10-те най-велики любовни истории в литературата

Изпълнен с празници и следновогодишни стремежи, януари неусетно отстъпи място на най-любовния месец в годината. Но ако последните месеци сте прекалили с романтиката, все още сте в търсене на идеалната половинка или просто сте на самостоятелна вълна, ви предлагаме алтернативен вариант за отбелязване на Свети Валентин.

Нужни са ви няколко ароматни свещи, топло одеяло и една от 10-те книги, които ще ви представим. В литературата ограничения не съществуват, а историите в тези книги проследяват всички проявления на любовта, за да ни убедят, че тя е най-възвишеното чувство.

Далеч сме от мисълта, че с една десетка можем да обхванем всички велики произведения, описващи любовта, но тук може да се включите и вие. Споделете ни и вашата любима литературна любовна история, която считате за велика. А ние ви пожелаваме приятно четене.

1. „Великолепната жена“
Греъм Симсън

Тази история е приятна, забавна, лека за четене и нова сред останалите любовни истории, за които ще говорим.

Един професор по генетика, живеещ в разчертан и подреден свят, няма нужда от жена до себе си. До момента, в който решава, че ще намери перфектната половинка посредством въпросник от 16 страници.

Тогава се появява Роузи! Тя е пълната противоположност на търсената от Дон Тилмън жена и внася същински хаос в плановете и графиците му. Но не е ли точно това любовта?

2. „Любов по време на холера“
Габриел Гарсия Маркес

Младите Флорентино Ариса и Фермина Даса са много влюбени. Но чувствата им са подложени на изпитания като родителско неодобрение, опасна болест, гражданска война и…сватбата на Фермина.

Флорентино чака търпеливо, с години първия съпруг на възлюбената му да умре и започва повторна борба за сърцето ѝ. Историята е реалистична, но същевременно магична. Показва, че любовта процъфтява във всякакви времена и условия, на всякаква възраст и може да трае вечно.

3. „Ана Каренина“
Лев Толстой

Романът разказва за това как бракът и любовта много често нямат нищо общо и проследява обречените чувства между една омъжена петербургска аристократка и дързък офицер от кавалерията.

Това е една вечна история за борбата между истинските чувства и общественото мнение, между сърцето и разума, между рационалното и страстта. Още първото изречение е повод за много разсъждения и спорове, какво остава за целия роман.

“Всички щастливи семейства си приличат, всички нещастни семейства са нещастни посвоему.”

4. „Великият Гетсби“
Франсис Скот Фицджералд

Пишейки романа си, Фицджералд казва: “Решил съм да напиша нещо различно – нещо необикновено, красиво, простичко и същевременно заплетено…” И успява. Това е история за намерената и безвъзвратно изгубена любов, за парите и цената на щастието, за пищния живот и душевната самота.

Джей Гетсби купува огромно имение в близост до дома на юношеската си любов Дейзи Фей. Той е решен отново да бъде с нея, независимо от съпруга ѝ. Но в един любовен триъгълник, нещата не винаги се случват по план.

5. „Джейн Еър“
Шарлот Бронте

Това не е просто любовна история, това е част от преживяванията на самата Шарлот Бронте. Останала сираче, Джейн е принудена да живее в семейството на вуйчо си и вуйна си.

Подложена на ненавист и тормоз, не след дълго тя е изпратена в пансион. Но там условията са още по-сурови. Глад, студ и мизерия са нейни неразделни “другари”, докато тя не открива любовта.

И когато всичко изглежда наред, се оказва че възлюбеният на Джейн не може да се ожени за нея. Започва поредната порция перипетии, с които Еър трябва да се справи. Но въпреки всички трудности, любовта възтържествува и щастливият край го има.

6. „Вината в нашите звезди“
Джон Грийн

Името на книгата е вдъхновено от трагедията “Юлий Цезар” на Шекспир, където благородникът Касий казва на Брут: “Не е в нашите звезди вината за туй, че сме подвластни, драги Бруте, а в нас самите.”

Историята разказва за любовта на двама тийнейджъри, които са смъртно болни.

Дните им са преброени, чувствата в пъти по-силни, а мечтите, целите и приоритетите им съвсем различни от тези на техните връстници.

7. „Гордост и предразсъдъци“
Джейн Остин

Джейн Остин написва един от най-въздействащите романи в английската литература, разкривайки до болка познати моменти по онова време, но твърде актуални и днес. А историята е за любовта.

Тази силна и истинска любов, която успява да се пребори с цялата гордост и всички предразсъдъци. Елизабет и четирите ѝ сестри живеят скромно, но забавно. Когато в близост до тях заживява млад и богат ерген, майка им е твърдо решена да омъжи някоя от дъщерите си за него.

Но в това време, между мълчаливият приятел на богатия ерген и Елизабет се завихря буря от емоции.

8. „Птиците умират сами“
Колийн Маккълоу

Една история, написана по различен и изумителен начин. Разделена на седем части, всяка от които за отделен герой, но съсредоточена върху невъзможната любов между едно момиче и един свещеник.

Техните чувства пламват под жаркото австралийско слънце, за да преминат през всички етапи на страстта, изпепелявайки всичко и всички около себе си.

“Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка… или поне така е според легендата.”

9. „Тетрадката“
Никълъс Спаркс

Вдъхновена от истински събития, тази история не е като никоя друга. Тя е за любовта, но вечната.

Тази, която оцелява въпреки класовите различия, въпреки времето, разстоянието, въпреки всички възможни и невъзможни за преодоляване трудности.

Ноа и Ели са преживели много красиви моменти заедно, но след това се разделят. Години по-късно, двамата все още мислят един за друг, а това е достатъчен повод любовта им да пламне отново.

10. „Човек на име Уве“
Фредерик Бакман

Тази книга няма “стажа” на повечето от гореизоброените, но сме сигурни, че заслужава мястото си сред тях. Историята на Уве е странна, защото той самият е доста странен човек. Животът му е суров и е направил и Уве такъв.

Слънчев лъч е срещата с жена му Соня, която напълно променя малкия му свят. Мърморкото толкова я обича, че след смъртта ѝ започва да крои планове за самоубийство, за да не живее без нея. Но всеки път нещо проваля плановете му и така чрез пречките и спомените му за Соня разбираме какъв човек се крие зад обвивката на темерута.

“Тя никога не попита как е живял, преди да я срещне. Ако обаче някой го попиташе, той щеше да отвърне, че не е живял.”