10-те най-известни картини на Франсиско Гоя

Бележитият испански художник Франсиско Гоя е роден в средата на просвещенския XVIII век, през 1746 година, в селце край Сарагоса. Баща му е майстор от златарската гилдия, а майка му – художник от дребната аристокрация. Смятан е едновременно за последния от старите майстори и за първия от модерните. Изкуството му е предшественик на съвременната живопис и на авангардното изобразително изкуство на XX век.

След дълъг период на обучение в родината си, белязан в стилистично отношение от барокови и религиозни отпечатъци, Гоя пътува до Италия през 1770 г., където влиза в контакт с представители на неокласицизма. През 1786 г. става кралски художник и този ранен период е белязан от множество портрети на кралското семейство и испанската аристокрация.

Сериозно заболяване, което остава без диагноза, го сполетява през 1793 г. и води до парализа, както и до звукови и визуални халюцинации. Причината за болестта остава неизяснена, но има различни версии – от мозъчен сифилис до отравяне с бои. Макар че успява да се възстанови, той остава почти глух и спохождан от депресии до края на живота си.

Картините му стават по-мрачни и по-песимистични. В допълнение, работата му отразява бурния исторически период, в който живее, особено Войната за независимост – бедствията, жестокостите и героизма. Гениалният художник умира на 16 април 1828 в Мадрид.

10. Слънчобранът

Това прекрасно произведение на изкуството е част от поредицата 63 платна, наподобяващи гоблени, които Гоя рисува върху ленено платно. Картините са поръчани от испанската корона в началото на неговата кариера. Макар по-късно художникът да съжалява за дългото време, което му отнема поредицата, тя е считана за важна в неговото художествено развитие. Картината, която обединява френската и испанската мода е може би най-известната от поредицата.

9. Кучето

„Черните картини“ е името, което в началото на XX век е дадено на група от 14 картини на художника, рисувани между 1819 и 1823 година. Кучето е една от тях. Всъщност картините изобщо не били предназначени за публика, рисувани са по стените на провинциална къща, в която Гоя живее, преди да замине за Бордо. Години след смъртта му били пренесени и на платно. Картините са известни с наситените си, тъмни теми. Кучето, почти изгубено в безкрайността, гледащо към небето, обикновено се интерпретира като символ на човешката борба срещу злите сили.

8. Облечената Маха

Махо (Majo) или Маха (Maja) са термини, които в Испания се използвали за хората от по-нисшите класове на испанското общество, които са били известни със своето чувство за стил и маниери. Те са сред любимите обекти на няколко испански художници от XIX век, включително и на Гоя. Предизвикал възмущение в испанското общество с картината си „Голата Маха“, Гоя решава вместо да покрие голото тяло, да нарисува нова – „Облечената Маха“. Инквизицията конфискува и двете картини през 1813 г.

7. Сборище на вещици

Изкуствоведите разглеждат „Сборище на вещици“ като иронизиране на прекалената доверчивост и заклеймяването на суеверията. В една от най-известните си „черни“ картини Гоя изобразява Сатаната като козел, облечен в църковни дрехи, изнасяйки слово пред, както изглежда, сборището на вещици.

6. Семейството на Карлос IV

Това живописно изображение на пищно облеченият испански крал Карл IV и неговото семейство е сред най-известните творби на Гоя. Според по-модернистичните анализи, в стила на картината, разположението на персонажите, намеква за ширещата се корупция в кралския двор. Позиционирането на Луиза, съпругата на краля, в центъра на портрета се смята за намек за истинската роля, която тя заема по време на управлението му. Непознатият човек в дъното на картината пък е самият Гоя.

5. Серия „Ужасите на войната“

„Ужасите на войната“ е серия от 82 гравюри на Франсиско Гоя, изобразяващи варварството на двете страни в испанската война за независимост от началото на XIX век. Серията е разделена символично на три части: първите 47 изобразяват ужасите на войната; средната серия (от 48 до 64) онагледява последиците от глада, който ударя Мадрид в периода 1811-12 година, а последните 17 отразяват разочарованието след възстановяването на Бурбонската монархия през 1814 година.

4. Сънят на разума ражда чудовища

Още една серия от бележития художник. Тя включва 80 графични творби, създадени в периода между 1797 и 1798 година. Художникът публикува произведенията си в сборник през следващата – 1799 година. Според самия Гоя поредицата описва „безбройните слабости и безумия, които могат да бъдат открити във всяко цивилизовано общество“. Картината, изобразяваща заспалия художник, с надвиснали над него чудовища, символизиращи пороците на обществото, които нахлуват в съзнанието му, е най-известната от поредицата.

3. Сатурн изяжда един от синовете си

Този шедьовър се основава на древноримската легенда за бог Сатурн, който изяждал децата си, тъй като било пророкувано, че един от синовете му ще го предаде, точно както самият Сатурн предал баща си. Пророчеството се оказва вярно, тъй като съпругата му Опс го мами и спасява един от шестте им синове. Колкото и странно да звучи, тази ужасяваща картина, както и още пет други, Гоя рисува направо на стените в трапезарията си, откъдето по-късно биват свалени и изложени в музея „Прадо“.

2. Трети май 1808 година в Мадрид

Картината, известна и като „Разстрел на въстаници в нощта на 3 май 1808 година“, е запечатала началото на освободителната борба на испанците с френските окупатори, и по-точно – сцената на разстрела на въстаници от френски войници през нощта на 3 май 1808 година. Испанските въстаници и френските войници са изобразени от Гоя като две противостоящи една на друга групи: няколко мадридски бунтовници без оръжие и редица войници с вдигнати за стрелба оръжия.

1. Голата Маха

Голата Маха е известна като първата живописна творба в западноевропейското изкуство, изобразяваща голо женско тяло в естествен ръст. По времето, когато е била нарисувана, Църквата абсолютно е забранявала създаването на подобни картини, а изображението на гола жена в цял ръст е било, меко казано, скандално. Затова Гоя получил забрана да показва произведението си. Около идентичността на модела все още се водят спорове. Картината е известна с ясната и неподправена гледка на модела към зрителя, платното се смята за революционно произведение, което разширява хоризонтите на западното изкуство.