В света на изобразителното изкуство едва ли има художник с по-завладяваща биография от тази на италианския гений Микеланджело Меризи да Караваджо. Той има репутацията на най-размирния и избухлив човек в историята на изкуството. Художникът успява да наелектризира артистичните среди както със своите неконвенционални картини, така и с бурния си живот, изпълнен със свади и скандали.
Микеланджело Меризи (или Америги) да Караваджо, наречен по името на град Караваджо е роден на 29 септември 1571 година в Милано. Художникът се обучава в града под ръководството на Симеоне Петерцано, който пък е учил при Тициан. В края на XVI век се мести в столицата Рим, където по това време се строят много нови църкви и дворци и има остра нужда от художници, които да ги изпишат.
Караваджо предизвиква истински фурор през 1600 година, когато представя „Мъченичеството на свети Матей“ и „Призоваването на свети Матей“ – първите му публични поръчки. От този момент насетне никога не му липсват поръчки, но художникът трудно понася славата – заради буйния си нрав той има непрекъснати проблеми с правосъдието. Най-големият от тях е убийството на човек при сбиване, заради което папата му издава смъртна присъда. Караваджо бяга от Рим в Неапол, след това в Малта и Сицилия.
През лятото на 1610 г., Караваджо поема към Рим, с надеждата, че ще успее да измоли опрощение от папата, но по пътя умира. Фактите около смъртта му са спорни. Според някой сведения той е умрял от треска, но според други е бил убит. По ирония на съдбата няколко дни след смъртта му пристига известие за помилването му.
Микеланджело Меризи да Караваджо остава неоценен от съвременниците си, но записва името си в списъка на най-великите художници в света.
1. Призоваването на Св. Матей
Шедьовърът на Караваджо пресъздава библейската сцена, в която Исус Христос срещнал Матей на брега на Тивериадското езеро, там, където се събирали данъците и го призовал да върви след него. Матей последвал Исус и станал един от неговите дванадесет ученици. Картината краси олтара на параклиса Контарели в църквата на френската конгрегация „Сан Луиджи дей Франчези“ в Рим. То е едно от трите платна на Караваджо в параклиса, изцяло посветен на свети Матей. Другите две са „Мъченичеството на свети Матей“ и „Вдъхновението на свети Матей“.
2. Тома Неверни
Още една библейска тема в картините на Караваджо. Според Евангелие от Йоан, Тома пропуска едно от появяванията на Христос пред апостолите след неговото възкресение и отказва да приеме чудото, докато не докосне раните му, за да се убеди. Седмица по-късно Христос се появява и кара Тома да го докосне с думите: „Блажени са тези, които не са видели, но въпреки това повярваха“. Картината е рисувана около 1601-1602 година и в момента се съхранява в картинната галерия Сансуси в Потсдам, Германия.
3. Младият Бакхус, болен
Картината е рисувана през 1593 година, когато Караваджо е едва 20-годишен. Предполага се, че зад ликът на младия, прегърбен и подпийнал мъж се крие образът на самия автор от времето, когато художникът бил болен от малария. “Болният Бакхус” е изобразен с грозде в ръка, погледът му не фиксира зрителя, а е зареян в празното, загатвайки за отчаяната си умора от болестта. Въпреки че на картината не се вижда вино, гроздето в ръцете и лозовият венец на главата му недвусмислено подсказват смисъла.
4. Бакхус
Бакхус е римският еквивалент на Дионис – гръцкия бог на виното и лудостта. Тук той донякъде подходящо е изобразен от Караваджо като италиански тийнейджър от XVII век. Зачервени бузи, изписани вежди, сладострастни пухкави устни. От платното ни гледа не римски бог, а бохем от XVII век. Разхайтен, развратен и разглезен младеж. Нито богат, нито беден гражданин, на който нищо плътско не му е чуждо. При реставрация на картината експертите с изненада откриват, че виното в гарафата, отразява образа на самия художник.
5. Гадателката
За разлика от повечето художествени произведения от този период, „Гадателката“ не пресъздава сцена от Библията или гръцко-римската митология. Картината пресъздава момент от обикновения живот – нещо характерно за художниците от Северна Европа, но не и в Италия. Платното изобразява богат мъж, който наивно се доверява на млада циганка – гледачка на ръка. Работата е пример за склонността на художника да черпи вдъхновението си от природата и ежедневните събития, а не от произведенията на вече доказалите се майстори на четката.
6. Кошница с плодове
С платното от края на XVI век Караваждо популяризира натюрморта като художествен жанр. „Кошница с плодове“ е пример за изключителната точност при предаване на детайлите, с които се отличават творбите на Караваджо. Кошницата е изобразена от художника на нивото на очите и излиза извън ръба на масата, придавайки усещането, че всеки момент ще падне в скута на зрителя. Критиците от години водят спорове за смисъла на червената презряла ябълка в кошницата, но е възможно художникът просто да е нарисувал това, което е имал под ръка.
7. Залавянето на Христос
„Залавянето на Христос“ е с размери 134 на 172,5 см и се смята, че е рисувана в периода 1598-1599 г. На нея са изобразени Исус Христос и Юда в момента на предателската целувка, заобиколени от ученици на месията и римски войници. Интересно е да се отбележи, че Юда е изобразен с плешивина, наподобяваща кардиналска шапчица и недоразвити пръсти на лявата си ръка Творбата е известна също с наименованието „Целувката на Юда“. Картината се оценява на няколко десетки милиона долара.
8. Обезглавяването на Св. Йоан Кръстител
Картината е определяна като „една от най-важните в западната живопис“. Произведението е рисувано около 1610 година и се намира в параклиса към катедралата „Свети Йоан Кръстител“ в столицата на Малта, Валета. Платното улавя момента, в който палачът поставя главата на свети Йоан Кръстител на подноса, държан от принцеса Саломе. Композицията е с внушителни размери – 361 × 520 см и е единствената творба, подписана от художника.
9. Давид с главата на Голиат
Неприятностите са неизменна част от живота на Караваджо. В Неапол художникът е преследван за убийство. За главата му е обявена награда – жив или мъртъв. Ето защо той прави това, което върши най-добре: рисува. „Давид, държащ главата на Голиат“ е автопортрет. Но художникът избра ролята на злодея от картината. Вероятно авторът се е надявал, че предлагайки главата си в платното, ще се спаси в истинския живот. Картината е рисувана в периода 1609-1610 година.
10. Медуза
Караваджо рисува две версии на „Медуза“, първата през 1596 година, а втората около 1597 г.. Първата версия, известна и като Муртула по името на поета, който писал за нея, е подписана от Караваджо с името Michel A F (Michel Angelo Fecit). Платното е в частна колекция, докато втората (по-известна) версия се намира в галерия Уфици във Флоренция. Картината „Медуза“ е поръчана от кардинал Дел Монте, който поискал Караваджо да нарисува главата на Медуза върху церемониален щит, който по-късно е поднесен на Фердинанд I ди Медичи, велик херцог на Тоскана.
Юлиян Лазаров е журналист с дългогодишен опит в радио и телевизия. В професионалната му биография са БНР, Нова ТВ, Радио Energy, ТВ Европа и др. Обича спорта, музиката и стойностното кино.
