Кандидатствах от немай къде в театралната академия, защото другаде не ме приемаха и не бях и гледал театър при това, а само опера. Имах нахалството да се явя и изпълня, и то научих стихотворението „Юноша“ на Христо Смирненски за два дни, и на третия се явих. Сега, аз просто съм имал късмет, харесали са ме.”
Анастасов играе и в театрите във Враца (1955 – 1956) и Варна (1956 – 1957), в театър Трудов фронт и в Малък градски театър зад канала – в София.
Първата си значителна роля в Сатиричния театър играе през 1961 г. в комедията „Когато розите танцуват“ на Валери Петров. Запомнящи са участията му „Римска баня“, „Сако от велур“, „Суматоха“. През 1971 г. получава званието Заслужил артист, а през 1980 г. и званието Народен артист. Озвучава главния герой в култовата аудиодраматизация на „Мечо Пух“ от 80-те години на миналия век.
Играл е в над 25 филма: „Последният рунд“ (1961), „Неспокоен дом“ (1965), „Горещо пладне“ (1966), „Рицар без броня“ (1966), „Семейство Калинкови“ (1966), „С пагоните на дявола“ (1967), „Бялата стая“ (1968), „Последният войвода“ (1968), „Господин Никой“ (1969), „Осмият“ (1969), „Признание“ (1969), „Герловска история“ (1971), „Тримата от запаса“ (1971), „Нако, Дако и Цако – моряци“ (1974), „Нако, Дако и Цако – коминочистачи (1976), „Нако, Дако и Цако – шофьори“ (1976), „Неочаквана ваканция“ (1981) и др.
В телевизионния театър запомнящо е участието му в постановката на БНТ „Криворазбраната цивилизация“ по класическата пиеса на Добри Войников, в която играе ролята на Димитраки. Хобито на актьора е шопският хумор, с който разсмива до сълзи зрителите.
Подбрахме 10 откровения на актьора, споделени в интервюта през последните години.
Поклон пред паметта му!
1. „Аз съм човек, който не знае как се живее без сцена, защото цял живот съм живял на нея… Не мога без моя си любим театър. Всеки актьор си обича театъра и това е хубавото, защото това не е натрапена професия, а нашата е любов, себераздаване, необходимост и вечна любов”, за Нова ТВ.
2. „Човек трябва да го помнят с усмивка, с весело настроение, никому не е нужно да знае скърбите му и драмите му. Всички живеем, за да се радваме един на друг, а смехът, както казвам аз, е превъзходство на духа и по-хубаво нещо няма”, казва в последното си интервю пред bTV.
3. „Тежко е на този, който не умее и не намира начин да се смее. Аз намирам и във всяко критично положение“, пред Дарик Радио, 22.05.2015 г.
4. „Хуморът е поука, не е просто забавление! Да се посмееш, означава, че си видял нечия грешка или пък си разбрал, че тя може да стане и твоя… Смехът е превъзходство, дава ти вяра“, пред Ива Йолова (Преса), 2012 г.
5. „С годините разбрах, че желаните очаквания са по-сладки от получените подаръци”, пред 24 Часа.
6. „Ролята е като козунака, трябва да набъбне, трябва му топлина. И да подпухне козунака, тогава голям и излиза извън формата, в която е поставен“, пред Дарик Радио, 22.05.2015 г.
7. „Това ми е попрището- театърът. Затова съм го казал и така мисля. Но то е валидно за всичко. Там, където твориш, там където работиш, където правиш усилия да създаваш нещо, това ти е храма”, пред Дарик Радио.
8. „Ти си в пенсия, а пенсионерите винаги са смешни хора, защото са като изхвърлени извън живота. А аз не искам да бъда изхвърлен извън живота и затова продължавам да нахалствам и да упорствам, да се появявам на сцената или на екрана“, пред Дарик Радио, 22.05.2015 г.
9. „Смехът е превъзходство. Мъката е еднократна, важното е спомените, а спомените са велико нещо, най-голямото, особено аз с навлизането в тази възраст, съзнавам колко е хубаво да има спомени. Аз харесвам и мисълта на Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече“. Никога няма да престане да ми стига това да играя на сцената“, в последното си интервю за Хоризонт.
10. „Ако искаме по-дълго да живеем, нека си умираме от смях!” – любим девиз на актьора.
